Решение № 2638 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2638 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330109221 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Б. В. Б. срещу „Фератум България“ ЕООД и уточняваща молба от 30.05.2025г. се твърди, че между страните бил сключен след разговор по телефон на дата 10.12.2020г. заем за сумата от 300 лв. Не му бил предоставен договор, но му било обяснено, че неговият номер е ***, като освен заемната сума следвало да върне договорна лихва от 10.14 лв. и допълнителна такса за поръчител, без да е ясен размерът й. Не дал съгласие за сключване на такъв договор. За периода от датата на сключване на договора до депозиране на исковата молба ищецът върнал сумата от 399 лв.

Счита, че договорът носи белезите на договор за потребителски кредит, като твърди, че същият е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчителя не било включено в ГПР по договора. Освен това ищецът не бил давал съгласие за сключване на договор за поръчителство. Договорът бил недействителен и на основание чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, тъй като липсвала информация за възможността на потребителя във всеки един момент да иска извлечение за извършени и предстоящи плащания. Липсвала информацията и по т.20 – за начина на прекратяване на договора. Направено е искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв. – недължимо платени парични средства след покриване на заемната сума, ведно със законната лихва върху сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се излага становище във връзка с предявен от ищеца иск по чл.26 ЗЗД – за прогласяване нищожността 1 на чл.5 от договор за потребителски кредит № ***/10.12.2020г.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена разписка за извършено плащане от дата 10.12.2020г. с наредител ответното дружество и получател Б. В. Б. за сумата от 300 лв.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, вкл. разписка за извършено плащане с наредител „Фератум България“ ЕООД и получател Б. В.

Б., че между последния и ответното дружество е сключен договор № *** от 10.12.2020г. за предоставяне в заем на ищеца на сумата от 300 лв. С оглед изложените в писмения отговор съображения съдът намира, че не е спорно, че в договора е предвидено обезпечаване с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, доколкото с писмения си отговор ответникът сам сочи, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, както и че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредитите в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай и съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.

С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени 2 като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая съдът приема, че е налице нарушение на цитирания законов текст, тъй като не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител. Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията. Разходът дължимото на гаранта възнаграждение по сключения между кредитополучателя и него договор за поръчителство е следвало да бъде включено при определянето на общото задължение по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита.

В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко свързан с договорите за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Следователно направен е опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това съдът намира, че сключеният договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК, на връщане от страна на кредитополучателя подлежи само чистата стойност на кредита. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява платената сума над чистата стойност на кредита, като според вещото лице заплатената от Б. Б. по договора за кредит сума възлиза в общ размер на 399 лв. при главница от 300 лв. При това положение на връщане по осъдителния иск подлежи сумата от 50.62 евро /след допуснатото изменение в размера на предявения осъдителен иск/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2025г. до изплащане на сумата.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 22.09 евро внесена държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което съдът намира, че в полза на адв.Д. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 153.39 евро с включен Д По изложените съображения съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на 3

Б. В. Б., ЕГН ********** от *** сумата от 50.62 евро недължимо платена сума над чистата стойност на кредита по договор № *** от 10.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2025г. до изплащане на сумата.

О С Ъ Ж Д А „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на Б. В. Б., ЕГН ********** от *** сумата от 22.09 евро направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на адв.Д. Б. от *** адвокатско възнаграждение в размер от 153.39 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4