Определение № 964 от 20.04.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 288/2022
- Вид
- Определение № 964
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 20.04.2022
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Веселка Георгиева Узунова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.3, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 964 гр. Бургас, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20222100500288 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.423 и сл. от ГПК.
Образувано е по възражение, подадено от Т. Н. А. ЕГН **********, против Заповед №1620/18.04.17г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№2642/17г. по описа на Бургаски районен съд. В горното се твърди, че А. не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта, поради особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се във временното му отсъствие от адреса, регистриран като постоянен и настоящ в гр.***. Твърдял е, че поради важни семейни причини(репродуктивни проблеми, налагащи специално лечение),се наложило със съпругата му да живеят в гр.София от 11.01.17г. до края на годината, след което пак се върнали в гр.***, на стария адрес. По време на отсъствието му там останали да живеят неговите брат и баща. Самият А. се връщал в апартамента почти всяка седмица от петък до неделя. Никой от домашните му или съседите не го е уведомил за посещения на призовкари от съда, нито за залепени съобщения, самият той също не е видял такива.
На следващо място възражението се позовава на ненадлежно връчване на горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение, при неизпълнение на предписанията на чл.47, ал.1 от ГПК (предпоследна редакция). Тя сочи, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомлението на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – то се залепва на входната врата или на видно място около нея. От отразеното в съобщението било видно, че в случая призовкарката е имала достъп до входа(т.к.събрала информация за длъжника от живущи), но не залепила уведомлението на вратата на апартамента или на пощенската кутия на сем А., а както сама е 1 вписала-на вратата на входа на блока, откъдето то лесно може да бъде премахнато от недоброжелатели, поради лоши метеорологични условия и по др. причини. В случая уведомлението не е било пуснато и в добре обозначената с табелка и номер на апартамента пощенска кутия на семейството.
Предвид изложеното А. поддържа, че процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК никога не му е била надлежно връчена, а за съществуването й той разбрал едва на 31.01.22г. по телефона от баща си, т.к. домашният му адрес бил посетен от призовкар на ЧСИ Станимира Николова, със съобщение за доброволно изпълнение, чието приемане бащата отказал.
Представил е писмени доказателства в подкрепа на възражението и е поискал събиране на гласни доказателства в открито съдебно заседание, както и прилагане на ИД 674/2020г. на ЧСИ Станимира Николова и ч.гр.д.
№2642/17г. на БРС.
Приложил е и възражение по чл.414 от ГПК, каквото видно от ч.гр.д.2642/17г. на БРС, е представено и пред заповедния съд на 25.02.22г.
Бургаски окръжен съд приема настоящото възражение за допустимо, т.к. е подадено от лице, сочещо се за длъжник, срещу когото е издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК, при спазване на визирания в чл.423, ал.1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, както и пред надлежния да го разгледа съд.
Разгледано по същество, то е основателно.
Според данните от ч.гр.д.№2642/17г. по описа на Бургаски районен съд, кредитор „Макс колект“ ООД ЕИК 175332042 е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. А. от гр.*** за сумата от общо 480,82лв., представляваща сбор от главница по посочена фактура за доставена услуга, договорни неустойки за предсрочно прекратяване на правоотношението и за невръщане на рутер, ведно със законна лихва за забава върху тази главница за предходен период, дължими на основание договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет от 01.02.14г., сключен между „Макс телеком“ ООД ЕИК 121261531 и А., предсрочно прекратен от доставчика. Заявителят се легитимира като цесионер на последния по договор от 25.05.15г.
Заповедният съд е счел заявлението за основателно, издал е Заповед №1620/18.04.17г. за цялата поискана сума, ведно с лихва за забава и разноски.
Връчването на заповедта е станало на адреса, който съгласно служебна справка на БРС, към 18.04.17г. е обявен за настоящ и постоянен на длъжника, а именно: *****. Уведомяването е по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, т.к. призовкарят е отразил, че е посетил адреса на датите: 20.04.17г.,03.05.17г. и 19.05.17г., но Т.Н.А. не живеел на посочения адрес, според сведения от живущи на адреса. Затова при последното посещение залепил уведомление на входната врата.
2
Съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист, приемайки заповедта за влязла в сила, поради липса на възражение, подадено в предвидения от закона преклузивен двуседмичен срок.Образувано е ИД 674/20г. по описа на ЧСИ Станимира Николова. На 25.02.22г. по заповедното дело е постъпило възражение на длъжника по чл.414 от ГПК, върнато с разпореждане на заповедния съд от 28.02.22г., като просрочено.
В рамките на настоящото производство се установява, че бащата и братът на подалото възражението лице, са адресно регистрирани на горепосочения адрес, съответно през 2001г. и през 2006г., поради което съдът приема, че те действително го обитават и са го обитавали по времето, когато е извършено връчването на заповедта по чл.410 от ГПК. Същевременно представеният от А. договор за наем на жилище в гр.София за срок от една година, считано от 11.01.17г., удостоверява отсъствието му от постоянния и настоящ адрес, посочен по-горе.
