Решение № 6459 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6459 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20261100500982 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение № 20306 от 10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 20251110106971 по описа за 2025 година на СРС, 82 състав, съдът е признал за установено по предявения от Е. П. К., ЕГН **********, срещу „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Е. П. К. не дължи на „Йеттел България“ ЕАД следните суми: 3707,76 лв., представляваща главница за дължими суми по договори за мобилни услуги и лизинг, ведно със законната лихва от 15.08.2016 г. до окончателното плащане, 74,16 лв., представляваща заплатена държавна такса, 489,54 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство и 505,88 лв., представляваща разноски в заповедното производство, за които суми са издадени изпълнителен лист от 13.02.2018 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 45924/2016 г. на СРС, 26 състав и влязло в сила решение № 244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, и изпълнителен лист от 02.04.2018 г. на основание влязло в сила решение № 244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, въз основа на които е образувано изп. дело № 20189210400899 на ЧСИ С.П. като погасени по давност. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил и разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК като е осъдил „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, да заплати на адв. Н. К. САК, личен № ********, сумата от 800 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Недоволен от съдебното решение е останал ответникът „Йеттел България“ ЕАД, който в срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че същото е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано. Счита, че процесните вземания, за които са издадени Изпълнителен лист от 02.04.2018 г. и Изпълнителен лист от 13.02.2018 г., не са погасени по давност, тъй като са извършени валидни изпълнителни действия по изпълнително дело № 20189210400899, с които погасителната давност е прекъсната.

1

Моли съда да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:

От представените по делото доказателства се установява, че настоящето производство е образувано по предявен от Е. П. К. срещу „Йеттел България“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 3 707,76 лв., представляваща главница за дължими суми по договори за мобилни услуги и лизинг, ведно със законната лихва от 15.08.2016 г. до окончателното плащане, 74,16 лв., представляваща заплатена държавна такса, 489,54 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство, и 505,88 лв., представляваща разноски в заповедното производство, за които суми са издадени изпълнителен лист от 13.02.2018 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 45924/2016 г. на СРС, 26 състав и влязло в сила решение № 244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, и изпълнителен лист от 02.04.2018 г. на основание влязло в сила решение № 244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, въз основа на които е образувано изп. дело № 20189210400899 на ЧСИ С.П. като погасени по давност.

Не се спори, а се установява и от представените писмени доказателства, че на 03.06.2018 г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20189210400899 на ЧСИ С.П.. С молбата е направено искане до ЧСИ да наложи запор на банкови сметки на длъжника.

Спорен между страните е въпросът дали вземанията, предмет на изпълнителното производство, са погасени по давност. В тази връзка съдът намира следното:

Неоснователни се явяват повдигнатите от въззивника възражения досежно приложението във времето на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/1980 г., доколкото процесното изпълнително дело е образувано чак на 29.03.2019 г. и по отношение на него ППВС № 3/1980 г. няма действие. В тази връзка следва да се има предвид, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва и не спира погасителната давност и не води до образуване на изпълнително производство, нито по смисъла на ППВС № 3/1980 г., нито на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай, първоинстанционния съд правилно е извел, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 02.04.2018 г. и изпълнителен лист от 13.02.2018 г., е изтекла, тъй като към извършването на второто изпълнително действие по 2 изп. д. № 20189210400899 на ЧСИ С.П. е била настъпила перемпция по изпълнителното дело и извършването на последващи изпълнителни действия не може да се счетат като действия, които са от естество да прекъснат давността по отношение на вземанията, тъй като не са валидно извършени след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Съдът правилно е преценил, че приложимата в случая е именно 5-годишната давност. Когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години.

Това означава, че когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага общата петгодишна давност.

Следователно вземанията, предмет на изпълнителен лист от 02.04.2018 г. и изпълнителен лист от 13.02.2018 г., са се погасили по давност, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е основателен и правилно е уважен.

С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК съдът намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на правния спор въззиваемата страна има право на направените от нея разноски и в хода на въззивното производство, но тъй като не са представени доказателства и не са заявени такива, разноски не се дължат.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение 20306 от 10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 20251110106971 по описа за 2025 година на СРС, 82 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3