Решение № 170 от 08.10.2025, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 776/2025
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- ГАЛИНА РУСКОВА ЗЛАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал.7 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.18 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. ******, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****** в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100776 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.8, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба с вх.№ 3734/ 07.08.2025г. от Ж. В. А. ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Н. М. ЕГН **********, двете адрес ****** против Н. Ю. М. ЕГН ********** с адрес ****** с правно основание чл.8 от ЗЗДН.
Иска се от съда да издаде заповед за защитата на нея и на малолетното й дете за срок от 18 месеца със следните мерки: да се въздържа от домашно насилие по отношение на нея и на детето Д. Н. М.; да приближава нея и детето Д. Н. М., да приближава жилището й с адрес ******, местата им за социални контакти и отдих;
На основание чл.18 от ЗЗДН е поискано издаването на заповед за незабавна защита на молителите, включваща посочените мерки, опоради наличието на пряка и непосредствена опасност живота и здравето им и пълната им безпомощност, предвид ниската възраст на малолетното дете.
Молителката твърди, че е била във фактическо брачно съжителство с ответника от 9 години, от което имат родени едно дете – Д., родена на 29.08.2019г.. В началото на съжителство отношенията им били нормални, но преди 4 години мъжът започнал да употребява наркотици и се променил. Станал агресивен, ревнувал и започнали скандали в семейството. Чупел вещи, упражнявал физическо насилие над молителката в присъствието на детето им и дори се случвало да бъде агресивен и към него като или го изблъсквал, или 1 го изритвал. Много пъти жената го напускала и отивала при своята майка В.А.К. в ******, но после се връщала след обещанията му да не се повтаря. През 2022г. молителката получила заповед за защита от домашно насилие против Н., със срок от 18 месеца, който не се съобразил с нея и през 2024г. бил осъден за нарушаването й на лишаване от свобода. В началото на м.07.2025г. ответникът бил освободен и обещал да се промени, след което те се събрали като семейство заради детето. След 10 дни станало ясно, че няма да има промяна и го напуснала. Н. непрекъснато употребявал наркотици, не спирал да звъни по телефона да иска пари и заплашвал, че ще вземе детето, ще замине в чужбина и нямала да ги види.
На 04.08.2025г. двете били в къщи, когато мъжът срещнал майка й и сестра й на улицата около магазин „Албена маркет“, започнал да се кара и да заплашва, че ще удари майка й. Скандалът продължил пред тяхната къща, където тя чула и излязла като преди това предупредила в РУ. Н. бил като луд, крещял и заплашвал, като я видял започнал да заплашва и обижда и нея. Наричал я „курва“ и викал на минаващите момчета да дойдат да я вземат, за да я ползват за секс. Опитал се да влезне в къщата безуспешно, когато дошла патрулната кола и избягал. Молителката твърди, че на 06.08.2025г. на обяд се обадил отново да иска пари и заплашил, че ще влезе у тях и ще ги изколи. Те не били там, но през телефона си установила на камерите, че той се намира пред дома им, което я притеснило и се обърнала за помощ към полицията за защита на нея и детето й. Всичко описано в молбата от молителката се случвало пред детето Д., което изпадало в истерия и се страхувало от него.
Това негово поведение представлявало психическо, емоционално и физическо насилие спрямо нея и Д., изпитвала чувство на страх за здравето и психиката на малолетното дете.
Молителката моли съда на основание чл.8 от ЗЗДН да издаде заповед за защита, с която да наложи на ответника, за максималния срок по закон 18 месеца следните мерки за защита от домашно насилие: да се въздържа от домашно насилие по отношение на нея и на детето Д. Н. М.; да приближава нея и детето Д. Н. М., да приближава жилището й с адрес ******, местата им за социални контакти и отдих;
На основание чл.18 от ЗЗДН Ж. А. e поискала от съда да издаде заповед за незабавна защита, включваща горните мерки, от извършването от ответника на психическо и физическо домашно насилие, изразяващи се в активни действия, които поставят в пряка, непосредствена и последваща опасност живота или здравето на нея и нейното дете. Съдът е уважил искането и е издал заповед за незабавна защита № 12/ 07.08.2025г., с която е постановил мерки за защита по ЗЗДН.
В хода на делото са представени събрани допълнителни доказателства, които съдът е длъжен служебно да изиска по специалния закон. Молителката се явява в съдебно заседание и поддържа подадената молба с назначения й от НБПП за защитник адв.М.И.Н.. По делото е разпитана като свидетелка – В.А.К., майка на молителката, която е свидетел на случилото се на 04.08.2025г. и на 06.08.2025г.. Показанията на свидетелката съвпадат с изложеното в исковата молба и отразеното в докладните записки на полицеските служители от РУ ******.
Същата е била очевидец на упражняваното психическо и физическо насилие над нейната дъщеря и внучка от страна на ответника през последните години и е установила разлика в тяхното поведение през времето, когато той е до тях и когато го няма. От реакциите на 2 детето спрямо бащата виждала и нежеланието му да остава само с него и страхът, който изпитвало при мисълта да бъдат повече време сами.
Съдът след като взе предвид изложеното в молбата и приложените към нея писмени доказателства и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, намира за установено следното:
Ж. В. А. и Н. Ю. М. са били във фактическо брачно съжителство от 9 години, от което имат родено едно дете – Д., родена на 29.08.2019г.. В началото на съжителство отношенията им били нормални, но преди 4 години поведението и отношението на мъжа се променили.
