Определение № 1976 от 16.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1976 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

И. Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501906 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.418, ал.4 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260 против Разпореждане № 11886 от 18.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 6738/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ гр. състав, с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника И. С. С. за сумата от 1448,93 лв. главница, 376,96 лв. - договорна лихва, 415,67 лв. - обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане неправилно и иска неговата отмяна и връщане на делото на PC - Пловдив, с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

Обжалва се разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит, като в заявлението банката – заявител се е позовала на настъпила предсрочна изискуемост към 21.12.2023 г. Към заявлението е 1 приложено извлечение от счетоводните сметки на банката, както и договор за кредитен лимит и за издаване на кредитна карта. За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че длъжникът не е уведомен надлежно за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, тъй като не са спазени изискванията на чл. 47 от ГПК за връчване. Обосновал се е с приложението на тълкувателното разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, като е приел, че не е удостоверено подлежащо на принудително изпълнение вземане.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното разпореждане за правилно.

Съгласно разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, по силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.

Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Установява се, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са приложени уведомление до длъжника И. С., изпратено чрез ЧСИ Мариана Кирова с р-н на д-ие ПОС, в които се съдържа изявление, че длъжникът следва да се яви в кантората на ЧСИ в двуседмичен срок, считано от 01.10.2023 г., за да получи покана от „Юробанк България” АД относно договор за кредит. Уведомлението не е връчено на длъжника, а е залепено на входната врата и е пуснато в пощенската му кутия. Направено е отбелязване от връчителя, че е посетил адреса на датите 11.09.2023 г., 19.09.2023 г. и 01.10.2023 г. и длъжникът не е бил намерен. При звънене на вратата никой не отваря. По месторабота в с.Калояново са оставени телефони за връзка на управителя на „Рувитерм“ ЕООД, но няма обаждане от търсещия. Приложено е и уведомление до „Рувитерм“ ЕООД, в качеството му на работодател на длъжника, отново изпратено чрез ЧСИ Мариана Кирова, с което същият се уведомява, че в двуседмичен срок, считано от 17.12.2023 г., следва да се яви в кантората на ЧСИ, за да получи покана от „Юробанк България” АД относно договор за кредит. Уведомлението не е било връчено, а е залепено на входната врата на „Рувитерм“ ЕООД и е пуснато в пощенската му кутия.

Същите уведомления са били приложени и към частната жалба, като 2 с нея е представен и костативен протокол от ЧСИ Мариана Кирова относно това, че в указания в уведомленоето двуседмичен срок длъжникът не се е явил в кантората да получи поканата за предсрочна изискуемост.

В случая към уведомленията, изпратени от ЧСИ изобщо няма данни да е била приложена за връчване и поканата от банката до длъжника, съдържаща изявление за настъпване на предсрочна изискуемост. В уведомленията е посочено единствено, че длъжникът следва да се яви сам в кантората на ЧСИ, за да ги получи.

Отделно от това, въззивният състав споделя извода на РС – Пловдив за нередовност на връчването от служителя на ЧСИ поради неспазване на изискванията на разпоредбата на чл.47 , ал.1 ГПК.

Чл.47 , ал.1 ГПК гласи, че когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая липсват каквито и да е било данни, че длъжникът не живее на адреса, единствено е посочено, че при позвъняването на вратата никой не отваря. Връчителят обаче не е направил опити да осъществи връчването в продължение на един месец.

Ето защо съдът намира, че от приложените към заявлението документи не може да се направи извод за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита, поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено правилно. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което подадената против него частна жалба е неоснователна и ще се остави без уважение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на

„Юробанк

България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260 против Разпореждане № 11886 от 18.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 6738/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ гр. състав, с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника И. С. С. за сумата от 1448,93 лв. главница, 376,96 лв. - договорна лихва, 415,67 лв. - обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4