При тези данни, които настоящата инстанция намира за достатъчни с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, съставът на Бургаски окръжен съд възприема следните правни изводи:
Неоснователно е възражението за настъпили особени непредвидени обстоятелства, заради които длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта по чл.410 от ГПК, изразяващи се в това, че той и съпругата му са се преместили да живеят временно в гр.София. Съдебната практика приема, че особените непредвидени обстоятелства, осуетяващи или забавящи изпълнението на процесуалните задължения и/или упражняването на процесуалните права на страните, обвързани с преклузивни срокове, са непредвидими и от обективно и независещо от волята на правния субект естество. Следователно доброволното преместване на длъжника със семейството му в друг град- временно или трайно, независимо от вътрешните мотиви за това, е резултат от проявена субективна воля и не представлява непредвидимо обективно обстоятелство, от категорията на визираните в хипотезата на чл.423,ал.1,т.3 от ГПК.
Съставът обаче намира за основателно възражението на длъжника, че връчването на заповедта по чл.410 от ГПК е било ненадлежно, т.е. че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
Видно от разписката към уведомлението за заповедта по ч.гр.д.
№2642/17г. на БРС, връчването й е осъществено преди изменението на чл.47, ал.1 от ГПК,обн. с ДВ бр.86 от 2017г.
В редакцията от 2017г., действаща и понастоящем, нормата поставя изричното изискване „невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес“ да бъде констатирана след най-малко три 3 посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като поне едно от посещенията е в неприсъствен ден, а изключение от това правило е допустимо само когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В предходната редакция на ал.1 от нормата, обн. ДВ, бр. 42 от 2009 г., гласяща, че "когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея", няма поставено изрично изискване за определен брой посещения на адреса, които да бъдат извършени в рамките на определен период от време.
Обаче създадената по тази редакция на нормата съдебна практика, наложила се с цел осигуряване на гаранции за законосъобразно провеждане на процедурата по първоначалното призоваване на ответника или длъжника и с оглед обяснението на израза от разпоредбата "не може да бъде намерен...." /предполагащ неколкократно търсене/, приема, че връчителят следва да е търсил адресата поне три пъти по различно време, в период от около един месец и да не го е намерил или да не е намерил лице, съгласно да получи книжата, което той да удостовери с подписа си, включително кога е извършил посещенията и при какви обстоятелства е констатирал невъзможността за това.Вж. в този смисъл Решение № 230 от 26.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2254/2019 г., IV г. о., ГК.
Като възприема изцяло тази съдебна практика, анализирайки установените по делото факти, настоящият състав заключава, че изискванията на закона за редовно връчване на заповедта не са били спазени по отношение на Т. А., т.к. от страна на призовкаря не е проявена достатъчна активност за надлежното връчване на книжата на адресата.
В обитавания от последния апартамент, са живеели негови роднинибаща и брат, т.е. принципно е имало лица, на които заповедта да бъде връчена, но при трите посещения на връчителя, живущите не са били намерени. Този факт би бил основание за пристъпване към залепване на уведомлението при условията на чл.47, ал.1 от ГПК и прилагането на процесуалната фикция за редовност на връчването, но само ако преди това са 4 били положени достатъчно усилия за осъществяването му лично на адресата или чрез живущи на същия адрес лица.Спазването на предписанието за посещение на адреса в различно време, поне три пъти в рамките на месец, през различни интервали, включително най-малко веднъж в неработен ден, за да се изключи вероятността от преднамерено отсъствие или такова в едни и същи часове, поради трудова или друга регулярна заетост и ангажименти от обективно естество, покрива минималния стандарт на законодателя за осигуряване на реално призоваване/уведомяване на ответника/длъжника, изискуем, за да се пристъпи към фингираното призоваване. В случая този стандарт не е постигнат, защото в разписката няма данни посещенията на призовкаря да са били по различно време на горепосочените дати и не е извършено дори едно посещение в почивен ден, освен това връчителят не е събрал достатъчно конкретна информация дали връзката на адресата с жилището, на което е адресно регистриран, е изцяло прекъсната или там има негови роднини, на които заповедта да бъде връчена със задължение за предаване. Предвидените в чл. 47, ал. 1 ГПК /в посочената редакция/ предпоставки за призоваване чрез залепване на уведомление, не са били налични. Следователно залепването на уведомлението в настоящия случай не е произвело визирания в процесуалния закон ефект.
В добавка и самото залепване не е извършено според правилата в закона. Уведомлението за връчване на книжа не е било залепено на вратата на апартамента или на пощенската кутия на длъжника, а призовкарят не е направил бележка в разписката, че няма достъп до тях или, че пощенска кутия липсва, респективно, че тя не може да бъде идентифицирана сред наличните на място. Уведомление в пощенската кутия на А.и също не е било пуснато, както повелява чл.47, ал.1 от ГПК. Посочените нарушения на процедурата представляват самостоятелно основание за заключението, че връчването на книжата е нередовно.
В обобщение на изложеното дотук съдът заключава , че заповедта по чл.410 от ГПК не е редовно връчена на длъжника А. и той има основание да представи възражението си по чл.414 ал.1 от ГПК срещу нея по реда на чл.423 от ГПК. То следва да бъде прието, а на основание чл.423, ал.3, предложение второ от ГПК, изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК, следва да бъде спряно.Делото следва да бъде върнато на заповедния съд да даде на заявителя указания по чл.415, ал.1 от ГПК.