Решение № 2877 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2877 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110200088 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХХХ“

ЕООД,

ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Ген.

А. В. Суворов“ № 68, представлявано от П. И. – управител, чрез адв.Н., срещу Наказателно постановление № 23-2300603/28.11.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-072 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. чл. 11, ал. 5 от същата Наредба.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е 1 неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че липсват каквито и да било доказателства, че санкционираното дружество има качеството работодател по отношение на лицето А. Ф. В., като същевременно неправилно е възприето, че последната полага труд в обекта на дружеството „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД. В тази връзка се сочи, че В. има сключен трудов договор с Народно читалище „Витоша 1951“, служителите на което читалище, с оглед качеството му на наемодател на помещението, ползвано от „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, имат достъп до кухненските части на отдаденото под наем помещение за задоволяване на собствени нужди. Акцентира се, че именно поради последното А. Ф. В. се е намирала в процесното помещение, след което под натиск на проверяващите и поради объркване е посочила, че работи за „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, като същевременно е посочила трудовото възнаграждение, което получава при работодателя си Народно читалище „Витоша 1951“, респективно времетраенето на работния си ден в читалището, уговорен в сключения й трудов договор.

По посочените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Н., с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък по реда на чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.И., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.

Последният, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, 2 доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Свидетелят А. Ф. В. имала сключен трудов договор № 008/13.05.2020 г. с Народно читалище „Витоша 1951“ (работодател), по силата на който работодателят възложил, а служителят А. Ф. В. приела да изпълнява в Народно читалище „Витоша 1951“ длъжността „чистач/хигиенист“ при 8часов работен ден и възнаграждение в размер на 610,00 лева. С допълнително споразумение към Трудов договор от 30.01.2023 г. били изменени по взаимно съгласие на страните размерът на основното и допълнителното трудово възнаграждение на А. Ф. В., получавано от същата при работодателя й Народно читалище „Витоша 1951“.

На 08.04.2021 г. бил сключен договор за наем на недвижим имот между Народно читалище „Витоша 1951“, в качеството на наемодател, и „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, в качеството на наемател, по силата на който наемодателят предоставил за временно и възмездно ползване помещения от недвижим имот, находящи се в сградата на Народно читалище „Витоша 1951“, а именно – 1 брой помещение за кафе – клуб с площ 72 кв.м. и дворно място с площ 51 кв.м. Съгласно чл. 9 от Договора за наем, наемодателят имал право да осъществява контрол по отношение на договореното предназначение за ползване на наетия имот, както и работещите за него лица имат право на достъп до кухненската част на отдаденото под наем помещение с оглед собствените си нужди, предвид липсата на друго място на територията на имота с подобно предназначение.

На 19.09.2023 г. св. Б. Л. Т. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, заедно с колегата й Ц. И. К., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на място в обект: гръцки ресторант, находящ се в гХХХХХХХХХХХ стопанисван от дружество 3

„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД.

При проверката на място в горепосочения обект в служебно кухненско помещение на дружеството „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД било заварено лицето А. Ф. В., ЕГН **********, която миела чинии. Същата попълнила декларация, в която отразила, че работи в „ДХХХХХХХХХХХ от три годин в ХХХХХХХХХХХ като помошни кухня с работно време от 9 до 3:30, с почивни дн събота и неделя, трудово възнаграждение 780, сключен писмен договор – не“.

С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД били изискани допълнителни документи във връзка с дейността на дружеството, в това число и книги за инструктаж по безопасност на труда, заповед на лицето, извършващо инструктажите и програми за провеждане на инструктажите.

Проверката продължила по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на 28.09.2023 г., при която се установило, че за лицето А. Ф. В., ЕГН **********, не е проведен начален инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с оглед запознаването й с основните правила и изисквания за безопасност и здраве при работа.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2335831/28.09.2023 г., препис от който бил връчен срещу подпис на представител на дружеството „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХХХ.

За констатираното нарушение св. Б. Л. Т. съставила АУАН № 23 2300603/28.09.2023 г. срещу „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХХХ, за извършено административно нарушение по чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. чл. 11, ал. 5 от същата Наредба.

АУАН бил предявен на представител на дружеството – жалбоподател, 4 който след като се запознал със съдържанието му го подписал без конкретни възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 23-2300603/28.11.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на дружеството жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-072 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. чл. 11, ал. 5 от същата Наредба.

НП било връчено на представител на въззивника на 04.12.2023 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е инициирано и настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-актосъставител Б. Л. Т., показанията на свидетелите Ц. И. К., А. Ф. В. и Н.Н. Н., призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, идентификационна карта, протокол за извършена проверка № ПР2335831/28.09.2023 г., АУАН № 23 – 2300603/28.09.2023 г., декларация от А. Ф. В.; Заповед № БЗР – 2/25.05.2021 г. на управителя на „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, Заповед № БЗР – 3/25.05.2021 г. на управителя на „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, Програма за провеждане на начален инструктаж на работещите в „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, книга за инструктажи на „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, възражение срещу АУАН, Договор за наем на недвижим имот от 08.04.2021 г., сключен между Народно читалище „Витоша 5

1951“ и „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, Трудов договор № 008/13.05.2020 г., сключен между Народно читалище „Витоша 1951“ и А. Ф. В., ведно с допълнително споразумение към него, Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-441/20.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.

При проведените непосредствени разпити на свидетеля-актосъставител Б.

Л. Т. и на свидетеля Ц. И. К. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетелите представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същите са възприели възпроизведените от тях в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, в това число, че са заварили свидетеля А. Ф. В. в служебно помещение, ползвано от дружеството – въззивник, а именно – кухненско такова, където последната е миела чинии. Непротиворечиво свидетелите споделят, че собственоръчно В. е попълнила и декларация за удостоверяване на обстоятелствата, при които последната е заварена да полага труд. В тези части показанията на свидетелите са съответни и на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.

Същевременно, изводимо е от показанията на визираните свидетели, че към момента на извършване на проверката последните не са били запознати с обстоятелството, че свидетелят В. е била в трудово правоотношение с Народно читалище „Витоша – 1951“, като въз основа на сключен между Читалището и дружество „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД договор за наем, последната е имала право да използва служебното кухненско помещение на дружеството за лични или възложени от работодателя й нужди, поради което и съдът намира, че релевираният от свидетелите Т. и К. извод, че А. Ф. В. е полагала труд за „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД се базира единствено на факта на физическото й присъствие в кухненското помещение към момента на извършване на процесната проверка.