Решение № 5818 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5818 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110135491 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба, подадена „***“ ЕАД, срещу Л. Д. Д. и Г.

Н. Д., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, които да бъдат заплатени в условията на разделна отговорност от ответниците, при квоти от по 1/2-ра за имот, находящ се в ***, ап. 81, аб. № ***, а именно, сума в размер на 2 305,91 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 231,65 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2020Г. до 14.010.2022., както и суми за дялово разпределение 28,65 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,09 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65298/2022 г. на СРС.

Ищецът „***” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците Л. Д. Д. и Г.

Н. Д., топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца, в условията на разделна отговорност, при квоти от по 1/2-ра, следните суми: сума в размер на 2 305,91 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 1

399,29 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., както и суми за дялово разпределение 28,65 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,09 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г. както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор, ответниците оспорват основателността на предявените искове, като възразяват за изтекла погасителна давност, по отношение на главницата. Направено възражение, че не се дължи лихвата, върху погасената част от главницата, а остатъка признават. Възразяват по отношение на дължимостта на начислените суми за дялово разпределение, както и мораторната лихва върху тази сума. Ответниците сочат, че са признали една част от процесните задължения, но въпреки това ищецът е предявил искове за всички суми по процесната заповед за изпълнение. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

На 29.11.2022 г. заявителят „***” ЕАД (ищец в настоящото производство) е подал срещу длъжниците Л. Д. Д. и Г. Н. Д. (ответници в настоящото производство) заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 225 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2023 г., с която съдът разпоредил длъжниците да заплатят при условията на разделност при квоти по 1/2-ра всеки на заявителя следните суми: 2 305,91 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 399,29 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., както и суми за дялово разпределение 28,65 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 6,09 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г. както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците са подали възражение по чл. 414 ГПК, с което възразили, че не дължат поради погасяването им по давност следните задължения: главница, която е погасена по давност за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г., като длъжниците заявяват, че признават остатъка от задължението. Направено възражение, че не се дължи лихвата, върху погасената част от главницата, а остатъка признават. Възразяват по отношение на дължимостта на начислените суми за дялово разпределение, както и мораторната лихва върху тази сума Съдът, като взе предвид направеното възражение за настъпила 2 погасителна давност, както и оспорената част от вземанията по заповедта, както приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, намира следното:

Дължимите суми, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 29.11.2019г.-30.04.2021г. е в размер на 1717,74 лева, като за периода от 05.2019г.-29.11.2019 г. стойността на незаплатената топлинна възлиза в размер на 588,17 лв., но същата е погасена по давност. Предвид, направеното от ответниците възражение, че оспорва погасените по давност задължения, като признава разликата, то съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на иска за главница, представлвяващ стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2019г.-29.11.2019 г. в размер на 588.17 лева, като за разликата в размер на 1717,74 лева и за периода 29.11.2019г.-30.04.2021г., доколкото ответниците признават задължението, производството следва да бъде прекратено, доколкото издадената заповед за изпълнение в тази част е влязла в сила.

По отношение на претендираната лихва за забава в размер на 399,29 лева – за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., доколкото е направено възражение , че не се дължи лихвата, върху погасената част от главницата, а именно сумата от 18.05 лева (разликата между претендираната лихва за забава в размер на 399,29 лв. и служебно изчислената сума, изчислена върху непогасената част от главницата в размер на 381.24 лв. за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022г.), съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., в размер на 18.05 лева, като за разликата, в размер на 381.24 лв. доколкото ответниците признават задължението, производството следва да бъде прекратено, доколкото издадената заповед за изпълнение в тази част е влязла в сила.

По отношение на суми за дялово разпределение 28,65 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 6,09 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г., доколкото в заповедното производство е оспорена дължимостта на процесните вземания, то съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на посочените искове.

Следователно ищецът има правен интерес от предявяването на искове за установяване на съществуването на вземания срещу Л. Д. Д. и Г. Н. Д. за следните суми, дължими при условията на разделност –всеки по 1/2-ра ид.ч., а именно:

588,17 лв. - цена на топлинна енергия за периода от 05.2019г.-29.11.2019 г.;

18.05 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022 г. върху главницата за топлинна енергия.

3 суми за дялово разпределение 28,65 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г. мораторна лихва върху главницита за дялово разпределение в размер на 6,09 лева, за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г.

По основателността на предявените искове:

За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ ищцовото дружество следва да докаже възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответниците са съсобственици при твърдените квоти в съсобствеността/ вещни ползватели на имота или го обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.

За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да докажат погасяване на дълга.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

Обстоятелството, че всеки от ответниците е собственик на по ½-ра ид. от процесния недвижим имот се установява от Договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 04.12.1990г.

Единственото спорно обстоятелство между страните е дали е изтекла погасителна давност за процесните задължения за всеки от двамата ответници за съответна част от процесния период, както и дължимостта на сумите за дялово разпределение в размер на 28,65 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 6,09 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г.

4

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на „*** С.” ЕАД са приети нови общи условия, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено от ищеца на 29.11.2022г., на която дата е прекъснат давностният срок. С оглед на това съдът приема, че вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 28.11.2019 г. са погасени по давност.

Видно от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, в рамките на периода от м. 29.11.2019г.-30.04.2021г. в процесния имот е била доставена топлинна енергия на стойност в размер на 1717,74 лева. Съдът, въз основа на приложената към заключението таблица, изчисли, че дължимата за периода от 05.2019г.-29.11.2019 г. топлинна енергия в размер на 588.17 лева, която се явява погасена по давност.