Решение № 90 от 30.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Ловеч, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500349 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 от ГПК,вр.със ЗС и ЗЗД.

С Решение № 56/10.03.2025г.,пост. по гр.д.№ 290/2024г. РС-Т е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от В. А. К. от с.Г, Ловешка област, срещу О. А. К. от с.Г, иск по чл.30,ал.3 от ЗС, във вр.с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с искане да се осъди О. А. К. да заплати на ищеца сумата от 2750 лв., представляващи стойност съобразно дела му на необходими разноски за изграждане на подпорна стена с дължина по протежение на улица „******“ в с.Г от 17.75 м., както и за изграждане на подпорна стена в дворното място, напречно на улицата с дължина около 15.80м., както и за изравняване на дворното място с насипване на около 50 куб.м.пръст, за изграждане на водоснабдителна система с отклонение от главния водопровод, направа на външна чешма и отклонение за поливане на насажденията в двора, заедно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 100 /сто/лв.,за периода от 01.08.2022г. до датата на завеждане на исковата молба (26.03.2024г.), както и законната лихва върху главницата до окончателното й заплащане, ведно с всички законни последици. Като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявеният от В. А. К. против О. А. К. иск по чл. 30,ал. 3 от ЗС, във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 500лв., представляваща стойност съобразно дела му от насадените от ищеца в дворното място 2 сливи, две ябълки, една дюля и една череша, както и да заплати законната лихва върху главницата, считано от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното й заплащане ведно с всички законни последици. Отхвърлен е и искът на В. А. К. срещу О. А. К. с правно основание чл.109 от ЗС,с искане да се осъди О. А. К. да възстанови предишното положение на Сграда с ид.***, застроена площ от 72кв.м., брой етажи 2, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна, намираща се в ПИ, намиращ се в с.Г, Община Т, област Ловеч, с ид.*** по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18- 1783/30.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо имота е от 11.02.2021г., адрес на поземления имот: с.Г, област Ловеч, ул. „******“№ 45, целият с площ от 1446 кв. м., трайно 1 предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 281, кв.51, УПИ-IV, при съседи: имоти с ид.: № ***, №***, №17419. 701.926, № *** или да заплати стойността на необходимите разноски за възстановяването й в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на постановяване на решението до окончателното й заплащане.

В. А. К. е осъден да заплати на О. А. К., сумата 1250лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от О. А. К.,чрез адв.С.С.-ЛАК. Не споделя възраженията на въззивника и счита,че решението е правилно и законосъобразно. Споделя решението на съда да отмени допуснатите съдебни експертизи с възложен в тежест на ищеца депозит. Невнасянето на определените суми в продължителен период от време определя като опит за осуетяване на делото.Смята,че с оглед постановеното изнасяне на имота на публична продан ищецът се стреми да го закупи,претендирайки извършени подобрения.

Възразява по искането за допускане на съдебните експертизи поради настъпила преклузия. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение.

Претендира присъждане на направените разноски.

Във въззивното производство се допуснаха две експертизи- СТЕ за проверка налице ли е претендираната подпорна стена и идентична ли е с тази, предмет на претенцията по чл.346 от ГПК,разгледана в делбеното производство .Допусна се и СТЕ за оценка за извършените в имота строителни дейност,предмет на претенцията на ищеца. Експертизите се възложиха на в.л.инж.Б.

И.,чиито констатации съдът ще коментира по същество.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв.С.,като поддържат въззивната жалба и молят да се уважи.

Въззиваемият не се явява, представлява се от пълномощниците му адв.С. С.-ЛАК и адв.К. В.-САК,които поддържат подадения отговор.

След направен от въззивника В. К. отказ от иска с правно основание чл.109 от ЗС, с протоколно определение в съдебното заседание на 21.10.2025г.,съдът обезсили Решение №56/10.03.2025г.,пост.по гр.д.№290/2024г.на РС-Т и прекрати производството по делото в тази част. Представи се Постановление от 11.07.2025г.на ЧСИ с №903 в КЧСИ и район на действие ОСЛовеч,с което,след проведена публична продан,процесният имот е възложен на О. А.

К..Постановлението е влязло в сила на 11.08.2025г.

