Акт № 5979 от 21.12.2015, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 58

Номер

58

Година

01.04.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.22

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Петя Михайлова

Пламен Александров Александров

Кирил Митков Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20135100500014 по описа за

2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 112 от 15.10.2012 г., постановено по Г.д.№ 1641/2011 г., Кърджалийският районен съд е осъдил М. И. М. от Г.К. да отстъпи на С. Г. Д. от Г.К., Р. Г. М. от Г.К., М. Н. Д. от Г.К., Т. В. К. от Г.С. и В. В. Н. от Г.К., собствеността и да им предаде владението на следния недвижим имот: новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на местност, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., целият с площ от 2 171.95 кв.м., при граници на новообразувания имот: поземлен имот № *****.**.110, поземлен имот № *****.**.82, поземлен имот № *****.**.89, поземлен имот № *****.**.90, поземлен имот № *****.**.71, поземлен имот № *****.**.69, поземлен имот № *****.**.88, поземлен имот № *****.**.84 и поземлен имот № *****.**.73. С решението си съдът е осъдил М. И. М. да заплати на С. Г. Д., Р. Г. М., М. Н. Д., Т. В. К. и В. В. Н., направените по делото разноски от ** лева – държавна такса за образуване на делото и 230 лева адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. И. М., който го обжалва в срок. Счита, че решението на съда е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по непредявен иск (в повече от очертания предмет на делото), а при условията на евентуалност – и неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснован. Твърди се, че с решението си районният съд се е произнесъл по отношение на предявения ревандикационен иск „плюс петитум”, тъй като е уважил иска не по отношение на претендираната част от 1 000 кв.м., намираща се в южната част на поземлен имот № ***, а по отношение на целия имот № *** с площ от 2 171.95 кв.м. В жалбата се излагат съображения за нищожност на издадените административни актове – решение № 4596/21.05.2007 г.на ОСЗГ и заповед № ***/07.09.2010 г. на кмета на Община К.. Твърди се в тази връзка, че ищците не са придобили по реда на реституцията, осъществена на основание ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, правото на собственост върху процесния имот, като представените документи за собственост – заповед № ***/07.09.2010 г. на кмета на Община К. и нотариален акт № ***/2011 г., не могат да удостоверят валидно и редовно възникване на правните основания, въз основа на които се легитимират като собственици, както и да обосноват, че е налице напълно завършена административна процедура по възстановяване на това право. Освен това, първоинстанционният съд не бил анализирал внимателно показанията на разпитаните свидетели М. и К., които опровергавали твърденията в исковата молба за незаконно ползване и завземане на спорната част от новообразувания имот. Тези свидетелски показания кореспондирали с приетите в процеса писмени доказателства относно законосъобразното предоставяне и осъществяване на правото на ползване в полза на дядото на въззивника – М.М.С.. Моли съда да обезсили атакуваното решение и да върне делото на районния съд за произнасяне по предявения иск, а при условията на евентуалност – да отмени като незаконосъобразно обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите С. Г. Д., Р. Г. М., М. Н. Д., Т. В. К. и В. В. Н., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

По делото е бил предявен от С. Г. Д. от Г.К., Р. Г. М. от Г.К., М. Н. Д. от Г.К., Т. В. К. от Г.С. и В. В. Н. от Г.К., против М. И. М. от Г.К., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху 1 000 кв.м., находящи се в южната част на недвижим имот, представляващ новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на местност, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., целият с площ от 2 171.95 кв.м., при съответни граници на новообразувания имот.

Установено е по делото, че ищците С. Г. Д. и Р. Г. М. (въззиваеми в тази инстанция) са наследници на Г. Д. Л. – починал на 09.05.1991 г., а ищците М. Н. Д., Т. В. К. и В. В. Н. (въззиваеми) са наследници на В. Г. Д. – син на Г. Д. Л., починал на 03.01.2004 г.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** от 18.07.2011 г., том ІІІ, рег.№ 10582, дело № ***/2011 г. по описа на нотариус № 020, ищците С. Г. Д., Р. Г. М., М. Н. Д., Т. В. К. и В. В. Н. са признати за собственици по наследство на процесния недвижим имот, представляващ новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на местност, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., целият с площ от 2 171.95 кв.м., при съответни граници на новообразувания имот.

По делото е приета като доказателство и заповед № *** от 07.09.2010 г. на кмета на Община К., издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал.1, изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за Зона за земеделско ползване № **, землище с.О., общ.К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., и решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 4596/21.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори Г.К., с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Д. Л. върху три новообразувани имота, в това число – върху новообразуван имот (извън строителните граници) по плана на новообразуваните имоти с № *****.**.***, землище на с.О. с площ 2 171.94 кв.м. при посочени граници. Заповедта е влязла в сила на 20.09.2010 г.

