Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 26.09.2023, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 676/2022
Вид
Решение № 249
Подписан
26.09.2023
В сила
11.04.2024
Състав
ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.406 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.408 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.427, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.431, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. ХАСКОВО, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Гражданско дело № 20225600100676 по описа за 2022 година Гражданско дело № 676/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано след изпращане в Окръжен съд - Хасково на гр.дело № 3035/2022 г. по описа на СГС по подсъдност на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 105 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Т. А. Х., ЕГН:**********, подадена чрез адв. К. Г., действаща като пълномощник срещу В. Р. Г., ЕГН:********** от гр.Х.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист от 25.06.2012 г. по гр.дело № 1597/2011 г. по описа са Апелативен съд – София, а именно: сума в размер на 64 581,32 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.01.2004 г. – 01.09.2008 г., както и на основание чл.86 от ЗЗД законна лихва върху вредите, считано както следва: от 06.01.2005г. върху 50 306,12 лева; от 22.12.2005 г. върху 198,11 лева; от 24.07.2006 г. върху 6 892,49 лева; от 10.04.2007г. върху 160 лева; от 20.07.2007г. върху 4 725 лева; от 07.11.2007 г. върху сумите от 150 лева, 525 лева и 52 лева; от 31.10.2007г. върху 25 лева; от 18.04.2008 г. върху 17,60 лева; от 22.09.2008г. върху 1 500 лева; от 05.09.2008г. върху 30 лева до окончателното им изплащане, заедно с всички разноски по ИД №309/2019 г. по описа на ЧСИ В.Л., с рег.

№780, с район на действие СГС, поради погасяване по давност.

Предявеният отрицателен установителен иск е оценяем и е за вземане с цена на иска 64 581,32 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.01.2004 г. – 01.09.2008 г., като общият размер на законната лихва, за която се иска установяване, че не се дължи поради погасяването й по давност е 119 784,18 лв. / съгласно молба вх.

№9166/05.12.2022г./.

Твърди се в исковата молба, че през 2012 г. след проведено производство спрямо ищеца Т. Х., по реда на ГПК, в полза на лицето В. Р. Г. бил издаден изпълнителен лист от 1

25.06.2012 г. по гр. д. №1597/2011 г. по описа на Апелативен съд – София, с който Т. Х. е бил осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД сума в размер на 64 581,32 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.01.2004 г. – 01.09.2008 г., както и на основание чл.86 от ЗЗД законна лихва върху вредите, считано както следва: от 06.01.2005г. върху 50 306,12 лева; от 22.12.2005 г. върху 198,11 лева; от 24.07.2006 г. върху 6 892,49 лева; от 10.04.2007г. върху 160 лева; от 20.07.2007г. върху 4 725 лева; от 07.11.2007 г. върху сумите от 150 лева, 525 лева и 52 лева; от 31.10.2007г. върху 25 лева; от 18.04.2008 г. върху 17,60 лева; от 22.09.2008г. върху 1 500 лева; от 05.09.2008г. върху 30 лева до окончателното им изплащане. На основание издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 189/2012 г. по описа на ЧСИ Д.А., рег. №782, с район на действие СГС, по което спрямо ищеца – длъжник по ИЛ, били предприети различни изпълнителни действия, последното от които било налагане на запор на банкова сметка в „ПИБ“ АД от 05.04.2013г.

След този момент, повече от шест години не били предприемани каквито и да били изпълнителни действия. През месец юни 2019 г. архивът на ЧСИ Д.А. бил приет от ЧСИ В.Л., рег.№780, с р-н на действие СГС, която без да се съобразява с настъпилата перемпция, и вместо да прекрати изпълнителното производство, преобразувала изп. дело №189/2012 г. под нов номер, а именно изп. дело №309/2019г., като за преобразуването било изпратено съобщение до ищеца Х., на 08.07.2019г., а с постъпила молба от 12.07.2019 г. на взискателя, било поискано проучване на имущественото състояние на длъжника.

