Решение № 2130 от 14.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2130 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330106254 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283 против А. П. Х., с ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и чл. 92 от ГПК

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги от 24.07.2022г. с предпочетен номер ....и договор за лизинг от 10.11.2022г. , по силата на който абонатът взел мобилно устройство ************* на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,89 лева всяка.

Длъжникът не бил заплатил 19 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 92,91 лева, дължими за периода месец 03/2021г. до месец 10/2022г.

, нито върнал мобилното устройство на лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от договор за лизинг, поради което била дължима и сумата от 4,89 лева по чл.1, ал.2 от договора. Общо дължимата сума възлизала на стойност 97,80 лева. Дължимите лизингови вноски в размер на 97,80 лева, се дължали към момент на издадената крайна фактура № ********* г. Сочи се, че след издаване на крайната фактура постъпило частично плащане от абоната, с 1 което останал незаплатен остатък в размер на 86.03 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 10.11.2020г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ........ Твърди се и че ответникът дължи сума в размер на 147.21/сто четиридесет и седем лв. и 21ст./лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги, както следва: -145.98 лв. (Сто четиридесет и пет лева и 98 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 28.05.2020 г. за мобилен номер ...., от които 49.98 лв.

(Четиридесет и девет лева и 98 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 96.00 лв. (Деветдесет и шест лева и 0 ст.) представляваща фиксирана неустойка за предоставено за ползване устройство ************************, съгласно изричната клауза в т. 12 от Договор за мобилни услуги от дата 28.05.2020г и 1.23(един лев и 23ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 10.11.2020 г. за мобилен номер ...., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси. Дължимата се неустойка за мобилен номер в размер на 49.39 лв. е дължима към момента на издадената Крайна фактура № **************** г.

След издаване на крайната фактура, от страна на абоната е постъпило частично плащане, с оглед което е останал незаплатен остатък в размер на 1.23 лв.(Един лев и 23 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 28.05.2020 г. за мобилен номер .... Оттегля се искането съдът да признае дължимостта на неустойка в размер на 204.76 лева.

Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 16745/2022 г. по описа на ПРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.11.2022 г.. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаване на исковата претенция, като иска да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Йеттел България” ЕАД има вземания срещу ответника.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, 2 намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 16745/2022 г. на Районен съд Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на посоченото общо вземане по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл.

415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От представени по делото копия от сключените договор за мобилни услуги и лизинг се установява, че страните – ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, като мобилен оператор и като лизингодател и ответникът А. П. Х., като потребител на мобилни услуги, респ. и лизингополучател, са сключили следните договори: договор за мобилни услуги от 24.07.2022г. с предпочетен номер ...., договор за мобилни услуги от дата 10.11.2020 год. за мобилен номер ..., договор за мобилни услуги от дата 28.05.2020 г. за мобилен номер .... и Договор за лизинг от дата 28.05.2020 год., по който е предоставено за ползване устройство

**************, както и договор за лизинг от 10.11.2022г. , по силата на който абонатът взел мобилно устройство ************* на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,89 лева всяка.

По предявения иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на дължими лизингови вноски.

Предаването на лизинговата вещ по договор за лизинг от 10.11.2022г се установява от съдържанието на самия договор, служещ за доказателство за предаването – чл. 4 от договор за лизинг от 10.11.2022г. При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане дължимите вноски за лизинг в общ размер на 86.03 лева. Незаплащането на тази сума, както и нейната дължимост, не се оспорва и от ответника, който лично в съдебно заседание от 16.04.2024 год. признава дължимостта на сумата. Ето защо, съдът намира предявения иск за основателен като доказан, както по основание, така и по размер. Като законна последица от уважаването на иска ще се присъди и законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

По предявения иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД.

3

В приетите по делото договори за мобилни услуги страните са уговорили дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по тях в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на договора – до три стандартни месечни абонаментни такси, като в допълнение на тази неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. По този начин уговорена обаче, дори и с предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка за нищожна, вкл. и като неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т.

9 и т. 15 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора, още повече като се има предвид, че доставчикът на мобилни услуги изрично е предвидил в т. 19д от Общите условия към договора правото си след прекратяване на правоотношението да предостави телефонния номер за ползване от друг потребител. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услугите, абонатът дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора /чл.11, б. (б) от договорите/. Последното е санкция за 4 потребителя, която същото има неустоечен характер, въпреки че не се претендира от ищеца като неустойка. В тази насока се съобрази къде и как е уредено задължението за заплащане на сумата – непосредствено след клаузата за неустойка в размер от три стандартни месечни абонаментни такси, както и че сумата по буква (б) отново се дължи във връзка с прекратяването на договора. Поради това двата текста от договора формират обща клауза за неустойка при прекратяване на договора или при нарушение на задълженията по него, размерът на която се формира от два компонента.

Досежно тази уговорка за неустойка в процесните договори важи изложеното по-горе, но тя се намира също така и за неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е ясно посочено и по разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор. Предвид гореизложеното искът ще се отхвърли за сумата от общо 147.21 лв., която е сбор от начислените неустойки за нарушаване на задълженията по договорите за мобилни услуги по договор за мобилни услуги от дата 10.11.2020 год. за мобилен номер ...., договор за мобилни услуги от дата 28.05.2020 г. за мобилен номер ************************.

Относно сумата от 204.76 лева, претендирана като неустойка по договор от 24.07.2020 год., доколкото с молба от 12.07.2023 год., преди размяната на книжа по чл. 131 от ГПК, от ищцовата страна е депозирано оттегляне на исковата претенция, то съдът не дължи произнасяне по нея.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски ще се присъдят на ищеца съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е доказал направата на разноски в размер на 75 лева в заповедното производство. В исковото производство са направени разноски в размер на 175 лева държавна такса. Доколкото част от платената сума за държавна такса – 50 лева, е заплатена за оттегления иск за заплащане на неустойка от 204.76 лева, то не следва заплащането на тази сума – 50 лева, да 5 се взема предвид при определяне на заплащането на разноските. Ищцовото дружество е направило и разноски в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Така общо направените разноски по заповедното и исковото производство възлизат на 680 лева.

Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част на иска на ищеца ще се присъди сумата от 250.49 лева.

На ответника не се дължат разноски, тъй като такива не са направени в производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.

П. Х. с ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК 130460283, следната сума в размер от 86.03 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за периода м. 03.2021 год. до м.10.2022 год. по Договор за лизинг от 10.11.2020 год., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тези вземания от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8241/21.11.2022 г. по ч. гр.д. № 16745/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за следните суми: сумата от 145.98 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 28.05.2020 г. за мобилен номер ... и 1.53 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от дата 10.11.2020 г. за мобилен номер...., като неоснователни.