Станал агресивен, ревнувал и започнали скандали в семейството. Чупел вещи, упражнявал физическо насилие над молителката в присъствието на детето им и дори се случвало да бъде агресивен и към него като или го изблъсквал, или го изритвал. Съжителстващата с него Ж. го напускала и се местела да живее при своята майка В.А.К. в ******, но после се връщала след обещанията му да не се повтаря. През 2022г. страните са имали отново проблеми с упражнено домашно насилие и молителката получила заповед за защита от домашно насилие против Н., със срок от 18 месеца, който не се съобразил с нея и през 2024г. бил осъден за нарушаването й на лишаване от свобода. В началото на м.07.2025г. ответникът бил освободен след изтърпяване на наложеното му наказание и обещал да се промени, след което те се събрали като семейство заради детето. Това положение продължило 10 дни, след което Ж. и детето й го напуснали и се върнали в дома на нейната майка. Н. непрекъснато употребявал наркотици, не спирал да звъни по телефона да иска пари и заплашвал, че ще вземе детето, ще замине в чужбина и нямала да ги види. На 04.08.2025г. двете били в къщи, когато мъжът срещнал майка й и сестра й на улицата около магазин „Албена маркет“, започнал да се кара и да заплашва, че ще удари майка й. Скандалът продължил пред тяхната къща, където тя чула и излязла като преди това предупредила в РУ ******. Ответникът бил неконтролируем, крещял и заплашвал, като я видял започнал да заплашва и да обижда и нея.
Наричал я „курва“ и викал на минаващите момчета да дойдат да я вземат, за да я ползват за секс. Опитал се да влезне в къщата, но безуспешно, а когато дошла патрулната кола, избягал.
На 06.08.2025г. на обяд се обадил отново да иска пари и заплашил, че ще влезе у тях и ще ги изколи. Те не били там, но през камерите на телефона си установила, че той се намира пред дома им, което я притеснило и се обърнала за помощ към полицията за защита на нея и детето й.
Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба. Вземайки предвид изложеното в молбата и при хипотезата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира за установено, че ответникът е упражнил физическо и психическо насилие над молителката. Нанесените психически травми и физическото посегателство върху тялото й, проявената агресия, породилото се чувство за страх по отношение на нейния живот и здраве, живота и здравето на детето й са доказателство за реалната опасност, която съществува от осъществяването им.
Налице е хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, която предвижда при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, 3 съдът да издаде заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.
От приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Молбата по делото е подадена на 07.08.2025 година, един ден след втория акт на насилие, подадена е в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН и се явява допустима. От фактическата обстановка се установява, че са налице визираните в закона предпоставки за извършен акт на домашно насилие спрямо молителката и опасността от извършване на такива спрямо тяхното малолетно дете. Това от своя страна изисква да бъде санкционирано поведението на ответника и да бъде осигурена защита спрямо тях с цел предотвравянето на бъдещи посегателства и упражняване на психически тормоз. С действията си Н. М. е накърнил физическата неприкосновеност на потърпевшата, нейните социални и обществени интереси, ограничил е правото й да се придвижва свободно и да живее, без да се притеснява за сигурността си. От събраните доказателства по делото се доказа, че е налице необходимостта и задължение за съда да вземе мерки за защита по ЗЗДН, с оглед нейното предпазване от нови физически и психически травми и от възстановяване на нанесените такива, както и на малолетното им дете Д.. Предприемането на такива мерки ще се яви и превенция спрямо извършителя, като го ограничи да доближава нея и детето им, тяхното жилище и местата им за социални контакти с цел избягване на други подобни актове на насилие. От писмените доказателства става ясно, че в резултат на преживяното насилие двете са изпитвали страх, видимо притеснение и силна тревога. Молбата за защита се явява основателна и трябва да бъде уважена, защото представените доказателства покрепят изложените в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства. Извършителят не се явява в съдебно заседание и не може да бъде открит лично, за да бъде призован и да изложи становището си. Наличието на друго дело по реда на ЗЗДН срещу него свидетелства за това и може да се тълкува като потвърждение на изнесените в молбата факти и обстоятелства.
В молбата си Ж. А. е посочила какви мерки за защита искат да бъдат взети спрямо тях и за какъв срок. Съдът не е обвързан от искането на страната и може да наложи по своя преценка мерки за защита съгласно закона. В конкретния случай поисканите такива са съобразени с необходимостта й от защита и ще способстват за предпазването й от бъдещо посегателство. Тя е поискала да бъдат наложени за срок от 18 месеца, който срок съдът счита за подходящ, предвид факта, че не е бил извършен еднократен акт на насилие, има данни за предходни такива и тяхното възстановяване изисква продължителен срок по дълъг от няколко месеца. Съдът счита, че подходящия срок, за който трябва да бъдат наложени, е 18 месеца и ще способства на пострадалото лице да се възстанови физически и психически от преживяното.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по делото в размер на 30 лева по сметка на Районен съд ****** за образуването му.
Предвид изложеното съдът
4
РЕШИ:
На основание чл.15, ал.7 във връзка с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН НАЛАГА на Н. Ю.
М. ЕГН ********** с адрес ****** за извършеното от него на 04.08.2025г. и на 06.08.2025г. в гр.****** акт на домашно насилие спрямо Ж. В. А. ЕГН ********** и малолетното дете Д. Н. М. ЕГН **********, двете адрес ******, изразяващ се в това, че на 04.08.2025г. и 06.08.2025г. в гр.****** осъществил акт на психическо насилие над жената кат отправял заплахи спрямо нея, нейните близки /майка й/, опитал се да влезне със сила в дома им, отправял закани за физическо посегателство над тях в присъствието на детето Д., от което двете изпитали страх и притеснение за живота и здравето си, следните мерки:
Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/976ca3aa-312f-4676-92e3-4af060ac18d7