Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2507 от 07.04.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 1375/2026
Вид
Разпореждане № 2507
Подписан
07.04.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Преслава Кръстева Дякова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2507 гр. Кюстендил, 07.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно гражданско дело № 20261520101375 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от Б. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „***“ №*, ет.* срещу „Дойче Луфтханза“ АД чрез Търговското представителство на чуждестранното лице „Дойче Луфтханза“, 121773298, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, бул. „Драган Цанков“ №23А, сграда Тетрикс, за парично вземане в размер на 400 евро, представляващо обезщетение на основание чл.7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва от 01.04.2026 г., както и разноските по делото – адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро и държавна такса – 10,86 евро.

При извършената проверка относно редовността и допустимостта на така депозираното заявление, съдът констатира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

За наличието на отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК съдът следи служебно и при наличието на такава предпоставка следва да откаже да издаде заповед за изпълнение.

1

При извършена служебна справка се установи, че длъжникът „Дойче Луфтханза“ АД няма седалище на територията на Република България, като е налице единствено регистрирано търговско представителство. Според чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранните лица, които имат право да извършват дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които се регистрират в Българската търговско-промишлена палата. Те са неперсонифицирани и неправосубектни /чл. 24, ал. 2 ЗНИ/ и не могат да се конституират като страни по граждански дела, тъй като не разполагат с активна/пасивна процесуална легитимация, с изключение на административните производства, свързани с данъчни и осигурителни въпроси. Търговското представителство не може да извършва стопанска дейност. Посочената в ЗНИ възможност за сключване на сделки е единствено за нуждите на регистрираното представителство, а не възможност за чуждестранното юридическо лице да развива търговска дейност чрез своето представителство, поради което не може наличието на търговско представителство на територията на страната да обуслови място на дейност на територията на Р. България.

В този смисъл налице са предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. Заповедното производство е факултативен способ за защита на права, което може да бъде проведено при наличие на специфични предпоставки. Липсата им не осуетява възможността на заявителя да потърси защита на правата си по общия ред на исковото производство и международното частно право.

В гореизложения смисъл, споделен и от настоящият състав, е преобладаващата съдебна практика - Определение № 15413 от 14.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 12137/2024 г. на Софийски градски съд; Определение № 18898 от 25.09.2014 г. по гр. д. № 5383/2014 г. на Софийски градски съд; Определение № 468 от 28.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1440/2021 г. на Окръжен съд – Бургас;

Определение № 1820 от 25.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1814/2021 г. на Окръжен съд – Бургас и др.

С оглед на това, съдът счита, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника и заявлението следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 4893/01.04.2026 г., подадено от Б. Н. П., ЕГН **********, по което е образувано ч.гр.д. № 1375/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, XX състав.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

2

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3