Определение № 710 от 17.05.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 710 гр. Плевен, 17.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20234400100221 по описа за 2023 година

Настоящото гр.д.№221/2023г.по описа на ПОС е образувано на основание постъпила искова молба от В. Й. Н. чрез адвокат В. К. от САК и адвокат Д. З. от БАК ,като е предявен иск по чл.30 ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца в размер на ¼ от наследството на неговия баща Й. Г. Н.,поч.на ***г.и намаляване на извършеното от наследодателя Й. Н. универсално завещание в полза на съпругата му Т. В. Н..

Първоначално с определение на ПОС №469/28.03.2023г.съдът е счел ,че искът по чл.30 ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство е за защита на вещно право,доколкото наследяването е придобивно основание на правото на собственост,като се е позовал на дадените разяснения в т.1А от ТР на ОСГК на ВКС №4/14. 03. 2016г.по тълк.д.№4/2014г.,че когато завещанието е универсално, при завеждане на делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл. 70, ал. 3 от ГПК .В посоченото определение е прието,че е невъзможно в конкретната хипотеза да се определи приблизително цената на иска,респ.дължимата ДТ ,с оглед големия брой недвижими имоти,както и движими вещи,оставени в наследство и предмет на универсалното завещание.На това основание за определяне цената на иска, съответно родовата му подсъдност съдът е приел,че следва да се представят удостоверения за данъчните оценки на недвижимите имоти , оставени в наследство и предмет на универсалното завещание,че след като искът по чл.30 ал.1 ЗН е за защита на вещни права ,ИМ следва да бъде вписана в службите по вписванията по местонахождението на имотите . С горепосоченото определение исковата молба е оставена без движение и на 1 ищеца е указано да представи данъчни оценки за имотите,оставени в наследство и предмет на завещанието ,както и да се впише исковата молба в СВ по местонахождението на имотите.

От ищеца са постъпили допълнителни молби с искания за удължаване на сроковете за отстраняване нередовностите на ИМ,изложени са доводи,че от различните инстанции се изискват непосилни за него държавни такси във връзка със снабдяването му с удостоверения за данъчните оценки на имотите.

Окръжният съд счита,че неправилно в горепосоченото определение за оставяне на ИМ без движение е приел,че искът по чл.30 ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство е за защита на вещно право и че този иск е оценяем.

Съгласто т.1А от ТР на ОСГК на ВКС №4/ 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д.№4/2014г.исковете с правна квалификация чл.42 ЗН са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество.Когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК .При универсално завещание , при завеждане на делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл. 70, ал. 3 от ГПК, а ДТ по този род искове се определя съгласно чл. 71, ал. 2 от ГПК - върху една четвърт от цената на иска.

Даденото задължително разрешение в цитираното ТР касае иска по чл.42 ЗН за нищожност на завещателно разпореждане,но не може да се прилага по аналогия и за иска по чл.30 ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част на наследник в резултат на завещания или дарения,тъй като двата иска са различни.Окръжният съд приема,че искът по чл.30 ал.1 ЗН е неоценяем и подлежи на разглеждане от Районен съд като първа инстанция.Този иск не е иск за защита на право на собственост върху наследствени имоти,а е конститутивен иск,чрез които наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й ,когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения.В противен случай,ако се приеме ,че искът по чл.30 ал.1 ЗН е оценяем ,това би означавало да се отрече възможността този иск да се съединява и разглежда в едно производство с иска за делба на наследство в случай, че според цената му родово компетентен се явява Окръжния съд.Това 2 разбиране противоречи на нормата на чл.343 от ГПК, съгласно ко ято в производството за делба се разглеждат искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. В този смисъл е определение на ВКС №60092 от 30.06.2021г.по ч.гр.№1507/2021г.,ГК,І-во г.о.,в което е прието ,че искът по чл.30 ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство е неоценяем,че това преобразуващо право на наследника с право на запазена част няма за обект конкретен имот или имоти ,поради което чрез иска по чл.30 ал.1 ЗН не се защитава право на собственост върху конкретен имоти или имоти.

Становището на ВКС е,че когато запазената част е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане ,чрез иска по чл.30 ал.1 ЗН се защитава правото на наследяване.

В същия смисъл е и определение на ВКС №67/19.03.2015г.,постановено по ч.гр.д.№385/2015г.,ГК,ІІ г.о.,в което прието,че искът по чл.30 ал.1 ЗН е неоценяем,че в случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса и с оглед тези особености на иска по чл.30 ЗН ,с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част ,а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти ,същият е неоценяем.

Окръжният съд изцяло възприема изразеното от ВКС становище в цитираната съдебна практика,като разгледаните казуси са идентични с настоящия.

По изложените съображения съдът приема ,че е допуснал грешка и неправилно първоначално е приел,че искът по чл.30 ал.1 ЗН е оценяем, съответно ИМ е оставена без движение с дадени указания до ищеца за представяне на данъчни оценки за имотите,предмет на завещанието,както и за вписване на ИМ.Това определение на основание чл.253 ГПК следва да се отмени.

Искът по чл.30 ал.1 ЗН като неоценяем е родово подсъден на Районен съд като първа инстанция.Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ГПК , уреждаща местната подсъдност на исковете за наследство, какъвто се явява и искът по чл. 30 ЗН за намаляване на универсално завещание и възстановяване на запазена част ,местно компетентен да се произнесе по този иск е съдът по местооткриване на наследството,което съгласно чл.1 ЗН е 3 последното местожителство на починалия.В случая с оглед представения препис извлечение от акт за смърт на завещателя Й. Н.,същият е поч.на ***г.в гр.Плевен,но последното му местожителство е в с.***, Община Л.,поради което искът се явява родово и местно подсъден на Районен съд Л..

На основание чл.118 ал.2 ГПК производството по гр.д.№221/2023г.по описа на ПОС следва да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд Л..

По искането по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски следва да се произнесе съдът ,компетентен да разгледа спора.

Водим от горното ,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА на основание чл.253 ГПК постановеното определение №469/28.03.2023г.по настоящото гр.д.№221/2023г.по описа на ПОС ,с което е оставена без движение исковата молба на В. Й. Н., подадена чрез пълномощниците му адвокат В. К. от САК и адвокат Д. З. от БАК и са дадени указания в посочения срок да се представят данъчни оценки за имотите,оставени в наследство и предмет на завещанието,както и да се впише ИМ в СВ гр.Л.,гр.Плевен и гр.Ловеч по местонахождение на имотите.

В горепосочената част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.118 ал.2 ГПК производството по гр.д.

№221/2023г.по описа на ПОС,образувано по предявен иск с правно основание чл.30 ал1 ЗН и на основание чл.110 ГПК ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Л. .

В частта за прекратяване определението подлежи на обжалване пред ВТАС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4