Решение № 190 от 11.07.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Перник, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20251700100136 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този кодекс – решение по исков спор.

Съдът е сезиран с искова молба от Е. С. Б., ЕГН **********, адрес: ***, против Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от Станислав Владимиров – кмет, и иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД в размер на 40 000 /четиридесет хиляди / лева.

Ищецът сочи, че на 18.01.2025 г. около 19:30 ч. в гр. Перник, вървяла по пътното платно с дъщеря си по *** с посока на движение към *** ; макар да била с подходящи и удобни за сезона облекло и обувки, при преминаване в района на номер 8А се подхлъзнала на непочистен от лед и сняг участък от улицата и паднала върху дясната си ръка. Заради силни болки и ограничени движения в областта на дясна гривнена става, била откарана в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД- гр. Перник, където се констатирала „фрактура радиа декстра ин локо типико“. Била настанена в лечебното заведение, където след преценка на лекарите е взето решение за извършване на мануална репозиция на фрактурата под локална анестезия. След извършване на репозицията се наложило да бъдат ограничени движенията на дясната ръка, поради което била поставена и гипсова имобилизация. След няколко дни С. била освободена от лечебното заведение за домашно лечение, като са й дадени указания за режим на покой без натоварване, прием на лекарствени обезболяващи средства и прилагането на обезболяващи гелове в областта на травмата. Била нетрудоспособна за период от 53 дни, към датата на подаването на исковата молба. Така претърпяния от ищеца травматизъм, твърди се , я довел до болки и страдания със значителен интензитет през първите седмици, неотшумели към датата на исковата молба. С оглед характера на нараняването тя следвало да спазва щадящ режим , като не се натоварва с работа. Излага се , че фрактурата е на дясната ръка, водещя при нея , и това довело до невъзможност да посреща със собствени сили най-обикновени битови потребности - обслужване, готвене, хранене, обличане и тоалет, за задоволяване на които получава помощ от своите близки ; болките й не се повливяали добре от болкоуспокояващите лекарства, а гипсовата имобилизация допринесла към дискомфорта й . Изложени са също твърдения за възраст на ищеца , която не благоприятства бързо оздравяване , за неблагоприятния начин , по който травмата се 1 отразила на нейната трудова, семейна и социалната й ангажираност , при което тя станала изключително унила, затворена в себе си и започнала да изпита страх да излезе от жилището си ,за да не падне отново.

Твърди, че съгласно ЗОбС, ЗП и ЗДвП ответникът има задължение да поддържа общинските улици чисти от лед и в добро състояние, което не е изпълнил и затова носи отговорност за причинените и неимуществени вреди. Оценила е претърпените от нея вреди на сумата от 40 000 лв. и иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца тази сума като обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, настъпило на 18.01.2025 г. около 19:30 ч. в гр. Перник, ведно със законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното плащане на вземането. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва иска по основание и размер, включително фактите , които ищеца сочи като част от механизма на настъпване на вредите . Сочи, че не е налице фактическия състав обосноваващ отговорността му за причинените на ищеца неимуществени вреди. Твърди, че търсения от ищеца размер на обезщетението е завишен и не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по чл. 52, ал. 2 от ЗЗД за съпричинявяне от ищеца, която се движил не по тротоара, а по пътното платно. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното :

І . По фактите :

Не е формиран спор по това, че на 18.01.2025г, ищецът пада на улицата в *** и от удара при падането претърпява типичното за такъв удар счупване на дясната ръка. Това се и установява от обилната медицинска документация по делото – епикриза ( л. 8 от делото ) от травматологичното отделение на пернишката болница , където е била откарана , болнични листове на л. 9 и 10, лекарствени рецепти , както и показанията на свидетеля К.Д. . Този свидетел е дъщеря на ищеца, но дори при тези данни по смисъла на чл. 172 от ГПК, нейните показания се кредитират от съда , тъй като са вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с медицинската документация и заключението на вещото лице. По делото липсват и данни , които да ги опровергават.

Според заключението на вещото лице по събраната съдебно медицинска експертиза , при инцидента ищцата е получила счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долния край, като механизмът на получаване на увредата е падане напред и посрещане на удара и тежестта на тялото с дланта на ръката. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен горен крайник, за срок, повече от 30 дни.

Непосредствено след настъпването на увредата е проведено консервативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването под местна упойка. Получените от ищеца увреждания са в причинна връзка с процесния инцидент, причинили са болки на ищцата за период от около 2-3 месеца, като първите 20 дни след инцидента и първите 20 дни след сваляне на гипсовата имобилизация, болките са били с по голям интензитет. Възможно е пълно възстановяване, като най-честите последици от такъв вид увреждания са ограничение на обема на движение в гривнената става, като причините за непълното възстановяване, могат да бъдат много и различни. Съдът кредитира това заключение , то е базирано на неоспорени свидетелстващи документи, какъвто е епикризата , и кореспондира със свидетелските показания.

