Решение № 175 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Надежда Трифонова

Иван Стойчев при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Р. Т. Слвова като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200212 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от защитниците на подс.А. Д. С.- адв.Хр.Г. и адв.К.Д. и от адв.Ил.В., както и по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци И. Т. И. / действащ чрез майка си В. В., като законен представител/, И. Й., Г. Й. и В. В.- адв.К. М., срещу въззивна присъда № 28 от 13.11.2024г. по ВНОХД № 1489/2023г. на Софийски апелативен съд.

В двете касационни жалби на защитниците на подсъдимия и в допълненията им, се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2 и 3 НПК. Аргументите относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаят формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд относно оценката на правно значими факти, обективността на доказателствения анализ и нуждата от всестранно изясняване на фактите по делото. Посочва се, че въззивният съд не е дал отговор на направените от защитниците възражения, в други части аргументацията на съда е противоречива, което лишава атакувания съдебен акт от мотиви. Нарушения на материалния закон се съзират в отказа на съда да квалифицира деянието по чл.118 НК или по чл.122 НК. Представят се аргументи и за явна несправедливост на наложеното наказание и за прекомерност на уважените претенции за обезщетение на неимуществени вреди в полза на гражданските ищци. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново 1 разглеждане от апелативния съд, алтернативно да преквалифицира деянието по по-леко наказуемите състави на чл.118 НК или чл.122 НК или да намали наложеното наказание.

В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се представят доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК, като основният акцент е върху оплакването за явна несправедливост на наказанието. Изтъкват се аргументи за предубеденост на съдебния състав, преценена през призмата на направения от него доказателствен анализ. Твърди се , че въззивната инстанция не е изложила мотиви относно това, кои доказателства кредитира с доверие и на кои не дава вяра, поради което е налице липса на мотиви към присъдата. Изразява се несъгласие с възприети факти, водещи да намаляване наказанието на подсъдимия. Посочва се, че съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.55 НК при индивидуализиране на наказанието, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни.

Възразява се и срещу несправедливото частично уважаване на гражданските искове. Иска се от касационната инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане, за да се увеличи наказанието, наложено на подсъдимия.

В съдебно заседание пред касационния съд, защитата на подсъдимия в лицето на адв.К.Д. и адв.Хр.Г., акцентира на доводите относно наличието на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Считат, че правилното приложение на материалния закон изисква преквалифициране на деянието по чл.122 НК, алтернативно по чл.118 НК. Правят искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или за изменението й, с приемане на по-благоприятна за подсъдимия правна квалификация.

Подсъдимият А. С. поддържа становищата на защитниците си.

Поверениците на частните обвинители и граждански ищци – адв.К.М. и адв.В. заявяват, че поддържат касационната си жалба. Развиват оплакването за явна несправедливост на наказанието, като подчертават несъгласие с приети от съда факти, относими към нанесената обида от пострадалия, мотивирала поведението на подсъдимия по възпроизвеждане на изстрел. Съзират и предубеденост у съдебния състав, която е основание за неговия отвод.

Представителят на Върховна прокуратура счита касационната жалба на подсъдимия за неоснователна. Не споделя аргументите на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон, както и за явна несправедливост на наказанието. Солидаризира се с оплакванията на частното обвинение за несправедливо занижено наказание на подсъдимия. Без да оспорва доводите на съда, с които е прието, че липсват данни за състояние на физиологичен афект у подсъдимия, представителят на държавното обвинение намира, че смекчаващите отговорността обстоятелства са надценени, поради което е на мнение, че присъдата трябва да се отмени единствено в частта относно наказанието и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд.

В последната си дума подсъдимият С. изразява съжаление за стореното и моли да се удовлетворят исканията в касационната му жалба.

2

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби на подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 44 от 29.04.2022г., постановена по НОХД № 150/2020г., Окръжен съдВидин е признал подс. А. Д. С. за виновен в това, че на 19.01.2020г. в гр.Видин умишлено умъртвил Т. И. В., като убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, поради което и на основание чл.118, вр. чл.115 НК, му е определено наказание от 7 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

Със същата присъда подс.С. е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на гражданските ищци обезщетение на причинени неимуществени вреди, както следва: на И.

Й.- 100 000лв., на Г. Й.- 100 000лв, на В. В.- 100 000лв, а на И. И. / действащ чрез законния си представител майката В.В./-130 000лв., ведно със законната лихва от деня на деянието.

Исковете са отхвърлени до пълно предявения им размери от по 150 000лв.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото и подс.С. е осъден да заплати направените по делото разноски, включително и държавна такса върху уважените граждански искове.

С въззивна присъда № 10 от 25.04.2023г. по ВНОХД 824/2022г на САС, първоинстанционната присъда е била отменена, като подсъдимият е признат за виновен по първоначалното обвинение по чл.115 НК и наказанието му е определено на 15 години „лишаване от свобода“.

