Решение № 13785 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13785 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110161828 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 330631/18.10.2024г. ищецът ********* е предявил против ответниците М. Б. С. – Т. и Б. П. Т. – Л. по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност (при квоти от по 1/2 част за всеки ответник) сумата от 1636.88 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, ведно със законна лихва от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 367.01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 12.02.2024г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, като съобразно квотите вземанията се претендират от ищеца, както следва:

1)

От М. Б. С. – Т. - сумата от 818.44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, ведно със законна лихва от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 183.50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 12.02.2024г.;

2)

От Б. П. Т. - сумата от 818.44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, ведно със законна лихва от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 183.50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 12.02.2024г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в **********, съсобственост на ответниците при равни квоти от по 1/2 идеална част. Ответниците били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо 1 изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от ********* на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството ********, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците М. Б. С. – Т. и Б. П. Т. са подали отговор на исковата молба, чрез назначения им особен представител, с който оспорват основателността на предявените срещу тях искове. Оспорва се ответниците да са потребители на топлинна енергия. Твърди се, че не е доказано потреблението на енергия в имота в твърдяното количество и стойност. Наведено е и евентуално възражение за изтекла погасителна давност.

Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – „**********, който счита предявените искове за основателни. Сочи, че е извършвал дялово разпределение в сградата през процесния период.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответниците при установяване на горните обстоятелства следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ********* е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и 2 горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Установява се от приетия по делото Нотариален акт № 82, том III, рег. *********, дело № 278/2013 г. за продажба на недвижими имоти от 30.12.2013 г., както и от приетия Нотариален акт за дарение № 49, том I, ******, дело № 58/2022 г. от 22.07.2022 г., че през процесния период двамата ответници, при равни квоти от по 1/2 идеална част, са били съсобственици на процесния апартамент № 45, находящ се в ******, поради което се явяват и клиенти на топлинна енергия в това им качество. Предвид това, съдът приема, че през процесния период на основание чл. 153 от ЗЕ спорещите страни са били обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, като всеки един от ответниците дължи заплащането на стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период, съобразно неговия дял в съсобствеността.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма данни и не се твърди ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да са поискали прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона общите условия са влезли в сила спрямо ответниците и ги обвързват. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Поради това, настоящият състав приема, че през процесния период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е уредено в Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г.

Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния период от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г. и нейното количество и стойност се установяват от заключението на приетата по делото съдебно – техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи. Вещото лице е посочило както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност. След запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – 3 помагач, експертът е посочил, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил ********, което дружество е издавало изравнителни сметки. През процесния период в имота е имало 2 бр. водомери за топла вода с дистанционен отчет. Отоплението е било прекъснато, а сградата е била на ежемесечен отчет. Не е била начислявана топлинна енергия за отопление на имота с радиатори. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите, както и енергия за битово горещо водоснабдяване по реален отчет, като показанията са отчитани по електронен път. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е била доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. За всеки един от двамата ответници, в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, е възникнало задължение да заплати частта от стойността на топлинната енергия, съобразно притежавания от него дял в съсобствеността (по 1/2 и.ч.).