На следващо място, по делото е представено удостоверение изх. № ОД- 08-1251/24.02.2025г. на Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Кюстендил, според което на 18.01.2025г. в климатична станция Перник е измерена снежна покривка от 5 см , която намалява да 3 см на следващия ден. Температурата на въздуха е -0.3 градуса към 16.00 часа , и до 21.00 пада до -5.8 градуса по Целзий, при максимална температура за деня от 1.7 градуса . Това удостоверение е официален свидетелстващ документ, и съдът приема на основание чл. 179 от ГПК, че на процесната дата 18.01.2025г. е имало валежи от сняг и 2 съответно - снежна покривка на улиците и тротоарите. В тази връзка , в отговора на исковата молба липсват твърдения за извършено почистване , напротив – изрично е посочено, че липсата на машинно почистване е вследствие паркираните на улицата автомобили. В тежест на ответника е да докаже извършването на почистване от сняг и това не е направено.

Не на последно място, според показанията на свидетеля Д. причината за падането е това , че майка й се „подхлъзна, имаше лед и сняг, които не бяха изчистени „ . Тъй като наличието на лед и сняг е основната причина за падането , то е в причинноследствена връзка с противоправното бездействие на общинската администрация да почисти района.

Съдът приема, че от така случилото се падане , ищецът е претърпял травматизъм, който в по – голямата си част е отшумял за около 50 дни , и съответно – неимуществени вреди, изразяващи се в болки , страдания ( вж. и заключението на вещото лице ), неудобства.

Приема и наличие на една трайна последица от падането – невъзможност за пълен обем на движение на дясната ръка , незивисмо от степента на възстановяване.

ІІ. По правото , при така установените факти :

Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите предвижда едновременното наличие на няколко елемента: противоправно поведение ( действие или бездействие), настъпили в резултат на това поведение вреди за ищеца, причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина при извършването ( в смисъл на знание за определени факти). Необходимо е също така да се докаже възлагане на работата другиму.

Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,, т . 4. (изм.

- ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване” са станали общинска собственост, която по общо правило се стопанисва от собственика си.

Тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на инфраструктурата. Като собственик на пътя, към който се приравняват и улиците съобразно § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община Перник , по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна поддържа пътната настилка в изправно състояние„ .........така........, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване.”; Съответно, общината е собственик на вещта, от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в безопасно състояние. Това задължение включва и почистването на улиците от сняг и лед , за да може да се гарантира обичайната им и безопасна експлоатация. Трайната съдебна практика приема, че не е необходимо неизпълнението да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно длъжностно лице или друго лице от състава на ответната администрация или третото лице – изпълнител, достатъчно е да бъде установени неизпълнение на задължения, за да се ангажира отговорността й за непозволено увреждане.

Общината носи отговорност за почистването на улиците, вкл. тротоарите, от сняг и лед. ( решение № 124/ 18.07.2019г по гр.д. № 3057 по описа за 2018 година , вкс , VІ г.о.) Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост, в т. ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС; ако неизпълнението на това задължение е вредоносно поведение, общината отговаря за причинените вреди . Тъй като наличието на лед и сняг е основната причина за падането , то е в причинноследствена връзка с противоправното бездействие на общинската администрация да почисти района.Затова съдът не отрича нито наличието на противоправно поведение на лица от състава на ответната администрация - изразяващо се в неполагане на необходими грижи за почистване от сняг и лед и – нито причинноследствената връзка между допуснатото нарушение и претърпените вреди. Тази връзка личи и от заключението на вещото лице, според което е твърдяния от ищеца травматизъм е настъпил именно по описания в исковата молба начин.

Или , осъществена е хипотеза на непозволено увреждане и обезщетение на вредите се 3 дължи. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост ( чл. 52 от ЗЗД ), като се съобразят и критериите, дадени от ВС на НРБ в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум, ППВС № 17/1963г., и ППВС № 4/1975г. Касае се за жена на средна възраст (53 г . към датата на произшествието) работоспособна и физически активна, чието активност обаче е временно намалена вследствие така получените травматични увреди. Съдът, възоснова свидетелските показания приема и отчита като фактор и това, че Б. е изпитвала сериозни затруднения да самообслужва ежедневните си нужди, предвид това , че е травмирана дясната й ръка, с която обичайно си служи, което е наложило да ползва чужда помощ. Подобен травматизъм задължително е съпроводен от със болки и страдания, със неудобства и срам при нуждата от интимна грижа, но от друго лице. Отчита се и продължителността на оздравителния процес ( над 50 дни), както и силата и интензитета на съпровождащите го болки и страдания веднага след счупването и при свалянето на гипса.