Решение № 491 от 20.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани З.а

Членове:

Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева в присъствието на прокурора В. Ал. Д. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601255 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 10.12.2021 г., постановена по НОХД № 12013/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, съдът е признал подсъдимия И.Д.А. за невиновен в това, за времето от 24.02.2018 г. до 14:45 ч. на 04.03.2018 г., в гр. София, ул. *******, чрез използване на неустановено техническо средство – отключил бравата на входна врата на жилище, да е отнел чужди движими вещи, подробно описани в обвинителния акт, на обща стойност 9815 лева, от владението на Н.К.П.-К. и К.Д.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се посочва, че същата е неправилна. Излагат се съображения за доказаност на обвинението. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл. 334, т. 2 НПК да постанови нова осъдителна такава.

По делото е постъпило писмено възражение по депозирания протест от защитникът на подс. И.А., адв. Г., в което се изразява несъгласие с възприетата от държавното обвинение теза за достатъчност на единственото, установено по делото косвено доказателство за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние. Отправя искане за потвърждаване на крайния акт, постановен от първия съд.

В разпоредително заседание на 12.04.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на допълнителен разпит на подсъдимия или свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

1

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, като не прави изявления за неговото оттегляне. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че авторството на инкриминираното деяние в лицето на подс. А., не е доказано по категоричен начин. Изразява становище, че биологичният материал, намерен върху вещественото доказателство в жилището, се явява недостатъчно доказателство за постановяване на осъдителен съдебен акт. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс. А., в лицето на адв. Г. поддържа съображенията, изложени в депозираното възражение, без да развива допълнителни такива. Изразява становище, че присъдата на СРС като такава, постановена при липса на основания за нейната отмяна, следва да бъде потвърдена.

В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият А. поддържа казаното от защитника си и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото, намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно невиновността на подс. А.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият И.Д.А. е роден на ******* г., в гр. Горна Оряховица, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работи като началник склад, с адрес: гр. Ловеч, ул. „******* *******, с ЕГН: **********.

Същият е бил осъждан както следва:

-с Присъда по НОХД № 18/2000 г., на РС – Тетевен, влязла в сила на 07.12.2000г., с която за извършени на 26.09.1999г. престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 18, ал. 1 НК и по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК и при условията на чл. 23, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца;

-с Присъда по НОХД № 147/2000г. на РС – Ловеч, влязла в сила на 22.08.2002г., с която за извършени в периода от 06.09.1995г. до 19.04.1998г. престъпления по чл. 195 НК и при условията на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 24 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца;

-с Присъда по НОХД № 79/2007г. на РС Свищов, влязла в сила на 24.04.2008г., с която за извършено на 28.09.2006г. престъпление по чл. 196 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

Съгласно справка от ГДИН /л. 49 от съд.дело/ - подсъдимият А. е постъпил в затвора гр. Ловеч на 15.02.2000г. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 18/2000г. на РС – Тетевен в размер на 1 година и 2 месеца. Същото е изтърпяно на 28.11.2000г.

На 11.09.2002г. е постъпил в затвора Ловеч за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година и 10 месеца, наложена по НОХД № 147/2000г. и същото е 2 изтърпяно на 12.09.2002г.

На 03.08.2009г. подсъдимият е постъпил в затвора – Ловеч за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в размер на 3 месеца, наложено по НОХД № 79/2007г. същото е изтърпяно на 03.11.2009г.

По отношение на първите две осъждания, приложима се явява разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, поради което по отношение на тях с оглед преценка настъпването на реабилитация следва да намери приложение разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 НК, съгласно която - реабилитацията настъпва по право, когато лицето е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.

В конкретния случай по-тежкото наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 10 месеца, което принципно би следвало да бъде определено при приложение на чл. 25 НК, е изтърпяно на 12.09.2002г. Следователно с изтичането на три години от тази дата е настъпила реабилитация по отношение на първите две осъждания. Това е станало на 12.09.2005г., и считано от 13.09.2005г. А. следва да се счита реабилитиран по отношение на първите две осъждания.

За третото осъждане приложение следва да намери разпоредбата на чл. 88а, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, която предвижда настъпване на реабилитация, ако с изтичането на пет години от изтърпяване на наложеното наказание лицето не е извършило ново умишлено престъпление, за което да е предвидено наказание лишаване от свобода.

В конкретния случай наказанието от 3 месеца лишаване от свобода е било изтърпяно на 03.11.2009г. На 03.11.2014г. е изтекъл срокът предвиден в чл. 82, ал. 1, т. 4 НК и считано от 04.11.2014г. подсъдимият е бил реабилитиран и по отношение на това наказание.

