Решение № 183 от 10.12.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Златоград, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100355 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Л. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „О.'' №*, чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

Ищцата, чрез адв. Е. В. сочи, че е собственик, на основание на давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** м.

,,А.‘‘, вид територия - урбанизирана, категория 5, НТП - За складова база, площ 1092 кв. м, стар номер 001043, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***.

Л. К. посочва, че владее явно и необезпокоявано от никого горния имот от 1987г., когато го е получила от своите родители, като от тогава ищцата е установила самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение да го свои като свой. Преди това имотът е владян явно и необезпокоявано от никого от родителите на ищцата, които от 1960 г. до момента на даряване на ищцата през 1987 са го владяли явно и необезпокоявани от никого като техен.

Адв. В. сочи, че процесния имот винаги е бил обработваема градинанива, която ежегодно се е засаждала и продължава да се засажда с различни селскостопански култури от Л. К., а преди това от нейните праводатели, като 1 същия има трайни материализирани граници от към съседните му имоти.

Издадено е реституционно Решение № 301/06.04.1999 г. на ПК Н., съгласно което процесния имот е възстановен на наследодателя на ищцата, а именно на Т. Х. Х.

Ищцата предприела процедура за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот по давностно владение. В тази връзка Л. К. установила от представители на Община Н., че за нейния имот с идентификатор *** по КККР на Н. има съставен АЧОС № 139, том 2 p e r № 540 от 06.10.2017 г., вписан в Служба по вписвания и имота е общински.

Пълномощникът на ищцата посочва, че Община Н. не е придобила процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н.

В АЧОС е посочено, че имота е общински и за същия е съставен, на основание Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., по силата на която областния управител е предал имоти на ответника по спора.

Посоченото основание в АЧОС не е могло да породи вещни права в полза на общината.

Няма спор, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.

Адв. Е. В. сочи, че процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, което не може да бъде основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание, посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Оборен е и факта, че имота е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация.

Адв. Е. В. излага подробни съображения и посочва съдебна практика в защита на изложеното в исковата молба.

Ищцата, чрез адв. Е. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124 ГПК признае за установено по отношение на ответника Община Н., че тя – Л. А. К. ЕГН ********** е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** м. „А.“, , вид територия Урбанизирана, категория 5, НТП За складова база, площ 1092 кв. м, стар номер 001043, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***;

2

***; ***; ***; ***; ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Н., с който признават иска и молят да не им се присъждат разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Юрк. И. Д. посочва, че общината никога не го е управлявала и стопанисвала. В даден минал момент имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на Община Н. за стопанисване по чл. 19 ЗСПЗЗ. Община Н. била длъжна да състави и актове за общинска собственост, но тези имоти реално не са владени от общината, тъй като същата не е придобила имота на годно правно основание.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцата адв. Е. В. поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК и при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Юрк. И. Д., представляваща ответника Община Н., поддържа направеното признание на иска и моли да бъде уважена исковата претенция на ищеца.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да 3 прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като за имота е съставен АЧОС, въпреки, че този имот е бил възстановен преди това с решение на ПК. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищцата, чрез своя процесуален представител не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Скицата на АГКК, приложена на лист 10 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че Л. А. К. ЕГН ********** е собственик на основание давностно владение от 1987г. на поземлен имот с идентификатор *** м. А., , вид територия Урбанизирана, категория 5, НТП За складова база, площ 1092 кв. м, стар номер 001043, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***.

Скицата на АГКК, приложена на лист 10 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ 5