Решение № 185 от 28.07.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Свиленград, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620100745 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН ********** против „Билла България” ЕООД, ЕИК130007884 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания в размер на сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от 11.07.2024 г., до окончателното плащане на сумата, поради това, че ищцата минавайки през паркинга на магазин „Билла България“ гр. Свиленград внезапно се спуснала бариерата и силно и неочаквано я ударила по главата.

В исковата молба се сочи, че на 11.07.2024 г. около 12.15 – 12.40 часа на обяд ищцата заедно с баща си Г.М. посетила магазин „Билла“ в гр. Свиленград на ул. „Димитър Благоев“ № 5, за да напазаруват. След като напазарували, излезнали от магазина и се насочили към паркинга, където била паркирана колата на ищцата. Минавайки през паркинга на магазина внезапно се спуснала бариерата, която е в близост до входа на магазина и силно и неочаквано ударила ищцата по главата. Заради удара в главата ищцата сочи, че имала ограничения в при движението на врата и главата, често й се гадело, имала главоболие и изтръпване на горен венец. Това състояние продължило около 7-10 дни. Тази случка се отразила и на психиката на ищцата, което я направило изключително изнервена, отразило се и на работното й място. Иска от съда да постанови решение, с което да уважи исковата молба, прави доказателствени искания, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Билла България” ЕООД, в който оспорва изцяло иска като неоснователен. Сочи, че бариерите са поставени успоредно на улиците или перпендикулярно на подхода към паркинга и като се вземе предвид местоположението им е практически невъзможно бариерата да е ударила ищцата по главата, когато е отивала към автомобила си. Сочи, че съоръжението е технически изправно и начинът на неговото конструиране и функциониране позволяват безопасната му експлоатация. Сочи, че ищцата е проявила небрежност и че същата е можела да предвиди, че бариерата може да се спусне и да я удари. Счита, че травматичното увреждане не е причинено от необезопасяване или неправилно функциониране на бариерата на паркинга на 1 магазина, а изцяло от действията на ищцата и вредите за нея са настъпили е резултат на изключителна вина на ищцата. Поради това счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения моли исковата молба да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

По делото е конституирано като трето лице помагач застрахователно „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ“ ЕАД, ЕИК 130427863. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от трето лице помагач.

Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма.

Въз основа на обстоятелствата изложени в исковата молба съдът приема, че правното основание на предявения иск е нормата на чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45от ЗЗД.

Фактическият състав на тази правна норма е следният:

1/ Възлагане на опредЕ. работа.

Възлагането предполага установяване на фактическо отношение между възложителя и изпълнителя на работата, което означава извършването на съзнателни постъпки по възлагането. Не е нужно възлагането да бъде обвързано със създаването на правна връзка.

Няма законова пречка обаче възлагането да бъде свързано с възникването на определен вид правоотношение/облигационно, трудово, административно или служебно/.

Правоотношението във връзка с възлагането може да представлява опредЕ. правна връзка /трудов договор, граждански договор, административен или съдебен акт /.

2/Наличието най – малко на трима участници в правоотношението - „възложител“, „изпълнител“ и „увредено лице“ .

Възложител може да бъде както физическо, така и юридическо лице .

Изпълнителят трябва да бъде физическо лице, което да е деликтно отговорно на основание чл. 45 от ЗЗД. Това означава, че:

- изпълнителя на работата трябва да е извършил виновни и противоправни действия или бездействия ;

- виновния причинител на вредата трябва поначало да е известен и определен ;

Изключение се допуска само по отношение на държавни предприятия, учреждения и организации. Приема се, че тези ЮЛ носят отговорност за вреди, причинени от техни работници или служители при или по повод на възложената работа дори, когато не е установено кой измежду тях е конкретния причинител на вредата /виж т. 7 на ППВС №7/1959г. /.

3/Вреди причинени на пострадалия / ищеца/- чл.51 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД.

Вредите могат да имат имуществен характер /претърпяна загуба или пропусната полза /или неимуществен характер/ морални вреди /. Вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, което означава, че трябва да съществува причинна връзка между деянието и вредата. Вредата трябва да бъде закономерно и необходимо следствие на деянието, а не негов случаен резултат.

4/ Вредите да са причинени „при или по повод“ изпълнението на възложената работа.

„При изпълнението“ на възложената работа ще има, когато действията на извършителя на работата представляват извършване на самата работа. „По повод“ изпълнението на възложената работа ще има, когато действията не се включват в изпълнението на възложената работа, но са пряко свързани с възложената работа /действия по подготовка на работата, улесняване на извършването й , запазване на резултата от работата / .

2

5/ Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна отговорност на възложителя на работата.

Тази отговорност не предвижда „вина“ на възложителя, като субективна предпоставка за ангажиране на отговорността. Отговорността не съдържа презумпцията за вина, поради което не се допуска оборването й. Възложителят на работата не може да прави възражения, че няма вина за настъпването на вредата, че няма вина в лошия избор на изпълнителя на работата , в лошото ръководство или в липсата на контрол. Отговорността на възложителя на работата се мотивира с това, че работата се извършва в негов интерес и че той извлича полза от възложената работа. Мотивира се също така и с това, че тази отговорност обезпечава по –сигурното , бързо и лесно обезщетяване на пострадалия .