От приетото по делото като доказателство удостоверение № 1617а от 23.06.1970 г. на СОНС – Гледка се установява, че на основание 21-то Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 г. и протокол № 5/22.04.1970 г. на ИК на СОНС – Гледка, на М.М.С., жител на Г.К., е била предоставена за ползване 1 декар изоставена земя в местността „Ески баалък”. В тази връзка, установено е по делото, че ответникът М. И. М. (въззивник в това производство) е наследник (син) на И.М.С., починал на 18.12.2001 г., който от своя страна е наследник (син) на М.М.С., както и че ответникът М. М. е наследник (син) на К. М.а С., починала на 13.03.2009 г., която е съпруга на И.М.С..

По делото е приета като доказателство молба с В.№ 94-К-17/21.01.1998 г. на Община К., с която К. М.а С. (майка и наследодател на въззивника М. И. М.) сочи, че й била предоставена земя за земеделско ползване по ПМС с удостоверение № 1617а от 29.04.1970 г. в местността „Ени балък” от 1 декар и моли да й бъде извършена оценка на предоставената земя. В молбата е посочено също, че има застроена площ от 14.44 кв.м. на един етаж в посочената земя. Приет е като доказателство и акт за узаконяване № 412 от 23.12.1991 г., с който е узаконена полумасивна сезонна постройка, собственост на К. М.а С., изградена върху 14.44 кв.м. в зона № ** по ТУПО Г. К..

Не е спорно по делото, че претендираните от ищците 1 000 кв.м. се ползват от ответника М. М. (въззивник пред настоящата инстанция), което обстоятелство се признава изрично от последния в дадения от него писмен отговор, както и че същите попадат в новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., целият с площ от 2 171.95 кв.м. Последното обстоятелство се установява изрично и от назначената по делото и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза.

С оглед направените от страните доводи, спорен по делото е въпроса собственици ли са ищците на претендираните от тях 1 000 кв.м., попадащи в новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на землище с.О., ЗЗП № **, и ползвани от ответника, както и владеят ли се тези 1 000 кв.м. от ответника без основание.

В тази връзка, от събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства се установява, че със влязла в сила заповед № *** от 07.09.2010 г. на кмета на Община К., на ищците, в качеството им на наследници на Г. Д. Л., на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за Зона за земеделско ползване № **, землище с.О., общ.К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., и решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 4596/21.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори Г.К., им е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот (извън строителните граници) по плана на новообразуваните имоти с № *****.**.***, землище на с.О., с площ 2 171.94 кв.м., в който имот попадат и ползваните от ответника по иска 1 000 кв.м.

Неоснователен е в тази връзка довода на ответника М. за нищожност на заповед № ***/07.09.2010 г. на кмета на Община К., респективно – че същата не удостоверява валидно и редовно възникване на правото на собственост на ищците и не обосновава напълно завършена административна процедура по възстановяване на това право. От събраните по делото доказателства се установи, че претендираните от ищците 1 000 кв.м. представляват земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която е бил изработен помощен план и план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., съгласно който процесните 1 000 кв.м. попадат в новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, ´о плана на новообразуваните имоти, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., целият с площ 2 171.94 кв.м. Установи се също така, че със заповед № ***/07.09.2010 г. на кмета на Община К., на ищците, като наследници на Г. Д. Л., им е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот по плана на новообразуваните имоти с № *****.**.***, землище на с.О., с площ 2 171.94 кв.м., в който имот попадат и ползваните от ответника 1 000 кв.м. Цитираната заповед е издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които възстановяването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, с която имотът се индивидуализира въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и която подлежи на обжалване. В случая същата е влязла в сила на 20.09.2010 г. Неоснователен е довода, че заповедта за възстановяване правото на собственост на ищците е нищожна предвид обстоятелството, че като основание за издаването й е посочена и разпоредбата на § 4б, ал.1, изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, отнасяща се до възстановяване правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, а в случая върху възстановената земеделска земя е била построена законна постройка. Действително, установява се по делото, че с акт за узаконяване № 412 от 23.12.1991 година е била узаконена полумасивна сезонна постройка, собственост на наследодателката на ответника К. М.а С., изградена в процесната земеделска земя върху 14.44 кв.м. Въззивният съд намира обаче, че това обстоятелство – наличието на изградена постройка във възстановената земеделска земя, не обуславя нищожност на издадената от кмета на Община К. заповед № ***/07.09.2010 г. Това е така, тъй като ЗСПЗЗ не изключва възможността за придобиване право на собственост и на земи по §4, върху които са построени сгради – виж § 4а, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 4и, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо, съдът намира, че посочването в заповедта на кмета на Община К. на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като основание за възстановяване на правото на собственост на ищците, не обуславя нищожност на издадената заповед.