Решение № 44 от 06.02.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 809/2022
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 06.02.2023
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.193 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл.193 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.193 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.221 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.224 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.228 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330 ал.2 т.6 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. гр. Добрич, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20223200500809 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д. Р. Я. от с.К., общ.Добричка, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №783/29.07.2022г. по гр.д.№3113/2021г. на Добричкия районен съд в частите, в които са отхвърлени предявените от въззивника срещу ЗП В. Х. П. от гр.Добрич, както следва: - иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на извършеното със заповед №47/07.09.2021 г. на ЗП В. Х. П. на основание на чл.330 ал.2 т.6 от Кодекса на труда дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна; - иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр . с чл.225 ал.1 от КТ за заплащането на обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода 09.09.2021г. - 14.11.2021г. в размер на 1 501.74 лева; - иск по чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. за разликата над 68.12 лева до пълния претендиран размер от 433.33 лева.
В жалбата се възразява, че първоинстанционният съд неправилно възприел установените по делото факти и неправилно приложил разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ. Подчертава се, че в определения от работодателя срок въззивникът изпратил поисканите му писмени обяснения и в същия срок те са 1 постъпили в пощенската кутия на работодателя. Това, че последният, макар да е можел, не взел от пощенската си кутия обясненията, било равнозначно на отказ на работодателя да изслуша, респ. да приеме писмените обяснения на работника, както се изисква от горепосочената разпоредба. На следващо място първоинстанционният съд игнорирал водената между страните кореспонденция и сведенията в гласните доказателства, установяващи, че действителната причина за неявяването на въззивника на работа в съответните три дни са разпорежданията, които работодателят дал работникът да вземе си почивка и да не бъде допускан до работното си място.
Всички действия на работодателя били недобросъвестни и предназначени да създадат условия за дисциплинарното уволняване на въззивника. По тези съображения се настоява за удовлетворяване на предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на незаконното уволнение и свързания с него иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното увлонение, като преди това неправилното решение на първоинстанционния съд по тези искове бъде отменено. Неправилно било и следвало да се отмени решението на районния съд и частта, отхвърляща иска по чл.224 ал.1 от КТ за обезщетение за неползван годишен отпуск. Липсвало основание за прихващане на вземането на въззивника за обезщетение за неползван платен годишен отпуск с насрещното вземане на работодателя за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ. Следователно вземането на въззивника за обезщетение за неползван платен годишен отпуск не било погасено чрез прихващане и претенцията му следвало да се удовлетвори до пълния й предявен размер.
Д. Р. Я., чрез адвоката си, е подал и частна жалба срещу определение №2331/04.10.2022г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските.
Възраженията са срещу присъждането на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна, ведно с ДДС. Изложени са подробни доводи в подкрепа на становище, че платеният от насрещната страна ДДС върху адвокатското възнаграждение не й се следва и се иска присъдените разноски в тази част да бъдат изменени.
Въззивната и частната жалба са подадени в установения в закона срок, редовни са и са допустими.
2
В писмени отговори въззиваемият ЗП В. Х. П. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбите и настоява първоинстанционните съдебни актове да бъдат потвърдени.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявени от Д. Р. Я. срещу ЗП В. Х. П.:
1. Иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено от ответника със заповед №47/07.09.2021г.
2. Иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа за шест месеца поради незаконното уволнение. С първоначалната искова молба и допълнителна за отстраняване на нередовности претенцията е заявена размер на 18 200 лева. След няколко частични оттегляния на иска и едно изменение чрез увеличаването му по размер, крайната претенция на ищеца е за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ в размер на 1 501.74 лева.
3. Иск по чл.224 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за двадесет дни, неизползван платен годишен отпуск за 2021г., претендирано първоначално в размер на 2000 лева, а след частично оттегляне – в размер на 433.33 лева.
Предявен е бил и иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност, производството по който е прекратено след оттегляне на иска.
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е бил назначен на длъжността „фуражист - животновъд” в кравеферма на ответника, земеделски производител.
С издадената от ответника заповед №47/07.09.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с което трудовото правоотношение между страните е прекратено. Видно от заповедта, дисциплинарното наказание е наложено за това, че в три последователни работни дни, а именно на 22.08.2021г., 23.08.2021г. и 26.08.2021г., ищецът не се явил на работа, с което извършил нарушение на трудовата дисциплина, 3 съставляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно чл.190 ал.1 т.2 от КТ и чл.330 ал.2 т.6 от КТ.
Ищецът е оспорил законността на наложеното му дисциплинарно наказание, като е възразил, че на посочените три дати не се явил на работа по разпореждане на работодателя си, който освен това го санкционирал без да го изслуша и преди да приеме писмените му обяснения.
С оглед нормата на чл.193 ал.2 от КТ на първо място следва да се разгледа възражението на ищеца за неспазване изискванията на чл.193 ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша или приеме писмените обяснения на работника и да събере и оцени посочените доказателства.
