Решение № 864 от 14.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110201208 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на В. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А. Р. от АК - Варна срещу Наказателно постановление № 26 - 0442 - 000085 от 19.02.2026 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя А., на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204, 52 евро за нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

В депозираната жалба жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането се явява санкционна, а не такава вменяваща права и задължения, като счита, че административно - наказващият орган следва да посочи ясно, конкретно и недвусмислено състава на вмененото нарушение, което в случая не е било сторено. Допълва, че в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление следва да бъдат посочени не само законовите разпоредби, които са били нарушени, но и следва да бъде вписано фактическо описание на нарушението, предвид приетото в правната теория и съдебна практика правило, че обвиненото лице се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна квалификация. Намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото за процесния лек автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на първия възможен работен ден. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените от него разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество, като в депозирано на 02.04.2026 г. писмено становище, изготвено от адв. А. Р. от АК - Варна, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя А., се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, не изпраща процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в депозирани писмени бележки, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 03.01.2026 г. в 21:40 часа жалбоподателят В. С. А. управлявал лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на В.А.К., с ЕГН: ********** по Крайбрежната алея в *** до ресторант *** в посока ресторант ***, без обаче за автомобила да има действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Същевременно в близост бил позициониран екип на Четвърто РУ към ОД на МВР гр.

Варна, който осъществявал контрол върху автомобилното движение, като съставна част от екипа бил св. К. Б. И. – ст. полицай в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна.

Св. И. спрял за извършване на проверка управлявания от жалбоподателя автомобил *** с рег. № ***, като констатирал, че към момента на проверката 21:40 часа на 03.01.2026 г. за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Приемайки, че с това свое поведение във вечерните часове на 03.01.2026 г. жалбоподателят А. е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на същата дата 03.01.2026 г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 19.02.2026 г. Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането наложил на жалбоподателя В. С. А. административно наказание „глоба“ в размер на 204, 52 евро за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните 2 съображения:

В случая, безспорно между страните е, че към 21:40 часа на 03.01.2026 г. за лек автомобил *** с рег. № *** не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и за това, че собственик на превозното средство е лицето В.А.К., с ЕГН: **********.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

В случая жалбоподателят А. се явява годен субект да носи административно наказателна отговорност именно за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, поради което и съдът намира, че в случая съвсем законосъобразно е била ангажирана неговата административно - наказателна отговорност, доколкото нарушението е безспорно установено.

Съдът не може да сподели възражението, че нарушението не е адекватно и пълно описано от фактическа страна в обстоятелствената част на АУАН и издаденото наказателно постановление, според съда то е описано с всички свои съставомерни признаци, поради което и не би могло да се приеме, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Наложеното административно наказание „глоба“ е строго фиксирано като размер в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, административно - наказващия орган изцяло се е съобразил с размера на административното наказание, при неговата индивидуализация, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Съдът не може да сподели възражението, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Конкретното нарушение не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия тип, а и не би било общественоприемливо да се прояви снизхождение към конкретното нарушение, доколкото не би било честно и справедливо спрямо всички водачи на МПС, които съвестно управляват превозни средства с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като обстоятелството, че са били първите дни на новата година не освобождава водача от задължение, когато управлява МПС да се убеди, че същото е с изрядни документи, в това число че управлява при наличие на валидно сключена задължителна застраховка.

Поради гореизложените съображения съдът намира, че Наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 63 „д“, ал.

1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената 3 дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно открито съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум, а именно в размер на 66, 47 евро.

Така мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 - 0442 - 000085 от 19.02.2026 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на В. С.

А., с ЕГН: **********, на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204, 52 евро за нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането..

ОСЪЖДА В. С. А., с ЕГН: **********, да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 66, 47 евро, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4