Решение № 877 от 16.07.2020, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр.Бургас, 16.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 09 юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов

ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева

2. Веселин Белев при участието на секретаря Сийка Хардалова и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 992 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас с адрес ***. В производството касаторът участва чрез пълномощник - старши юрисконсулт В.* Иванова-Н..

Ответник по касация е ЕТ Турхи – Турхут Исмаил с ЕИК:*** с адрес ***. Ответникът взема участие в касационното производство чрез пълномощник – адвокат И. ***.

Жалбата е насочена срещу решение № 10/11.03.2020г. по АНД № 237/2019г. на Районен съд Поморие. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 02-0002551/18.07.2019г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас (АНО), с което на касатора е наложена имуществена санкция 1 500.00лв. за извършено нарушение по чл.414 ал.1, вр. с чл.303 ал.3 от Кодекса на труда.

В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено, че на 23.05.2019г. привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е допуснало на работа непълнолетното лице И. Георгиев Недялков ЕГН:********** като общ работник в строителен обект „изграждане на вилни сгради в ПИ *** в м.Лахана, в землището на гр.Поморие“, без необходимото разрешение за това от дирекция Инспекция по труда Бургас.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че непълнолетното лице И. Недялков действително е полагало труд в посочения в НП обект като общ работник, но липсват доказателства работодател да е бил именно касатора.

В касационната жалба се обосновават доводи за законосъобразност на наказателното постановление, и респективно необоснованост на отменителното първоинстанционно решение. Обосновава се фактически извод, че именно привлеченото към отговорност лице е било работодател на Недялков. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да потвърди постановлението. Иска се присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да формира изводите си относно правилността на обжалваното решение, настоящата инстанция взе предвид следното.

Приетите от районния съд фактически изводи са правилни и обосновани от гледна точка на събраните доказателства. Безспорно е установено, че при извършената проверка от контролните органи на 23.05.2019г. непълнолетния Недялков е работил на строежа в м.Лахана, ПИ ***, като общ работник, без предварително разрешение за това от ДИТ.

Установено е от представения договор от 01.06.2018г. със Стомед – 69 ООД, че изпълнител на строежа е привлеченото към отговорност лице - ЕТ Турхи – Турхут Исмаил. На касатора е възложено изграждане на вилни сгради в имота, съобразно приложена количествено-стойностна сметка. От представените заверени преписи от договори от 16.06.2018г. се установява, че касаторът възложил на подизпълнители извършването на СМР по същия строеж, а именно на Мадара Иншаат ЕООД и Рам-Дан Комерс ЕООД.

Спорно е кой от тримата търговци, поели задължения за извършване на СМР в един и същ строеж, е бил работодател на полагащото труд непълнолетно лице. В наказателното постановление не са обсъдени доказателствата в тази насока, като АНО се е задоволил да отбележи, че изпълнител на строежа е ЕТ Турхи – Турхут Исмаил. Приложените по преписката доказателства обаче опровергават този фактически извод. При извършената проверка непълнолетният работник Недялков собственоръчно е попълнил справка, в която е заявил, че работи като общ работник при Рам-Дан Комерс ЕООД, при посочено работно време и трудово възнаграждение. Това писмено изявление на работника е в съответствие с приложения договор за подизпълнител със същото дружество.

Тези доказателства, които са останали необсъдени от АНО, са обосновали извода на първоинстанционния съд, че не е установено по несъмнен начин привлеченото към отговорност лице да е работодател на непълнолетния.

Правилно съдът не е кредитирал показанията на св.Георгиева, извършила проверката, според които Недялков е посочил устно Турхут Исмаил като негов работодател – същите противоречат на попълнената писмена справка. Правилно не са кредитирани и показанията на самия работник Недялков, тъй като същите са нелогични и в противоречие с останалия доказателствен материал. Недялков заявява, че не познава Турхут Исмаил, че не е бил работник на строежа, а само пренесъл две-три неща и го почерпили. Сочи, че не е попълнил справката, а са му я дали попълнена да я подпише.

Така събраните доказателства могат да обосноват единствено предположение, че ЕТ Турхи – Турхут Исмаил е работодател на работещия без разрешение от ДИТ непълнолетен. Настоящата инстанция намира този извод на първоинстанционния съд за обоснован, както и извода за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради реализация на административнонаказателна отговорност въз основа на предположение относно авторството на привлеченото лице.

Наказателно постановление правилно е отменено от първоинстанционния съд. Касационната жалба е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК, във връзка с чл.63 ал.3 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника разноските по делото за двете инстанции, съобразно представените доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/11.03.2020г. по АНД № 237/2019г. на Районен съд Поморие.

ОСЪЖДА дирекция

„Инспекция по труда“ гр.Бургас с адрес ***, да заплати на ЕТ Турхи – Турхут Исмаил с ЕИК:*** с адрес ***, сумата 300лв., представляващи съдебни разноски по делото в двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.