Решение № 147 от 13.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело № 20265000500014 по описа за 2026 година намира следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 11343/31.10.2025 г. от С. Г. С. ЕГН ********** срещу решение № 423/16.10.2025 г., постановено по г. д. № 754/2024 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е прието за установено, че С. дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54 сумата над размера от 11 034.94 лева до присъдения размер от 19 784.86 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.10.2022 г., за която е издадена заповед № 967/25.04.2024 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по г. д. № 1703/2024 г. по описа на РС - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмените частично решение № 423/16.10.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по г. д. № 20245200100754, в частта с която С. С. е осъден да заплати сумата над размера от 11 034.94 лева до присъдения размер от 19 784.86 лева, като се вземе предвид, че застраховката не е част от главницата и не се връща от потребителя. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК.

Предявен от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54 срещу С. Г. С. ЕГН **********, с постоянен адрес ***.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 30 672.08 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.10.2022 г., за която е издадена заповед № 967/25.04.2024 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по г. д. № 1703/2024 г. по описа на РС - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава иска. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на въззивната проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

І. за предмета на въззивното производство:

С решение № 423/16.10.2025 г., постановено по г. д. № 754/2024 г. по описа на ОС – Пазарджик е прието за установено, че С. Г. С. ЕГН **********, с поС.ен адрес *** дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54 сумата от 19 784.86 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.10.2022 г., за която е издадена заповед № 967/25.04.2024 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по г. д. № 1703/2024 г. по описа на РС - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Въззивна жалба вх. № 11343/31.10.2025 г. от С. Г. С. ЕГН ********** е срещу решение № 423/16.10.2025 г., постановено по г. д. № 754/2024 г. по описа на ОС – Пазарджик само в частта, с която е прието за установено, че С. дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54 сумата над размера от 11 034.94 лева до присъдения размер от 19 784.86 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********, 2 сключен на 14.10.2022 г., за която е издадена заповед № 967/25.04.2024 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по г. д. № 1703/2024 г. по описа на РС - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Следователно предмет на въззивното производство е дължимостта на сумата от 8 749.74 лева.

В останалите части решение № 423/16.10.2025 г. не е обжалвано и е влязло в сила.

Ето защо не следва отново да се обсъжда действителността на договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.10.2022 г., тъй като вече е прието, че същият е недействителен.

Спорен е въпросът каква крайна сума се дължи.

ІІ. по същество:

Както вече беше посочено, процесният договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.10.2022 г. е прието за недействителен.

Съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), редакция ДВ бр.

104/08.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., действаща към момента на сключването (14.10.2022 г.), когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от заключението на счетоводната експертиза (чл. 136 – 147 от делото на ОС), размерът на отпуснатия кредит по процесният договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.10.2022 г., е 28 759.92 лева.

Такава е и сумата, посочена като общ размер на кредита в представения препис от процесния договор (л. 10 – 15 от г. д. № 3786/2024 г. по описа на РС – Пазарджик – приложено).

Пак според заключението на счетоводната експертиза (чл. 136 – 147 от делото на ОС, към 24.04.2024 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК), непогасената част от отпуснатите общо 28 759.92 лева възлиза на 26 679.22 лева. След като от тази сума бъдат приспаднати платените лихви и обезщетения за забава от общо 6 891.36 лева, които не се дължат поради недействителност на процесния договор, чистата дължима сума 19 784.86 лева.

С. прави възражение, че действителния размер на кредите е 20 000.00 лева и в него не следва да бъде включвана сумата от 8 759.92 лева, преведена от като застрахователна премия на К. - Общо застраховане и на К. - Животозастраховане, който факт е безспорно установен по делото.

Това възражение е неоснователно.

На първо място, в самия договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.10.2022 г., изрично е посочено, че общият размер на кредита е 28 759.92 лева, от които 20 000.00 лева основна част и 8 759.92 лева – общ размер на застрахователна 3 премия.

На второ място, съгласно чл. 19 от процесния договор, потребителят не е длъжен да сключва застраховка.

На трето място, такива са сключени по искане на С. (л. 15 – 16 от г. д. № 3786/2024 г. по описа на РС – Пазарджик – приложено). Договорите за застраховка са сделки, различни от процесния договор за кредит и неговата недействителност не ги касае.

На четвърто място, размерът на отпуснатия кредит се установява и от заключенията на вещото лице, от които е видно, че кредиторът е превел по сметка на ответника договорената сума от 28 759.92 лева.

На пето място, в текста на въззивната жалба от С. изрично е казано, че номинално по договора за кредит е посочена и предена на С. сума в размер от 28 759.92 лева.

Следователно действително получената сума по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.10.2022 г., е 28 759.92 лева, а дължимата сума по него е в размер на 19 784.86 лева и тази дължимост следва да бъде призната за установена.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в съответната част, следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден С. Г. С. ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 сумата от 105.00 евро, представляваща поискано юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Присъдените с настоящото решение суми са изчислени и посочени в евро, при курс 1 евро = 1.95583 лева, на основание чл. 5 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, чл. 1 от Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 08 юли 2025 година и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 423/16.10.2025 г., постановено по г. д. № 754/2024 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е прието за установено, че С. Г. С. ЕГН **********, с поС.ен адрес *** дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54 сумата над размера от 11 034.94 лева до присъдения размер от 19 784.86 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.10.2022 г., за която е издадена заповед № 967/25.04.2024 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по г. д. № 1703/2024 г. по описа на РС Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане.

4

ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН **********, с поС.ен адрес *** да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54 сумата от 105.00 (сто и пет) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5