От събраните гр.д.№290/2024г. на РС-Т писмени и гласни доказателства, назначените в настоящето производство съдебни експертизи, становищата на страните,преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице.Своевременно е постъпил и отговорът на въззивната жалба и следва да се приеме.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори между страните, че с Решение №108/15.12.2008г., пост.по гр.д. №231/2008г. на РС-Т,е допусната делба между тях на движими вещи и на процесния поземлен имот –тогава представляващ УПИ ІV, имот 281,в кв.51 по ПУП на с.Г, Лов.област от 1982г.,с уредени регулационни отношения и с площ от около1405 кв.м.,при граници по скица: улица с о.к.170-171, Огрян А. К., неурегулирано и М.А.А., заедно с изградената в имота по одобрен архитектурен проект от 1961г. двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 62кв.м.,,като са определени два равни дяла-по един за В. К. и един за О. К.. Страните са братя. С Решение №309/08.10.2009г.,пост.във втората фаза на делбата, съдът е постановил изнасяне на имота на публична продан, като неподеляем. В производството е приета и претенция на В. К. с правно 2 основание чл.246 от ГПК,касаеща изградена от него в имота „..каменна ограда-масивна от речен камък,от към улицата – 9.50х1.03.0.35м +9.50х0.40х0.40м.=4.95 куб.м.х106.42куб.м.=526.77лв527лв.“, за изграждането на която О. К. е осъден да му заплати сумата 2686лв.,съобразно правата на съделителите в имота.

Не се спори, че въпреки така развилото се делбено производство,до иницииране на настоящото производство, страните не са предприели реално извършване на делбата и са продължили съвместното ползване на имота. В. К. е ползвал частта от имота от към улицата,а О.

К.-в дъното на имота.

През 2018г. двамата съсобственици са се снабдили с Нотариален акт №13,т.ІV,рег.

№2919,д.№443/01.11.2018г.на Нотариус с рег.№392 в НК и район на действие РС-Т,с който по реда на чл.587,ал.2 от ГПК е констатирана съсобствеността им в имота.Извършена е поправка на нотариалния акт с Нотариален акт № 60/2018г.

През 2022г. между страните е воден спор с правно основание чл.32 от ЗС, завършил с Решение №117/18.09.2023г.,пост.по гр.д.№403/2022г.на РС-Т,с което е разпределено правото на ползване на имота (вече с ид.*** по КККР на селото) помежду им съгласно изработения вариант 4(надлъжно ползване на имота). С Решение №223/19.12.2023г.,пост.по в.гр.д.

№525/2023г.ОС-Ловеч е потвърдил първоинстанционното решение.

Представена е Скица на имота,от която става ясно,че спорният имот е заснет в КККР на с.Г с идентификатор ***, последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо имота е от 11.02.2021г., адрес на поземления имот: село Г, област Ловеч, ул. „******“ № 45, площ 1446 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 281, квартал 51, парцел IV, съседи: ***, ***, ***, ***, като в имота попада сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи 2, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна.

В първата инстанция са ангажирани свидетели и от двете страни.

Свидетелите на ищеца са участвали при изграждане на процесната подпорна стена.

Обясняват, че са били ангажирани от ищеца и сина му(св.О. В.А.), като през м.юни 2022г. им помагали за изграждането на подпорна стена от железобетон, с дебелина 8-10 см. Стената била от към улицата и по протежение на имота.Свидетелят О. В.А. обяснява,че засипали имота с пръст, около 8-10 камиона, което по негова преценка се равнява на 50 куб.м. Твърди,че баща му е изградил чешма и водопровод, засадил и 4-6 плодни дръвчета.Уточнява,че всички тези дейности са извършени в частта от имота, ползвана от баща му. Свидетелите В.К. и Р.Р. също са участвали в изграждането на подпорната стена,през 2022г. Потвърждават,че е докарвана и пръст,макар да не могат да определят точно обема. Обясняват, че при извършване на всички тези дейности ответникът О. К. е виждал и възприемал какво се върши,но не е възразявал.

