Решение № 4609 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4609 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100505231 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТУКТУРА“ срещу решение № 5221/22.03.2024г. постановено по гр.д. № 61407/2023г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 53 състав, с което по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено, че дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД на основание чл.410 КЗ, във вр. чл.49 във вр. чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 356,80 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 0000-1261-17-253192 за ПТП, настъпило на 25.07.2017г. на Северната тангента на околовръстен път на гр. София, в района около 200м. преди ул. Васил Левски с посока на движение гр. Нови Искър – с. Мрамор, за която сума е издадена заповед № 5305/14.07.2021г. п за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 20211110138076/2021г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и осъдена да заплати разноски по делото.

В жалбата се твърди, че твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Посочва, че не е установено наличието на действително застрахователно правоотношение между собственика на лекия автомобил и ищеца т.е. основанието за изплащане на застрахователно обезщетение и надлежната суброгация на ищеца в правата на лицето, претърпяло имуществени вреди. Твърди, че при формиране на правните си изводи, първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, които не установяват бездействие на лицата, на които е възложено извършване на конкретната работа по поддръжка на пътното платно. Счита, че не и доказан и механизма на ПТП и връзка с вредите, за което е изплатено обезщетение,включително и не е установено по несъмнен начин, че водачът не е извършил нарушение на правилата на движение, респективно не са налице основанията, които обосновават хипотезата на отказ за изплащане на застрахователно правоотношение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалванотопостановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 410 ал.1 т.2 КЗ, предявен по реда на чл.422 от ГПК .

В чл. 410 ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. чл. 410 ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Дори и да не беше изрично предвидено в разпоредбата на чл.410 ал.1 т.2 от КЗ правната възможност заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. /както по КЗ/.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на АПИ и да поддържат в изправност републиканската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.

АПИ носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.30 от ЗП.

Спорно между страните е дали местопроизшествието е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.19 ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на основание чл.30 ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл.167 ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които 2 стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа републиканската пътна мрежа, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по него. В случая от ангажираните от ищеца доказателства и от публичната справка за територията на обхвата на републиканските пътища, а и не е спорно между страните, че че мястото на произшествието е част от републиканската пътна мрежа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необоходимо същия да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск собственика на застрахованата вещ.

Във връзка с направените възражения от ответника за липса на възникнало задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът съобрази следното:

От представената комбинирана застрахователна полица № 93001610102910 се установява, че между Р.З.И. и ищцовото дружество е сключена имуществена застраховка „Каско“ относно лек автомобил „Хюндай Соната“ рег. № ****, с период на действие 21.12.2016г. – 20.12.2017г. – л.9 от делото на СРС. Уговорената застрахователна сума е в размер на 4500,00 лв. при ОУ.

Обстоятелството, че на представения по делото препис от полицата, както и на общите условия липсва подпис на застрахован и застрахователя, не може да доведе до извод за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение, както изтъква ответника. В т. 2а от ТР № 1/07.03.2019г. по тълк. дело № 1/2018г., ОСТК на ВКС, е дадено задължително за съдилищата разяснение, съгласно което липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят.

Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор, установено с чл. 344 ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, респ. чл. 184 ал. 1 КЗ /отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343 ал. 2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 183 ал. 2 КЗ /отм./, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293 ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС,ТК. Отделно от посоченото пред първоинстанционният съд е изслушана ССчЕ, от която се установява заплащане от страна на застрахованото лице на застрахователните премии по процесния договор за имуществена застраховка в полза на ищеца.

В застрахователната полица е предвидено, че имуществената застраховка „Каско“ е сключена при клауза „каско“, а неразделна част от застрахователния договор са общите условия към договора. В общите условия е разяснено, че под „каско“ се покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове описани в ОУ – р.III-т. вкл. като по смисъла на договора ПТП – р.XIV, е събитие, възникнало по време на движение или в паркирано състояние – внезапно сблъскване на МПС, с друго МПС и/или с други подвижни или неподвижни обекти н т.м. и животни по време на управление на МПС по обществена пътна мрежа, включително и в паркирано положение, свличане и/или потъване на МПС, вследствие на вече посочените събития. Несъмнено удар от падане на неукрепен пътен знак е „препядствие по пътното платно” и 3

„внезапно сблъскване с подвижен/неподвижен обект“ по време на движение и /или престой на застрахованото МПС, вследствие на което настъпва щета, като изброяването в цитираната разпоредба от Общите условия за застраховка „Каско” е примерно, а не изчерпателно, при което съдът намира, че посочената причина за настъпването на щета на лекия автомобил застрахован по имуществената застраховка при ищеца е част от покритите рискове по същата, тъй като е налице ПТП вкл. и по смисъла на §6 т.30 от ДР на ЗДвП.

При тълкуване на разпоредбите на ОУ, настоящият състав счита, че цитираната по горе дефиниция на ПТП в договора за пълно каско, несъмнено не може да се изключи удар от падане на пътен знак. Такова изключение не е изрично предвидено раздел „Общи изключения“, в специалната уредба на клаузата „ каско“, каквито специални изключения са предвидени при например при допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен път.

По делото е представена декларация от водача на застрахования автомобил, с която уведомява ищеца за настъпило застрахователно събитие и описва механизма на ПТП и настъпилите на управлявания от него лек автомобил, както и протокол за ПТП от 25.07.2017г. съставен от органите на КАТ.