През 2018г. свидетелите Н.П.-К. и К.К. живеели в гр. София на адрес: ул. *******. Към него момент входът имал две врати. Основната врата била метална и се заключвала, а втората, която извеждала към вътрешен двор била дървена. Преди да се стигне до входната врата на апартамента на К., имало още една врата. Когато излизали от жилището си, обикновено семейството заключвало по два пъти апартамента, която традиция се знаела от техния син – свидетелят Д.К.. Последният по това време не живеел при тях.

На 24.02.2018г. семейство К. заминали за Франция за няколко дни, като поръчали на сина си да минава през дома им, за да полива цветята. Когато излезли от апартамента, пострадалите заключили два пъти входната врата.

Докато родителите му отсъствали, свид. Д.К. отишъл в апартамента им само веднъж и не му направило впечатление да е влизал някой в жилището. След като излязъл, заключил също два пъти.

Семейство К. се върнали от Франция на 04.03.2018г. около 14.50ч. и при отключването на входната врата на апартамента установили, че е заключена само веднъж. Когато влезли в апартамента, установили че някой е влизал, като всички вещи били разхвърляни, извадени от шкафовете и гардеробите. Стъклата на витрините били счупени.

Установили, че от апартамента им липсват следните вещи: 1 един брой преносим компютър марка ASUS, модел XL750LN-T4049 и 1 брой преносим компютър марка ACER, които били откраднати заедно с 2 броя чанти за преносим компютър от изкуствена материя.

Липсвали 1 брой фотоапарат Олимпус, 1 бр. кутийка за бижута, 2 броя дамски златни пръстени 14карата, с диамант 0,25к, 5 гр. всеки, 2 броя дамски златни пръстени 14карата, с цирконий, 5 гр., всеки, 10 броя сребърни пръстени, 5 гр. всеки, 1 брой златна гривна, бяло 3 злато, 14карата, 7 гр. и 1 брой златно колие, 14к, 10 гр. Липсвали също така и две картини.

Едната картина била на автор И.Т. с наименование „Пейзаж“ с маслени бои, размери 50/61, а втората картина на А.К. – акварел, пейзаж гр. Пловдив - стария град, с размери между 35/40 см. от едната страна и 50/55 см. от другата. Картините били откраднати без рамките си.

Свидетелите подали сигнал до полицията във връзка с инцидента и на място пристигнала огледна група.

На 04.03.2018г. в периода от 21.14ч. до 22.48ч. бил извършен оглед на апартамента в присъствие на две поемни лица – Н.М. и К.В..

По време на огледа в една от спалните, обитавана от майката на свидетеля К.К. /преди да почине/, на земята сред чаршаф бил намерен и иззет 1 брой сгъваем нож с дължина 20 см. и острие около 9 см. Ножът бил запечатан в хартиен плик с картон серия А 0327127 и печат СП 107 на НЕКД-СДВР.

Съгласно заключението на дактилскопната експертиза – Протокол № 18/ДКТ-108 /л.

56-57 от ДП/ - върху обекта на изследване – 1 брой сгъваем нож с надпис върху острието „Min sheng” не са били проявени и открити годни за идентификация дактилоскопни следи.

Съгласно заключението на СМЕ по метода на ДНК профилирането – Протокол № 19/ДНК-635 /л. 62-64 от ДП/ - биологичният материал по обект 1-1 - отривка от дръжката на сгъваем нож с надпис „Min sheng” произхожда от лицето И.Д.А. ЕГН **********. За обект 1-2 – отривка от острието на същия нож не се получи амплификационен продукт и не може да се определи ДНК профил.

В хода на съдебното следствие пред СРС, вещото лице Ч. е изложил допълнителни разяснения, изразяващи се в следното:

В криминалистиката няма установена единна, надеждна и точна методика за определяне на давност на един биологичен материал. Има експериментални изследвания за давност предимно на кръв. По конкретния нож няма установена кръв, биологичният материал е клетъчен. Биологичен материал по даден обект може да остане по разнообразни начини – чрез пипане, чрез допир, чрез говор, в случай на петна от кръв, следи от сперма, косми, попаднали върху обекта.

По принцип този биологичен материал би могъл да бъде привнесен, включително и чрез здрависване, но в този случай резултатът би изглеждал по друг начин като смес на два клетъчни материала от двете лица. При посредничество на оставяне на биологичен материал, всички лица, например при допир, индивидуално отделят различно количество потомастен секрет, в който са клетките и съответно биологичния материал.

Всеки случай е строго индивидуален, като в един случай може да се изключи визуализирането на второ лице, но в друг не може да се изключи.

Ред фактори оказват влияние върху годността и устойчивостта на клетъчния матирал – външни фактори като термично въздействие – температура, влага, механично въздействие, химични фактори, които оказват деградиращо действие върху ДНК материала – киселини, основи.