Решение № 79 от 06.02.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 5298/2024
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 06.02.2025
- В сила
- 02.06.2025
- Състав
- ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2, т.6 и т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2, т.6 и т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Бургас, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120205298 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на А. Д. Б., ЕГН: **********, е постоянен адрес в *******, срещу Електронен фиш серия К №9745893, издаден от ОДМВРБУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.09.2024г, в 12:37 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „БМВ 523 И“, peг. № ** **** ** се движел с наказуема скорост 113 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
Нарушението е установено и заснето от „MultaRadar SD580“ с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от жалбоподателя не е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „БМВ 523 И“, peг. № ** **** ** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 33 км/ч., с което 1 виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен фиш серия К № 9745893, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ не е връчен на жалбоподателя, а процесната жалба е депозирана на 13.12.2024г. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 07.09.2024г, в 12:37 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „БМВ 523 И“, peг. № ** **** ** се движел с наказуема скорост 113 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 117 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 113 км/ч.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на 07.09.2024г, в 12:37 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ** **** **. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №007-СГ-ИСИС/01.02.2024г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 113 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за движение до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
2
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В тази връзка следва да се изтъкне, че се явява неоснователно възражението на защитата, за непълнота във фактическото описание на нарушението. Тъкмо напротив, в самия ЕФ изрично е посочено, че „е извършено нарушение за скорост“, като е посочена разрешената скорост за движение на автомобилите и установената такава.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „MultaRadar SD580“, стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Нещо повече, по делото е приобщен и протокол за монтаж на пътни знаци, от който се установява, че на главен път I-6, участъка гр.Бургас-кв.Ветрен, км.491 + 700 в посока гр.Бургас е монтиран пътен знак Е 24 /за контрол с автоматизирани технически средства или системи/.
Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В процесния случай се касае за стационарно автоматизирано техническо средство, прикрепени към земята, които се обслужват периодично от служител за: 1. сваляне на заснетите изображения с данни за установените нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма изградена преносна среда между АТСС и съответната структура на МВР и 2. осигуряване на условия за непрекъсната работа на АТСС. Не се констатираха нарушения на цитираната Наредба, а възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол „Multa Radar SD 580”, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш управителя на дружеството -собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, 3 регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от уведомление от БИМ изх. №20-00-21-1/09.02.2024г. /л.10 от делото/ се установява, че процесното техническо средство – система за контрол над скоростта „Multa Radar SD 580” е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през февруари 2024г., във връзка с което е издаден Протокол от проверка №007-СГ-ИСИС/01.02.2024г. /л.10 от делото/. За пълнота следва да се има предвид, че горното се явява и публично известно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на собственика на МПС. Безспорно е, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Б., което се доказва от справката за собственост (л. 13). В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът не е подал такава декларация, поради което и правилно именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
В ЕФ нарушението е квалифицирано като такова, извършено при повторност, като е упоменато, че същата произтича от факта, че нарушението е извършено в едногодишен срок от наказване на нарушителя за същото по вид нарушение с ел. фиш серия К №8239766, връчен на 17.10.2023г. и влязъл в сила на 23.07.2024г. /видно от справката за нарушител/водач на л.12 по делото/. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно §6, т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. С ел. фиш серия К №8239766, издаден от ОД на МВР – Бургас жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, а именно за това, че при управление на МПС е превишила разрешената скорост за движение. В едногодишен срок от наказването му с електронен фиш серия К №9745893, а именно на 07.09.2024г. отново било установено от контролните органи, че жалбоподателят управлява МПС с превишена скорост. И в двата случая жалбоподателят е нарушил установената от ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС. Ето защо, АНО правилно е приел, че процесното нарушение се явява повторно извършено. Следва да се изтъкне изрично в тази връзка, че в обжалвания ЕФ е посочен електронният фиш, от който следва квалифицирането на процесното нарушение като повторно. По този начин е предоставена възможност както за жалбоподателя, така и по отношение на съда да разбере, защо процесното деяние се квалифицира като повторно и да се направи възражение респ. да се извърши преценка в тази насока.