Решение № 4646 от 03.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4646 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20241100501625 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №15153/09.02.2024г. от длъжника „Т.-С.“ ЕАД срещу разпореждане от 23.10.2023г., с което е оставено без уважение искането му за намаляване на адвокатски хонорар, определен по изпълнително дело №20238400400765 от 1 000, 18 лв. на 200 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят „Т.-С.“ ЕАД поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно, тъй като не се дължи възнаграждение по чл.

10.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото не са извършвани други действия от процесуалния представител на взискателя освен подаване на молба за образуване на изпълнително производство. Моли съдът да отмени обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител, като намали претендираното адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум в размер на 200 лв. за образуване на изпълнително дело и съответно таксата по т. 26 от ТТР на ЗЧСИ. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят – „Б. III“ ООД, редовно уведомен в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, не депозирал становище.

1

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба. В него е посочено, ме след изтичане на срока за доброволно изпълнение е наложен запор по банковата сметка на длъжника, в резултат на което е постъпило плащане от трето задължено лице в размер на задължението по изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

Производството по изпълнително дело № 20238400400765 е образувано на 14.09.2023г. по писмена молба с вх. № 9424 на „Б. III“ ООД, в качеството му на взискател чрез пълномощника му адв. Р.А. срещу „Топлофикция София“ ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 01.08.2023г. по гр. д. № 1712/2021г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав, за заплащане на:

9 180, 31 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.01.2021г. до окончателното плащане на вземането и 1 544, 91 лв. - представляваща разноски.

Към молбата е приложен договор за правни услуги от 12.09.2023г., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, платимо по посочена банкова сметка в три дневен срок от подписване на настоящия договор. На основание посочения договор е издадена фактура №1000000215 от 12.09.2023г. На л. 5 от изпълнителното дело е представено извлечение от банковата сметка на процесуалният представител на взискателя за извършено плащане по издадената фактура на 13.09.2023г.

На 15.09.2023г. е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело е както следва: 9 180, 31 лева – главница, 2 612, 01 лв. – лихви, 48 лв. – разноски и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 1 289, 08 лв. и 900 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

На 19.09.2023г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение срещу определения размер на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и съответно размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР на ЗЧСИ.

С обжалваното постановление /наименовано разпореждане/ от 23.10.2023г. съдебният изпълнител е отказал да редуцира размера на дълга по 2 отношение на адвокатското възнаграждение и съответно размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР на ЗЧСИ. Със същият акт е разпоредено да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника – „Т.С.“ ЕАД в „Юробанк България“ АД.

Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 24.10.2023г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.

Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – при материален интерес до 1 000 лв. – 200 лв.

Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско възнаграждение не следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2, предл.

1 от Наредбата. От изложените по-горе факти се установява, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение в резултат на наложен запор е преведен целия размер на задължението по изпълнителното дело. Предвид този факти и обстоятелството, че в конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело няма извършени други процесуални действия, настоящият съдебен състав счита, че на взискателя не следва да се определя и адвокатско вънаграждение по т. 10.2 от посочената Наредба.

3

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

Относно второто възражение на жалбоподателя относно определения размер на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението съгласно поканата за доброволно изпълнение е: 11 792, 32 лв. – съгласно представения изпълнителен лист, 200 лв. – адвокатско възнаграждение или общо 11 992, 32 лв. Относно този размер на задължението съгласно т. 26, б. „г” от ТТРЗЧСИ таксата е 939, 54 лв. без ДДС или 1 127, 45 лв. с ДДС. С оглед на така направените изчисления настоящият съдебен състав приема, че и в тази част жалбата е основателна и следва да бъде намален определения размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 1 289, 08 лв. на 1 127, 45 лв.

Относно направените разноски за настоящото производство Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.

Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление /наименовано разпореждане/ от 23.10.2023г. постановено по изпълнително дело №20238400400765, в частта, в която е оставено без уважение направеното възражение с вх. №9608 от 20.09.2023г. от длъжника „Т.-С.” ЕАД относно определените разноски от 900 лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от ТТРЗЧСИ по посоченото изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.

№18413/14.09.2023г. по изпълнително дело №20238400400765 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 900 лв. на 200 лв. и таксите по от ТТРЗЧСИ от 1 289, 08 лв. на 1 127, 45 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4