Определение № 1074 от 10.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074 гр. София, 09.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20231000601305 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК. Образувано е по жалба на адв. Т. Й. - защитник на осъденото лице В. Е. К., срещу протоколно определение № 357 от 10.10.2023 г. по ЧНД № 517/2023 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата му част от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му с присъда по НОХД № 537/2022 г. на ОС Кюстендил.

Защитникът на лишения от свобода излага оплаквания, че съдебният акт на КОС е неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон. Изтъкват се доводи, че осъденият отговаря на всички изисквания за приложение на условното предсрочно освобождаване, съответно е дал доказателства за своето поправяне- упражнява трудова дейност, показва се като изпълнителна личност, поддържа добри отношения с лишените от свобода и служителите на ГДИН.

Защитникът заявява несъгласие с констатациите в доклада относно осъдения. Относно данните за наложено на К. наказание на 01.12.2022 г. защитникът твърди, че лишеният от свобода е наказан за нарушение, каквото не е извършил, не проявил умисъл. В обобщение, адв.Й. поддържа, че са изпълнени предпоставките, предвидени в чл.439а НПК , респ. чл.70 от НК за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Формулирано е искане да бъде отменено определението на КОС и да бъде постановено исканото условно предсрочно освобождаване.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

1

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд.

Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на предпоставките визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал с личното досие на осъдения К. и останалите писмени доказателства- становища на администрацията, доклади и оценки, план за изпълнение на присъдата, заповеди за налагане на наказание и за назначаване на работа, както и справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание.

Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 8 месеца, като към датата на произнасяне на първия съд е изтърпял фактически 11 месеца и 25 дни, от работа- 2 месеца и 23 дни, като е имал остатък за изтърпяване в размер на 5 месеца и 12 дни лишаване от свобода. При така установеното наличие на първата положителна материалноправна предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.

За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение, съдебният състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелствата, изложени в доклада на ИСДВР и индивидуалния план за изтърпяване на присъдата, в насока, че осъденият проявява непоследователно и все още колебливо поведение, с отклонение от режимните изисквания, както и липса на достатъчно умения да предвижда последиците от поведението си, пренебрегване на резултата от незаконосъобразните действия. все още не разкрива реална възможност за поправяне и ресоциализиране. Наред с това, съдът е кредитирал становището на началника на затвора по отношение на лишения от свобода, относно липсата на критичност към извършеното от него, както е отчел и наличието на дефицитни зони /отношение на правонарушението, способност за управление на финанси и доходи, умение за мислене/. Липсата на напредък в тези дефицитни зони е предопределил и запазването на оценката на риска от рецидив в първоначалните и средни стойности – 48 точки. За въззивния съд е видно, в случая, че по отношение на осъдения К. не се разкрива значима тенденция към поправяне и предприемане на обществено отговорно поведение, напротив – установява се несигурност в резултатите, най-вече по отношение на собствената оценка на 2 поведението му и липсата на самокритичност. Въззивната инстанция не може да сподели становището на защитника, свързано с наложеното наказание на 01.12.2022 г.

На първо място, следва да се подчертае, че в настоящото производство изобщо е недопустимо да се извършва косвена проверка относно правилността на заповедта на началника на затвора за налагане на наказание на лишения от свобода, а още по-малкода се обсъжда дали лицето действително е извършило нарушението, за което е било наказано. Наложеното наказание по влязла в сила заповед на началника на затвора не може да се игнорира, както и обстоятелството, че преди налагане на наказанието е била забелязана тази тенденция и му е бил съставен протокол за предупреждение.

Още в първоначалния доклад за лишения от свобода, изготвен на 19.12.2022 г.

/след налагане на наказанието/, въпреки констатациите за налични проблемни зони в поведението на К., инспекторът по социални дейности и възпитателна работа е отчел, че осъденият има ресурси за поправяне, с оглед младата му възраст и образование. Ето защо, за въззивния съд е видно, че администрацията на пенитенциарното заведение е изготвила и следва индивидуален поправителен план за лицето. Следва да се изрази съгласие със становището /мотивирано възприето и от състава на окръжния съд/, че за поправянето на л.с. К. следва да се извървят от него още необходими стъпки, следва да се проведе пълноценно прогресивната система относно него, с постепенно облекчаване на режимните изисквания, под наблюдение на затворната администрация.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав счита, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че все още не са налице основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на л.св. В. К.. Този поправителен личностен процес следва да продължи в условия на лишаване от свобода и съвместна работа между осъдения и компетентните органи на пенитенциарното заведение, за да се постигне устойчиво и предвидимо поведение на осъденото лице.

За да се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне, следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо задължително изискуемото. Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в затворното досие на осъдения не може да се характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение. Наличните данни формират краен извод, че не може да се приеме осъденият В. Е. К. да е постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличие на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. До такъв извод правилно и обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, като САС се солидаризира с изложените мотиви в атакуваното определение. Следва да се отбележи, че съществуването на формалните основания за постановяване на УПО, на които се позовава защитникът в частната жалба, не води автоматично до произнасяне на съда в 3 желаната от осъдения посока. Ето защо, атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдения К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” настоящият съд намира за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 357 от 10.10.2023 г. на Окръжен съд Кюстендил, постановено по ЧНД № 517/2023 г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4