Решение № 1048 от 15.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Русе, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520100464 по описа за 2026 година

П. Х. Д. заявява, че живее с дъщеря си И. И. В. (родена на *******г.) в гр.Русе, *********. В същия квартал, около ****, били обособени зелени площи (част от инфраструктурата), които живущите ползвали целогодишно, при подходящи атмосферни условия, за разходка и игра на децата. Това междублоково пространство не било обозначено за разходка на домашни любимци.

На 31.05.2023г. около 19 часа ищцата разхождала дъщеря си на описаното място.

Ненадейно се появило голямо бяло куче с кафяви шарки. П. Д. останала с впечатление, че животното е без надзор. Междувременно И. държала в ръка суха пръчка. Когато хвърлила пръчката, кучето се нахвърлило върху нея, свалило я на земята, разкъсало връхната й дреха и я захапало по тялото, в областта на гърба. Детето се разплакало, но кучето не реагирало нито на плача му, нито на крясъците на майката. В този момент пристигнал мъж, за който ищцата предположила, че е собственик на животното. Кучето се „отхвърлило“ настрани и се отдалечило. П. Д. вдигнала дъщеря си, която треперела и плачела. Видяла, че по тялото й има кръв, а на челото – охлузване. Организирала придвижването й до УМБАЛ „Канев“ – Русе, където детето било прието в отделение „Обща, гнойно – септична, детска еднодневна хирургия“. Лечението болничното заведение продължило до 05.06.2023г. На 02.06.2023г. И. била освидетелствана и от съдебен лекар, който издал съдебномедицинско удостоверение.

В резултат на инцидента И. получила следните увреждания: кръвонасядане на челото, разкъсно – контузни рани, повърхностни наранявания и охлузвания на гръдния кош, подкожен емфизем. Нараняванията причинила значителни физически болки и страдания на детето, които продължили около месец. И. преживяла сериозен психически шок; изпитвала 1 страх от кучета; в продължение на около два месеца сънят й бил неспокоен – събуждала се, плачела, преживявайки уплахата от случилото се; отказвала да излиза на разходка; била подтисната. Медицинските манипулации създали на детето психологически дискомфорт и при последващи посещения при лекар по повод други заболявания, плачело и не желаело да бъде прегледано.

П. Д. твърди, че описаните увреждания са пряка и непосредствена последица от действията на кучето, оставено свободно, без намордник да се разхожда в зелени площи, непредназначени за ползване от домашни любимци.

Впоследствие се оказало, че кучето е собственост на сестрата на В. И. И. (мъжът, който се приближил по време на инцидента) и е било оставено под неговите грижи и надзор.

Ответникът неправомерно го оставил да се разхожда свободно без да упражнява нужния контрол. В. И. не проявил никаква загриженост по отношение на пострадалото дете.

Относими към настоящото производство факти били установени в производството по гражданско дело №*******г. по описа на Районен съд – Русе, приключило с решение, с което ответникът бил признат за виновен в това, че след като оставил без надзор и намордник стопанисваното от него куче, разхождайки го в неопределени за тази цел места, станал причина да бъдат причинени неимуществени вреди на детето И. И. В.. В мотивите си съдът приел, че дължимото за тези вреди обезщетение възлиза на 6000 лева и уважил иска, частично предявен за 2000 лева.

По изложените съображения, П. Д., в качеството на майка и законен представител на малолетната И. И. В. моли съда да постанови решение, с което да осъди В. И. И. да заплати обезщетение на малолетното дете в размер на 2045 евро (4000 лева) – неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, резултат от нанесените увреждания от куче оставено без физически надзор на 31.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателно изплащане на сумата.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. И. И. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила съдебно решение №**********г., постановено по гражданско дело №*******г. по описа на Районен съд – Русе, В. И. И., ЕГН: ********** е осъден да заплати на П. Х. Д., ЕГН: ********** - майка и законен представител на малолетната И. И. В., ЕГН:

********** сумата от 2000 лева, предявен частично от 12000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие ухапване от куче, порода „**********“, с име ******, под надзора на ответника В. И. И., разхождано от него без намордник и пуснато без повод в необозначени за това места в района на блок ******, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.05.2023г. до изплащане на вземането. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е изложил подробни 2 мотиви относно характера на неимуществените вреди. Приел е, че сумата 6000 лева, съответства на принципа на справедливостта и адекватно репарира причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт, както и неудобствата от друг характер, като е отчел усложненията, настъпили по време на оздравителния процес.

С показанията на А. Р. И. се установява, че и до настоящия момент детето търпи последици от инцидента.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по ч чл.50, вр.чл.45 ЗЗД и чл.84 ЗЗД.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №******г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните в хода на производството доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на: 481.80 евро – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН: ********** с адрес: гр.Русе, ******** да заплати на П. Х.

Д., ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетната И. И.

В., ЕГН: **********, двете с адрес: гр.Русе, ************ сумата 2045 евро (4000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, резултат от нанесените увреждания от куче оставено без физически надзор на 31.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2023г. до окончателно изплащане на главницата, както и разноски по делото в размер на 481.80 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4