Свидетелите на ответника са също негови роднини-дъщеря му - Н.С.(съотв.племенница на ищеца), която обяснява,че конфликтът между баща й и чичо й е от дълго време,водили са множество съдебни производства,но въпреки това продължава.Категорична е,че братята отдавна не си комуникират и постоянно с в конфликт по повод процесния имот.Знае, че баща й е платил над 3000лв. на чичо й за направените от втория подобрения в имота. Не знае да са правени нови след това. Твърди,че процесната подпорна стена не е нова,имало я от преди,само била подсилена с бетон. С оглед постоянните конфликти между баща й и чичо й,не знае някой от тях да е искал,съотв.давал или отказвал разрешение за изграждане на строителните дейности в имота.Свидетелят И.С. е зет на ответника и също знае за дългогодишния конфликт между братятане си говорят повече от 20г. Обяснява,че подпорна стена е изградена само в ползваната от В. К. част от имота. Знае,че преди 1-2г. О. е заплатил на брат си В. сумата от 3550лв. за извършени от него подобрения, за което били осъдени със съдебно решение. Обяснява,че след като получили възбрана на имота преустановили извършването на подобрения.

По реда на чл.176 от ГПК ищецът е дал обяснения,в които излага,че през 2018г., при излизане на реката от коритото, дошлият на место да отводнява багер, бутнал 2-3 пъти старата подпорна стена и тя леко започнала да се руши. Поради тази причина той укрепил стена, като 3 излели бетон пред нея. Признава ,че за тази дейност не е искал съгласието на брат си О., защото стената била в неговата част от имота. Потвърждава,че е садил плодни дръвчета в имота през 20212022г.

Показанията на свидетелите са ясни,конкретни и точни,в основната си част съответстват на останалите събрани доказателства. В показанията на близките роднини на страните също няма основания за неприемането им за обективни,тъй като кореспондират на останалите доказателства.По въпроса дали с тях може да се доказват всички твърдения,съставът ще изложи съображенията си по-долу.

В първата инстанция е изпълнена и приета съдебна техническа експертиза, изготвена от в.л.инж.Й.Т.. След оглед на имота експертът сочи,че изградената подпорна стена,като конструкция е предназначена да задържа почвата. С нея се предотвратява срутването, свличането или пропадането на почвата, т.е. възникването на свлачища. Чрез нея се цели постигането на определен равен терен. В случая поради денивелацията на терена от около 1м. и изпълнените земно-изкопни работи за последващо благоустрояване на обслужващата улица между ОТ 170 и 171, е изградена подпорна стена с височина от земното платно - от 1.10м. при т.1(от изготвената скица) до 0.65м. при т.3. След т.3 подпорната стена продължава до „нулевата точка“ на терена във вътрешността на двора- т.11, с което се осигурява рампа - пътен подход за вътрешността на двора с ширина 4м. и надлъжен наклон - изкачваща рампа 8%. От огледа на място и запознаване с приложения снимков (фотографски)материал към делото, експертът сочи, че изградената подпорна стена ще изпълнява необходимата функция. В участъка между т.1 и т.3 тя съвпада с имотната граница на ПИ с ид.*** и е изцяло в неговите рамки. В този участък имотната граница по КК, с незначително отклонение, съвпада с уличната регулационна линия на УПИ. Счита,че в участъка между т.1 и т.3(част от напречната подпорна стена,навлизаща в имота) подпорната стена може да бъде считана и за масивна ограда на УПИ с ограничена височина. При заснемане и отразяване на терена приблизително по оста на улицата по точки № 2, 5, 8, 10 експертът е установил, че пред УПИ IV-281(ПИ с ид. ***) надлъжния профил на земното легло на улицата е леко хлътнал. Предвид денивелацията между горния ръб на подпорна стена (плътна част на ограда) и тротоарната нивелета,височината на подпорната стена не достига допустимата височина за подпорни стени, изграждани при тези условия - 1.20м.(чл.147,ал. и т.5 от ЗУТ). С оглед тази й височина и съгл.чл.147,ал.1 от ЗУТ - не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за подпорни стени от 1.20 до 2.00 м. над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти – в случая оградата е извън обхвата на транспортната мрежа на с.Г, съгласно регулационния план и кадастралната карта.