Определение № 106 от 10.03.2022, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. С., 10.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20225400500051 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.

Постъпила е в срок частна жалба с вх.№ 661/10.02.2022г. от С. Д. К.,чрез пълномощника й адв.Р. срещу Определение № 728/20.12.2021г. по гр.д.№ 309/2021г. по описа на С. районен съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на Определение № 636/04.12.2021 г. по гр.д. № 309/ 2021 г. по описа на PC - С., в частта за присъдените разноски в размер на 720 лв. в полза на РУО- С..Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че РУО- С. има право на разноски, тъй като същите са направени в резултат действията на ищца по делото, която е предявила иск срещу ненадлежна страна. Твърди се, че дори ненадлежната страна РУО - С. да е имала право на разноски, то не е претендирала такива при прекратяване на делото по отношение на нея , а при евентуално отхвърляне на иска и тъй като искът не е отхвърлен не се дължи заплащане на разноски на РУО – С.. Твърди се, че съдът се е позовал на чл.78,ал.4 от ГПК без да изложи мотивиу а мнение, което не е подкрепено с доводи. Цитираната норма касае случаите при прекратяване производстото по делото, а в настоящия случай делото не е прекратено, а е заличен първоначално конституирания ответник и е конституиран нов. Неправилно е прието, че разпоредбата на чл. 78 ал.4 от ГПК е приложима и в случаите, в които делото е прекратено само по отношение на дадена страна.

Замяната на ответника по делото е извършена по указания на съда в края на производството, като съдът на основание чл.7,ал.1 от ГПК следва служебно да следи за допустимостта и надлежно извършване на процесуални действия на страните, включително и за надлежната процесуална легитимация на страните и ако е направил това не би се стигнало ненадлежният ответник да прави разноски. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде допуснато изменение на Определение № 636/04.12.2021 г. по гр.д. № 309/ 2021 г. по описа на PC - С., в частта за присъдените разноски в размер на 720 лв. в полза на РУО - С.. Претендира за разноски в настоящето производство.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 821/18.02.2022г. от Регионално управление на образованието (РУО)-С., чрез пълномощника му адв.Е.Р., с който се оспорва 1 същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Неоснователно се твърди, че съдът не е изложил мотиви. Първоначално съдът е постановил Определение № 592 от 14.10.2021 г., с което изрично е приел, че РУО-С. не е надлежен ответник в производството, поради и което е оставил исковата молба без движение за посочване на надлежен ответник, след което постановил замяната на ответниците след изправяне на исковата молба и съвсем закономерно е присъдил направените от РУО разноски, тъй като неговото участие в производството се прекратява като недопустимо. Действително в случая не е налице прекратяване на цялото производство, но е налице прекратяване на производството по отношение на конкретната страна-РУО-С., която следва да се възмезди за направените от нея разноски по правилата на чл.78 от ГПК. Несъстоятелно е и оплакването, че замяната на ответника е извършено по указания на съда, едва след обявяване на делото за решаване, тъй като още с отговора на исковата си молба както и в първото по делото заседание е заявено, че искът е недопустим, като това изрично е аргументирано в представената писмена защита. Действително съдът е длъжен служебно да следи за това, но не е ограничен по кое време на процеса може да констатирана недопустимостта на производството и във всеки един момент, когато го установи, да предприеме необходимите процесуални действия за изправянето му. Участието на РУО-С. в процеса е предизвикано изцяло от страна на ищеца, който е насочил исковата си претенция срещу него вместо към надлежния ответник. Несъстоятелно е и твърдението, че ако ответникът своевременно е заявил недопустимостта на исковата претенция, не би направил разноски,тъй като пълномощникът е ангажиран за изготвянето на отговора на исковата молба, в която изрично е посочено, че искът е недопустим. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.

С.ят окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Гр.д.№ 309/2021г. по описа на СмРС е образувано по предявен от С. Д. К. срещу Регионално управление на образованието-С. иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.358 ,ал.1,т.2 във вр. с чл.188,т.2 от КТ за отмяна на Заповед № РД-10-1/07.01.2021г. на Началника на Регионално управление на образованието-С., с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание, проведено на 27.05.2021г. ответникът РУО-С. чрез пълномощника си е направил възражение за недопустимост на иска.В представената по делото писмена защита е аргументирал възражението си с ТР № 1/30.03.2012г. по тълк.д.№ 1/2010г. ,съгласно което надлежен ответник по трудовите спорове е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. С Определение № 592/14.10.2021г. районният съд е отменил дадения ход по същество и е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване нередовностите по нея като ищецът предприеме действия по конституирането на надлежния ответник. С молба вх.№ 6319/01.11.2021г. ищцата в срок е поправила исковата си молба, като е посочила като ответник Средно училище „Св.св.Кирил и Методий“гр.Р..

С Определение № 636/04.11.2021г. районният съд е приел поправената исковата за 2 редовна, заличил е първоначалния ответник РУО-С. и е прекратил производството по делото спрямо него и е осъдил ищцата да му заплати на основание чл.78,ал.4 от ГПК разноски по делото в размер на 720 лева за адвокатско възнаграждение. Определението е връчено на ищцата на 29.11.2021г.

С частна жалба с вх.№ 6958/02.12.2021г., представляваща по същество молба за изменение на определението в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК, ищцата е поискала да бъде изменено Определение № 636/04.11.2021г. в частта му, с която е осъдена да заплати разноски на РУО-С. в размер на 720 лева и бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски.

С обжалваното Определение № 728/20.12.2021г. районният съд е оставил без уважение искането на С. Д. К. за изменение на Определение № 636/04.11.2021г. в частта му за разноските като неоснователно. Въззивният съд счита извода на районния съд за правилен.

Съгласно чл.125 от ГПК искът се счита предявен с постъпване на исковата молба в съда и от този момент образуваното дело е висящо пред сезирания съд. Ищецът определя страните в процеса – от чие име и срещу кого се предявява иска. Процесуалната легитимация на страните в процеса следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителя на материалното право, което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност, и по която съдът се произнася със съдебното решение по същество.

Когато съдът проверява дали искът е предявен срещу надлежния ответник, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Когато констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума, отнасящо се до процесуалната легитимация на страните, съдът е задължен да остави исковата молба без движение, за да се избегне постановяването на недопустимо решение. Ако в хода на висящото дело се установи, че ищецът е предявил иска срещу ответник, който не притежава материалната легитимация да отговаря по него, ищецът може да отстрани тази своя грешка чрез изменение на иска с конституирането на ответника по спорното право, при спазване на предпоставките на чл.228 ГПК.Ал.3 на чл.228 ГПК урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като разликата между първоначалния и новия иск се състои в субектите на правото, а не в правопораждащия факт и съдържанието на спорното право. След като съдът е заличил първоначалния ответник РУО-С. и е прекратил производството по делото спрямо него, след като от същия е подаден отговор на исковата молба от упълномощения му процесуален представител и същият е участвал в проведените открити съдебни заседания, доколкото смяната на ответника не се дължи на новонастъпили след завеждане на делото обстоятелства, независещи от ищеца, ответникът спрямо когото производството по делото е прекратено на основание чл.78,ал.4 от ГПК има право на разноски и правилно такива са му присъдени. В този смисъл е и съдебната практика -Определение № 60297/26.07.2021г. по ч.т.д.№ 266/2021г. на ІІт.о. на ВКС. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че ответникът РУО-С. не е поискал разноски във връзка с прекратяване на производството спрямо него. С изрична молба вх.№ 6014/18.10.2021г. ответникът РУО-С. чрез пълномощника си адв.Радева е поискал да му бъдат присъдени разноски с оглед прекратяване на производството спрямо него , съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. По делото е представен договор за правна защина и съдействие серия См № 4096/14.04.2021г., с който между РУО-С.,представлявано от Мария Семерджиева и адв.Е.Р. за процесуално представителство 3 по гр.д. № 309/2021г. по описа на РС-С. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС, платимо по сметка.От представената по делото Фактура № 473/14.04.2021г. и платежно нареждане от 20.04.2021г. се установява, че договореното възнаграждение е платено на адв.Радева. След като са представени доказателства, че ответникът е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение същата сума му се дължи от ищеца при прекратяване на производството спрямо него.

По изложените съображения С.ят окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 728/20.12.2021г. по гр.д.№ 309/2021г. по описа на С. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4