При тези обстоятелства, ищецът излага подробни съображения, от една страна за настъпила перемпция по изп. дело №189/2012 г. по описа на ЧСИ А., а от друга, че вземането, което е обективирано в изпълнителен лист от 25.06.2012 г. било погасено по давност с изтичане на 5-годишен период от време от последното изпълнително действие – 05.04.2013г., който срок изтекъл на 05.04.2018 г. след издаване на изпълнителния лист и преди преобразуването на производството по изп. дело №189/2012 г., в изп. дело №309/2019 г. по описа на ЧСИ В.Л..

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че по отношение на ответника В. Г., не се дължат сумите, обективирани в изпълнителен лист от 25.06.2012г., издаден по гр. д. №1597/2011 г. по описа на Апелативен съд– София.Претендират се разноски по исковото производство, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника В. Г., чрез процесуалния му представител, в който изразява становище за допустимост на предявения иск, като излага твърдения за предприемане на действия по разпределение на суми по изпълнителното дело, датиращи след 2013 г. Според ответника въпросът за основателността на предявения иск не би могъл да бъде решен единствено въз основа на твърденията на ищеца.

Претендира в случай на отхвърляне на иска, да му бъдат присъдени направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

С постъпил по делото допълнителен отговор вх. №2275/13.03.2023г. ответникът твърди, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, като едновременно с това се поддържа становище, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли съда да приложи чл.78, ал.2 от ГПК, като го освободи от отговорността за разноски.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото е установено и страните не спорят, че ответникът В. Р. Г. се е снабдил с изпълнителен лист от 25.06.2012 г. издаден във връзка с постановеното по гр.дело № 2

1597/2011 г. по описа на Апелативен съд-София

Видно от изпълнителния лист издаден на основание чл.404,ал.1 предл. второ ГПК,вр. чл.405, ал.1,.2 и 6, чл.406 и чл.408 ГПК Т. А. Х. е осъден да заплати на В. Р. Г. на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 64 581, 32 лв. обезщетение за неимуществени вреди за времето от 01.01.2004 г. до 01.09.2008 г. и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва върху вредите, считано както следва: от 06.11.2005 г. върху 50 306,12 лв. от 22.12.2005 г. върху 198,11 лв. ,от 24.07.2006 г.- върху 6892,49 лв. ,от 104.2007 г. върху 160,00 лв.,от 20.07.2007 г. върху 4725 от 07.11.2007 г. върху сумите от 150,00 лв., 525,00 лв. и 52,00 лв. от 31.07.2007 г. върху 25,00 лв. от 18.04.2008 г. върху 17, 60 лв. от 22.09.2008 г. върху 1500,00 лв. и от 15.09.2008 г. върху 30,00 лв. до окончателното им изплащане.

Във връзка с издадения изпълнителен лист и по молба на ответника В. Р. Г., чрез адв. Д.Й. до ЧСИ Д.А. с рег.№ 782 и с район на действие СГС е било образувано изп.дело 20127820400189 по описа на ЧСИ. Изпълнителното дело е образувано на 19.10.2012 г.

Видно от приложеното копие на изп.дело № 20197800400309 по описа на ЧСИ В.Л. с рег.№ 780 и с район на действие СГС, спрямо ищеца длъжник по изпълнителния лист Т. А. Х. са били предприети различни изпълнителни действия, като последното изпълнително действие по изпълнително дело 20127820400189 по описа на ЧСИ Д.А. с рег.№ 782 и с район на действие СГС е от 05.04.2013 г. - налагане на запор на банкова сметка в „ПИБ“ АД. Запорното съобщение изпратено до ПИБ АД ,гр. София е получено на 05.04.2013 г. АД / л.79 от изп.дело/

В отговор на запорното съобщение с писмо, вх.№ 00188/12.04.2013 г. банката е уведомила ЧСИ Д.А. с рег.№ 782 и с район на действие СГС че сметките в „ПИБ“ АД на Т.

А. Х. са блокирани с посочения размер, но по тях няма авоар.