По делото е представено искане с изх.№44/27.08.2021г., с което работодателят поканил работника да обясни причините, поради които на посочените три дати не се е явил на работа. Поканата е работникът да даде обясненията в три дневен срок от получаване на писмото, в писмена форма, като работникът лично се яви в кравефермата или като ги изпрати по куриер или по пощата на адрес в гр.Д.. Искането е изпратено с писмо с обратна разписка и работникът го е получил на 31.08.2021г. - според пощенското клеймо на обратната разписка, а според посоченото в исковата молба – на 30.08.2021г.
В отговор на отправеното му искане работникът съставил писмени обяснения, които изпратил на работодателя по пощата с писмо с обратна разписка на 01.09.2021г.
По делото са събрани писмени доказателства от „Български пощи“ЕАД, Областна пощенска станция Добрич – писмо изх.№171/21.03.2022г., карта за абонаментна пощенска кутия №90, описи по дати на пратки за абонаментна пощенска кутия №90, писмо изх.№241/05.05.2022г. Съдържащите се в тези писмени доказателства сведения за обстоятелствата се потвърждават и от ответника.
Установява се, че кореспонденцията за ответника, изпратена му по пощата за адреса в гр.Д., не му се доставя на място от пощальон, а му се доставя чрез абонамента пощенска кутия в пощенската станция. Същата пощенска кутия се ползва и от едно търговско дружество. Препоръчаните 4 пратки не се поставят в пощенската кутия. В нея се поставя уведомление, че е пристигнала препоръчана пратка, а самата пратка се предава лично на получателя от пощенския служител на съответното гише, за което се съставя опис.
В конкретния случай писмото на ищеца, съдържащо обясненията му, съставлява препоръчана пратка PS9300010HGEИД. Тя е предадена от ищеца в пощенската станция на 01.09.2021г., а уведомлението за нея е поставено в абонаментната пощенска кутия на ответника на 02.09.2021г. На 02.09.2021г. ответникът е получил предназначени за него други препоръчани пратки, но не и тази, съдържаща обясненията на ищеца. Същата е била в процес на обработка между различните служби в пощенската станция и уведомлението за нея е поставено в пощенската кутия на ответника, след като той вече е бил получил по-ранните препоръчани пратки. В следващите дни ответникът не е получавал препоръчани пратки /липсват описи/ и няма данни да е проверявал съдържанието на абонаментната си пощенска кутия. Препоръчаната пратка, съдържаща писмените обяснения на ищеца, ответникът получил на 10.09.2021г.
Преди това, на 07.09.2021г. ответникът издал заповедта, с която наложил на ищеца дисциплинарното наказание, като приел, че ищецът не е представил в каквато и да било форма обяснения за неявяването си на работа, както бил поканен.
Това не е така. С оглед изложеното по-горе, работникът е извършил всичко, което и както му е било указано от работодателя в искането изх.
№44/27.08.2021г. – изготвил обяснения в писмена форма и ги е изпратил по пощата на адрес и в срок, посочени от работодателя.
Късното, след издаване на уволнителната заповед запознаване на ответника с обясненията не е по вина на ищеца и изобщо не е по причина, свързана с него, поради което и в настоящия спор разпоредбата на чл.193 ал.3 от КТ е неприложима.
Късното, след издаване на уволнителната заповед запознаване на ответника с обясненията на ищеца не е и по обективни и произтичащи от трети лица причини. Не следва друго от факта, че уведомлението за препоръчаната пратка с обясненията на ищеца не е доставено на ответника на адреса му, а е поставено в абонаментната му пощенска кутия, която се ползва 5 и от другиго и което поставяне на уведомлението се е случило, след като ответникът вече си е бил получил кореспонденцията за съответния ден 02.09.2021г.
Избор на ответника е да си получава кореспонденцията по описания начин, чрез тази абонаментна пощенска кутия, както е и негово решението кога, колко често да проверява съдържанието на пощенската кутия.
Уведомлението за пратката, съдържаща обясненията на работника, е било в пощенската кутия на работодателя преди изтичане на срока, който той е определил на работника да изпрати обясненията си. На тази база работодателят не е направил необходимото и напълно зависещо от него да получи обясненията - напр. да си провери пощенската кутия веднага след изтичане на дадения от него срок за представянето им и преди да издаде уволнителната заповед.
Следователно само на ответника е отговорността за това, че не се е запознал с обясненията на работника преди да го уволни дисциплинарно, което означава, че ответникът не е изпълнил задължението „да приеме“ обясненията на работника. Изискването на чл.193 ал.1 от КТ е въведено, за да има работникът реална възможност да се защити и трябва да се изпълнява реално, а не формално и привидно. Само по себе си искането на работодателя за обяснения от работника е достатъчно, за да се счете, че изискванията на чл.193 ал.1 от ГПК са изпълнени, единствено в хипотезата на чл.193 ал.3 от ГПК, но, както вече се отбеляза, тук тя не е налице. Щом като в съответствие с отправената му покана ищецът е представил/изпратил обясненията си, ответникът е бил длъжен да ги получи, реално да ги приеме, но не го е сторил.
От изложеното следва, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от КТ, като обратно приетото по този въпрос от първоинстанционния съд е неправилно. В съответствие с чл.193 ал.2 от КТ, щом като ответникът не е изпълнил чл.193 ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание, което той е наложил на ищеца е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, без спорът да се разглежда по същество. Следователно първият предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен.