Решение № 3 от 11.01.2024, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Административно наказателно дело 270/2023
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 11.01.2024
- В сила
- 27.01.2024
- Състав
- Вяра Атанасова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.58д т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174 ал.3 предл.1 · Закон за движението по пътищата
- §6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№3 гр. М, общ. М, обл. Вр, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200270 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Ц. Н. К. от град Вр е обжалвал Наказателно постановление № **********/11.07.2023 година на Началник Група към ОД на МВР Вр РУ М, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени, на основание чл.174 ал.3 предл.1 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца. Възраженията са в смисъл, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития, тъй като К. не е управлявал моторно преводно средство към момента на извършване на проверката от контролните органи и в този смисъл не е имал качеството на водач, което по същество е пречка да бъде разгледан като субект на административно-наказателна отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят е потвърдил искането си за отмяна на обжалвания административен акт. Процесуалният му представител адв. К.
Т. от ВрАК е изразила становище, че жалбата следва да бъде уважена поради липса на субективния елемент от състава на нарушението.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не 1 е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Сутринта на 16.06.2023 година в РУ М постъпил сигнал от граждани за употребил алкохол водач на МПС, който щял да ги прегази в село З. На място бил изпратен свидетелят Г. Г. – младши автоконтрольор в управлението. След като пристигнал на улица „В Л“ номер 1А в селото, той провел разговори с граждани, сред които бил свидетелят Г. И.. От събраната информация ставало ясно, че И. и негов приятел разтоварвали зеленчуци от моторното превозно средство, с което пътували. По същото време намиращ се наблизо лек автомобил „ФБ“ извършвал маневри от към страната на спътника на И..
Изведнъж свидетелят чул виковете на приятелят си, че лекият автомобил „ФБ“ едва не го е ударил. Между двамата водачи възникнал спор по създалата се ситуация. Впоследствие И. и спътникът му преместили техният автомобил в позиция, която не давала възможност на другото превозно средство да премине, след което свидетелят подал сигнал в полицията за случилото се.
Служителят Г. поискал за проверка документите на лицето, посочено от И. и спътникът му. Предоставените лична карта и СУМПС показали, че това е Ц.
Н. К. от град Вр. Г. приканил К. да го изпробва за алкохол с техническо средство. Последният отказал. При това положение полицейският служител му съставил АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 предл. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. А. Г. и Г. Д. И..
Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в обжалваните административни актове и в жалбата на Ц. К., счита, че същата е основателна. Съображенията за това са следните:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. Прието е, че с това свое деяние К. е извършил нарушение по смисъла на чл.174 ал.3 ЗДвП. Според цитираната разпоредба, с административни наказания лишаване от право да управлява МПС и глоба се 2 наказва водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Настоящият състав, след като взе предвид събраните доказателства, счита, че същите не подкрепят изложената в АУАН фактическа обстановка, която изцяло е възпроизведена в обжалваното НП. В обстоятелствената част на административните актове е посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за алкохол при управление от негова страна на лек автомобил „ФБ“ с рег. № *****. В Постановление № 1/17.01.1983 година по н.д. № 8/1982 година на Пленума на ВСРБ е дадено тълкувание на понятието “управление“ на моторно превозно средство, като е прието, че това включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на управомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Имайки предвид тази дефиниция настоящият състав приема, че очертаните от нея признаци, характеризиращи понятието „управление“ на моторно превозно средство в процесния случай не са налице. От показанията на свидетелят И. става ясно, че към момента на пристигане на полицейските служители жалбоподателят се е намирал извън моторното си превозно средство. Това обстоятелство намира упора в разпита на свидетелят Г., който е категоричен, че не е спирал за проверка К. като водач на моторно превозно средство и в негово присъствие същият не е управлявал автомобил. На следващо място съставът на чл.174 ал.3 ЗДвП изисква лицето, което е отказало проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, да е водач на моторно превозно средство.
Според т.25 на §6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В настоящият случай приложение намира първото предложение от изброените няколко такива в дефиницията на понятието, но събраните доказателства не дават възможност да се приеме, че същото е налице. Както беше посочено и по-горе в настоящите мотиви, при положение, че К. не е управлявал лекият си автомобил към момента на полицейската проверка, то същият няма качеството на водач по смисъла на закона. Допълнително основание за този извод се съдържа отново в 3 показанията на свидетелят Г., който изрично уточнява, че посоченият в актовете час 11.45 часа на 16.06.2023 година в действителност е времето на отказ на жалбоподателя от проверка за алкохол, а не на управление на МПС.
Данни, че К. е бил водач на моторно превозно средство на въпросната дата, се съдържат единствено в показанията на свидетелят И., които обаче са крайно недостатъчни, за да се приеме за безспорно установено това фактическо положение. Дори обаче то да почива по категоричен начин на събраната доказателствена маса, моментът на управление на МПС е различен от посочения в административните актове и не е възприет пряко от компетентните контролни органи, които единствени имат право да го установят. Видно от писмените и гласни доказателства, по време на полицейската проверка жалбоподателят не е управлявал моторно превозно средство и при това положение не може да бъде възприет като водач на МПС.
Липсата на това му качество води до невъзможност същият да бъде субект на административно-наказателна отговорност, което дава основание на съда да приеме, че процесното деяние е несъставомерно и по тази причина наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/11.07.2023 година на Началник Група в ОД на МВР Вр РУ М, с което за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП на Ц. Н. К. от град Вр са наложени, на основание чл.174 ал.3 предл.1 от същия закон, административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд Вр в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
4