С молба вх.№ 00027/28.06.2019 г. до ЧСИ Д.А. с рег.№ 872 по изп.дело № 189/2012г. взискателят В. Г., представляван от адв. Б.Б., като пълномощник е поискал от изпълнителното дело да се изпрати на ЧСИ В.Л., с рег.№ 872, с район на действие Софийски градски съд за продължаване на изпълнителните действия. С разпореждане от 28.06.2019 г. молбата за прехвърляне на изпълнителното дело е уважена. С приемо- предавателен протокол вх.№ 1699/01.07.2019 г. между ЧСИ Д.А. с рег.№ 782 и с район на действие СГС и ЧСИ В.Л. с рег.№ 780, с район на действие СГС на основание чл.427, ал.5 ГПК Д.А. предава, а ЧСИ В.Л. приема изп.дело № 20127820400189/2012 г., с взискател В. Р. Г. и длъжник Т. А. Х../ л.101/. С уведомление изх.№ 1794/08.07.2019 г. по изп.дело № 20197800400309 /л.109/, длъжникът Т. А. Х. е уведомен, че изпълнително дело № 189/2011г. по описа на ЧСИ Д.А. е преобразувано в кантората на ЧСИ В.Л., с рег.№780 и с район на действие СГС под № 20197800400309.

Длъжникът е уведомен и за актуалния размер на задължението по изпълнителното дело към 08.07.2019 г., който възлиза на 171 451,45 лв., от които главница 64 581, 32 лв., законна лихва изчислена към 08.07.2019 г. – 97 614, 33 лв. , 504,00 лв. – неол.вземания, 960,00 лв. – разноски по изп.дело,7 791, 80 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и че дължимите суми следва да се преведат по банкова сметка О.Б.“ АД, с посочен IBAN и BIC, с титуляр В.А. Л..

С молба вх.№ 1832/12.07.2019 г. до ЧСИ В.Л., взискателят по изп.дело № 309/2019 г., чрез процесуалния си представител, на основание чл.431, ал.3 ГПК е поискал да се извърши справка за имуществото длъжника. По изпълнителното дело са били изпратени запорни съобщения до БДСК“ ЕАД на 23.08.2019 г. до ТБ „Д“ АД, до „ПИБ“ АД, до „ПББ“ ЕАД.

В отговор на изпратеното запорно съобщение БДСК“ е уведомила ЧСИ В.А. Л., с рег.№ 780, на основание чл.508 ГПК, че длъжникът Т. А. Х. има открити спестовни сметки и разплащателна сметка, като има наложен запор по наличните сметки върху 3 вземането на длъжника по посочената в отговора сметка, като има и други претенции: обезпечителен запор от ЧСИ Д.А. и запор за изпълнение от М.Н.П., ЧСИ с рег.№ 851 наложен на 08.10.2018 г. по изп.дело 20188510402464. С постановление от 12.10.2021г. ЧСИ В. Л., с рег.№ 780 по молбата на В. Р. Г. срещу Т. А. Х. от 20.09.2021 г. е редуциран размера на оспорвания от длъжника дължим адвокатски хонорар по изп.дело № 20197800400309, със страни В. Р. Г. и Т. А. Х. от 960, 00 лв. на 240, 00 лв. С оглед намаляването на адвокатския хонорар в изпълнителното производство таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ се намалява съразмерно.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи.

С отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на суми по изпълнителен лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителният процес следва да се прекрати. По време на висящността на изпълнителното производство длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание, като в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителния лист е да проведе пълно и главно доказване на твърдения от него правопогасяващ факт, като в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането на ответника.

Спорен по делото е моментът от който започва да тече срокът за погасяване на вземането на ответника по давност. Съгласно чл.116, б."в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Според ищеца петгодишната давност е започнала да тече на 05.04.2013 г. и е изтекла на 05.04.2018г., т.е. преди преобразуване на изпълнително дело № 20127820400189/2012 г., с взискател В. Р. Г. и длъжник Т. А. Х. по описа на ЧСИ Д.А., с рег.№ 782 с район на действие СГС в изп.дело №20197800400309 по описа на ЧСИ В.Л., с рег.№780 и с район на действие СГС и предприемане на изпълнителни действия по изп.дело №20197800400309, в което е преобразувано вече образувано изпълнително дело срещу ищеца.