Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4420 от 05.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 5441/2024
Вид
Решение № 4420
Подписан
05.12.2025
В сила
03.02.2026
Състав
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КУРТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4420 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110205441 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на ",,***''" ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.

Г. от САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2400045/21.03.2024 година на Директора на ДИТ-София, с което на ",,***''" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Жалбоподателят моли да се отмени наказателното постановление паради незаконосъобразност на това НП - в него не се сочи мястото на извършване на твърдяното нарушение и поради неправилност поради неправилно приложен материален закон – не са приложени първични документи, удостоверяващи действителният положен труд от шофьора Б.Г.И. (пътните листове), за да се приеме за безусловно доказано, че този шофьор действително е полагал труд над предписаното време. От името на жалбоподателя се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Видно от щемпела върху товарителницата на куриерската фирма, обжалваното НП е получено от жалбоподателя на 29.03.2024г. Жалбата е входирана в деловодството на Административно-наказващият орган (АНО) на 12.04.2024г, т.е в законоустановения 14дневен срок. Като изхождаща от активно легитимирана за подаването й страна, при това подадена в срок, Жалбата се явява процесуално допустима.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д. Д. от САК, която поддържа Жалбата, настоява за отмяна на атакуваното НП по изложените в Жалбата съображения, претендира разноски в полза на жалбоподателя – според Списъка на разноските, към който представя фактура на стойност 720 лева и преводно нареждане.

Въззиваемата страна Директора на ДИТ-София се представлява от ст.юрк.М.Т., който прави 1 възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, оспорва жалбата и обръща внимание на съда, че след като през м.януари на жалбоподателя е дадено предписание да не надвишава определеното време за извънреден труд на шофьорите 30 часа месечно, за м.февруари е констатирано превишаване на този показател с 3 часа, поради което е съставен АУАН, а след това и обжалваното НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събрания доказателствен материал, съдържащ се в изпратената от АНО административно-наказателна преписка и преди всичко въз основа на: Протокола за извършена проверка от 16.01.2024г (л.21 от делото) и по-специално на предписание № 2 за спазване продължителността на извънредния труд на шофьорите 30 часа месечно; Протокола за извършена проверка от 28.02.2024г. – т.2 на констативната му част (л.19-гръб), Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)№ 22-2400045, съставен на 28.02.2024г от Р.В.А. на длъжност главен инспектор при ДИТ-София, както и предоставен от жалбоподателя в хода на проверката разпечатка от Работен дневник на водача Б.Г.И. - за м.февруари 2024г. на л.41 от делото, в който изрично работодателят е вписал, че извънредният труд възлиза на 33 часа, съдът намира, че действително, през м.февруари шофьорът Б.Г.И. е положил 33 часа извънреден труд, вместо нормативно определените и изрично предписани с цитирания по-горе Протокол за проверка от м.януари до 30 часа.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.3, т.1 от КТ извънредният труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд за един календарен месец. След като са констатирали неспазване на тази наредба, главните инспектори на ДИТ-София са съставили на 16.12.2024г цитираният по-горе Протокол за извършена проверка № ПР-2400676, и с този Протокол са дали на жалбоподателя задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ под № 2 – продължителността на извънредния труд в поделението „Автобусен транспорт 3 – Дружба“ да не надвишава размера на 30 часа за месец. Видно от цитирания Работен дневник на водача Б.Г.И. - за м.февруари 2024г., воден и представен от жалбоподателя, за м.февруари този водач вместо пределно допустимите 30 е положил извънреден труд 33 часа, с което веднага, още на следващия месец след издаване на задължителното предписание, същото е нарушено. Очевидното неглижиране на предписанието от страна на жалбоподателя прави неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно АНО е издал обжалваното НП. Наложената имуществена санкция е в минималния определен от законодателя размер, поради което не се дължат мотиви относно индивидуализацията й.

Предвид гореизложеното, като намира, че както АУАН, така и обжалваното НП са правилно и законосъобразно издадени. Обжалваното НП следва да бъде потвърдено, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски – оставена без уважение, а в полза на АНО да се присъдят направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер определя на 120 лева.

2

По възражението на жалбоподателя за липса на изрично посочено място на извършване на нарушението – съдът намира, че в конкретния случай непосочването на мястото на нарушението не е в състояние да обоснове нарушаване правата на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен, нито пък може непременно да доведе до отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно издадено предвид липсата на реквизит от съдържанието му. Това е така в този конкретен случай, т.к. се касае за проверка на транспортно предприятие – именно „,,***''“ ЕАД, със седалище в столицата, с предмет на дейност предоставяне на транспортна услуга на столичани, в рамките на столицата. Седалището на търговското дружество е ясно посочено както в АУАН, така и в обжалваното НП и то е в София. За жалбоподателя не може да възникне съмнение относно мястото на вземане на управленските решения (кой шофьор кога и колко да работи), т.е. не са нарушени правата на жалбоподателя чрез непосочване изрично на мястото на нарушението.

По отношение на ползвания от АНО доказателствен материал и по-конкретно на въпроса: защо не са представени пътните листа, съдът намира същото за неоснователно по две причини: на първо място: всеки разследващ орган е свободен в преценката си по избора на доказателствените средства, които да ползва при установяване на обективната истина. Той може да подбере както преки, така и косвени доказателства. В настоящия случай, жалбоподателят не е оспорил констатациите на АУАН и Протокола от м.февруари, констатиращи нарушението, което е установено чрез представено от самия жалбоподател доказателство – Работния дневник на водача, в който самият жалбоподател е вписал, че за м.февруари този водач е положил 33 часа извънреден труд. Затова АНО, а и съдът, приемат за безспорно доказано твърдението, че за м.февруари конкретният водач еожил 33 часа извънреден труд. На второ място, при изчисляване на времето, през което работникът е полагал труд, се включва не само времето, през което същият е управлявал МПС, но и времето на почивките, както и времето, през което е бил на разположение на работодателя, съгласно разпоредбите на КТ, а и на чл.7, ал.1 от НАРЕДБА за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (приета с ПМС № 244 от 11.09.2006 г., обн., ДВ, бр. 77 от 19.09.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 97 от 9.12.2011 г.; изм. с Решение № 11701 от 2.11.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 19 от 28.02.2017г.). Затова пътните листове на водача, които в хода на проверката не са изискани, а и не се прилагат от никоя от страните, не са безусловно необходими за установяване на обективната истина. Липсата им не води до недоказаност на обвинението и същите нямат пряко отношение към извода за правилност на АУАН и обжалваното НП.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр.ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2400045/21.03.2024 година на Директора 3 на ДИТ-София, с което на ",,***''" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ",,***''" ЕАД с ЕИК 121683408 да заплати на Държавна инспекция по труда – София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева.

За Решението да се съобщи на страните.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд София – град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4