Възложителят на работата може да се освободи от отговорност, като установи: че увреденото лице не е претърпяло вреди ; че вредите не са причинени от извършителя на работата ; че вредите не са причинени виновно от извършителя на работата или че вредите не са причинени „ при или по повод“ на възложената работа; /виж ППВС № 7/ 29.12.1958г. , което има задължителен характер за съдилищата по силата на т. 2 на ТР №1/ 2009г. от 19. 02.2010г.на ОСГТК на ВКС/.

6/ Увреденото лице може да предяви иска си против причинителя на вредата, на основание чл. 45 от ЗЗД, против възложителя на работата, на основание чл. 49 от ЗЗД или против двамата при условията на „солидарна отговорност“, на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД /тук не става въпрос за обикновената солидарност по чл. 53 от ЗЗД , тъй като тя не е приложима. Касае се за т.нар. „неистинска солидарност“ в основата, на която стои „солидарното поръчителство“/.

Фактическа страна на правния спор.

По делото е представено като доказателство, неоспорено от страните - фиш за преглед на пациент в Център спешна медицинска помощ гр. Хасково, филиал в гр. Свиленград от 11.07.2024 г. в 13.09 часа, в който е отразено, че пациентката има контузия на главата, като е отразено в снетата от пациента Е. М. анамнеза, че на същата е постъпила в ЦСМП с главоболие и изтръпване на венец, гадене, в следствие на удар от бариерата пред входа на магазин „Билла“ в гр. Свиленград. Отразено е и че ищцата е отказала хоспитализация.

От този документ, неоспорен от страните се установява, че на 11.07.2024 г. ищцата М. е получила травматични увреждания, вследствие удар от падаща бариера на паркинга на магазин „Билла“ в гр. Свиленград. Няма спор още, че процесният паркинг се стопанисва и експлоатира от ответното дружество. Това се установява от приетия по делото договор за наем от 28.11.2008 г., подписан между „Билла Недвижимости“ ЕООД и ответника по делото – „Билла България“ ЕООД. От този документ се установява, че наемодателят е собственик на УПИ III -6274, кв.88а по плана на гр. Свиленград, с обща застроена площ от 1338 кв.м, предназаначени за паркинг, зона за приемане на стока и магазин - супермаркет „Билла“ на адрес гр. Свиленград, ул. „Димитър Благоев“ № 5. Това обстоятелство е определено за безспорно с окончателния доклад по делото.

За изясняване на делото съдът допусна събирането на гласни доказателства.

От разпита на свидетеля Г.М. – баща на ищцата се установява, че той е придружавал ищцата в магазин „Билла“ на 11.07.2024 г. Посочва, че на излизане от магазина, в дясно по пътя за паркинга за инвалиди, където е бил паркиран автомобила на ищцата са преминали под вдигнатата бариера на паркинга и при минаването им бариерата паднала и ударила ищцата по главата. Посочва, че след това повече от седмица ищцата е имала болки в главата и врата. Свидетелят твърди, че с ищцата са минали под бариерата, защото е нямало от къде другаде да преминат, за да достигнат до автомобила си. На основание чл. 172 от ГПК съдът 3 цени тези показания на бащата на ищцата като заинтересовани в частта, в която се посочва, че единственият възможен път да достигнат до паркинга, за да влезнат в колата си е да преминат под бариерата на паркинга.

По делото съдът разпита и свидетеля С.а Ш., колежка на ищцата М.. Свидетелката заявява, че не е присъствала на инцидента с бариерата на 11.07.2024 г. в магазин „Билла“.

Споделя, че след инцидента ищцата е имала оплаквания във врата, поради което посещавала специалист.

По делото съдът разпита свидетеля Т.В.П., която заявява, че познава ищцата от дете.

Посочва, че е препоръчала на ищцата да посети специалист след удара на бариерата на 11.07.2024 г. и че поради удара са отложили пътуване до Гърция, на което двете трябвало да отидат. Посочва, че ищцата се оплаквала от болки във врата, поради което и към момента ходи на масажи.

Правни изводи.

Исковете са неоснователни .

В настоящия случай ищцата доказа чрез събраните писмени и гласни доказателства настъпването в опредЕ. степен на вреда, изразяваща се в болки и страдания от удара, получен от бариера на паркинга на магазин „Билла“ в гр.Свиленград, намиращ се на ул.

„Димитър Благоев“ №5. Съдът, обаче, не може да изгради извод за противоправно деяние, допуснато от ответника или от лице, на което той е възложил работа, за която той отговаря.

Не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че вредата е настъпила в резултат на неспазване на указания или надлежни правила за извършването на възложената работа, т.е. деяние като проява на човешка дейност.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и предприятието /фирмата/ ще отговаря не заради своя вина, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или други лица, на които е възложил работата. В тази насока съществен елемент е и да бъде установено, че щетите са причинени именно по повод извършването на възложена работа. От всички събрани доказателства в тази насока съдът счита, че не може да се направи подобен извод. Не се установи тази бариерната система към момента да е била повредена или да не е работила съгласно технологичните изисквания и правила. От друга страна не се установи и в конкретния момент какво точно е накарало ищцата да премине в такава близост до бариерата или по-точно казано - под нея, за да се стигне до падането на същата върху главата й. Дори да се приеме, че бариерата е падала свободно и безконтролно, то съдът не намери отговор на въпроса по каква причина ищцата се е намирала под бариерата. Същата е била пешеходка и е следвало да се движи по означените за пешеходци места, а не в района на паркинга, и то точно под бариерата на същия. Ето защо, съдът намира, че ищцата не установи виновно поведение на ответника или негов работник, комуто е била възложена работата по обслужването на паркиращите автомобили.