Увеличен е бил размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци И. Й., Г. Й. и В. В. на 120000 лв., като е коригиран и размерът на ДТ върху уважената част от гражданския иск и подсъдимият е осъден да заплати направените пред втората инстанция разноски.

С решение на ВКС по нд 852/2023г. въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради констатиране на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В рамките на второто въззивно разглеждане на делото, след проведено въззивно съдебно следствие, апелативният съд се е произнесъл с присъда № 28 от 13.11.2024г. по ВНОХД № 1489/2023г., с която е отменил първоинстанционната присъда и е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.115 НК и на основание чл.55 НК му е определил наказание от 9 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Увеличил е размера на присъдените обезщетения на гражданските ищци от 100 000лв на 120 000лв., а за гражданския ищец И. В. на 130 000лв.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски и е увеличена, дължимата държавна такса, съответна на увеличените обезщетения по гражданските искове.

3

Касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са неоснователни.

Предопределящото значение на направените и от защитата и от поверениците възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, спрямо останалите касационни основания, налага разглеждането им на първо място.

Следва да се отбележи, че те преимуществено касаят обосноваността на съдебния акт. Защитата главно цели преразглеждане на въпросите относно материалните предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, отправяйки искане за преквалификация на стореното от него по по-леко наказуемите състави на чл.122 НК или чл.118 НК. Поверениците, от своя страна, атакуват основно размера на наложеното наказание, което считат за неправилно занижен, респективно за явно несправедливо.

Относно доводите по чл.348, ал.1,т.2 НПК в касационната жалба на частите обвинители:

Аргументите, с които се мотивира твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаят решението на въззивния съд да се довери на тази част от обясненията на подсъдимия, в която същият твърди, че непосредствено преди възпроизвеждане на изстрела, довел до смъртта на пострадалия, последният е отправил обидни реплики по адрес на съпругата и дъщеря му, които са провокирали неговата реакция.

Доколкото поверениците не твърдят всъщност процесуални пропуски от страна на съда, нито процесуална незаконосъобразност при интерпретацията на доказателствата, а изразяват несъгласие с крайните изводи на въззивната инстанция относно достоверността на доказателствените източници, то възраженията им изцяло попадат в обхвата на доводи срещу обосноваността на съдебния акт, по отношение на която касационната инстанция не може да извършва проверка.

Оплакването на частното обвинение би могло да се разгледа в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, като се приеме за упрек към аналитичната дейност на съда, както и към задължението за мотивиране на съдебния акт с оглед на направени възражения от страните и в тази насока. Всъщност поверениците съзират такъв пропуск единствено в направените изводи, свързани с фактическите констатации на съда относно изречените в бара от пострадалия Т. В. обидни реплики към подсъдимия, а именно „Направих жена ти курва, ще направя и дъщеря ти..“. Въпросната реплика и произнасянето й от пострадалия, са били предмет на подробно доказателствено обсъждане и анализ от страна на проверяваната инстанция. Изложени са изчерпателни мотиви, за да се обоснове извода, до който е стигнал въззивния съд, че тази реплика е била произнесена от пострадалия и това заключение не се основава единствено на обясненията на подсъдимия.

Апелативният съд е проследил начина, по който пострадалият се е държал в хода на вечерта в нощния клуб, провокативното му поведение, алкохолното повлияване, за да изведе въз основа и на свидетелските показания, /макар и непреки – показанията на св.П.., св.Г./ правилни изводи относно фактите и да приеме за установено, че подобна реплика е изречена.

На основата на твърденията за необосновани изводи на въззивния съд относно 4 изречените от пострадалия обидни думи, поверениците извеждат довод и за предубеденост на съдебния състав, която е следвало да доведе до отвеждането му от разглеждане на делото.

В принципен план, трябва да се отбележи, че правото на независим и безпристрастен съд е неотменима част от правото на справедлив процес, прогласено в чл.6 от ЕКЗПЧ. При преценката дали съществува основателна причина за опасения, че конкретен съд не е независим или безпристрастен, гледната точка на страните е важна, но не е решаваща.

Определящо е дали съмненията им могат да се смятат за обективно оправдани (Incal v.

Turkey, § 71). Безпристрастността обикновено означава липса на предразсъдък или пристрастие, а тяхното наличие може да се проверява чрез различни способи като практиката на ЕСПЧ прави разграничение между два способа за преценка- субективен и обективен. Субективен е подходът, при който се взема под внимание личното убеждение или интерес на конкретен съдия по конкретно дело, а при обективния следва да се установи дали съдът е предоставил достатъчни гаранции за изключване на всякакво легитимно съмнение в това отношение .