Решение № 4327 от 06.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4327 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20221110166943 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано с искова молба, подадена от А. Г. Г. срещу СО и ДРУЖЕСТВО, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС и с предмет правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР № ************** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №18-4655-09.04.2014г. на началника на СГКК-София, с адрес АДРЕС с площ 660 кв.м, трайно предназначение -урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: квартал: 11, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, с който се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил правото на собственост на основание покупко-продажба и давностно владение.

Ищецът твърди, че по силата на договор за продажба на обособена част от общинско предприятие, чрез търг с явно наддаване от 25.09.2000 г., е придобил от СО нежилищен имот в КВАРТАЛ представляващ самостоятелен обект - Магазин в трафопост с р.з.п. 71,54 кв.м, състоящ се от търговска зала, склад, офис и санитарен възел, както и 51,32% и.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.

Ищецът излага твърдения, че въз основа на валидно сключен договор за продажба на недвижим имот, представляващ частна общинска собственост, от 29.06.2006г. е придобил и 51,32% и.ч. от правото на собственост върху поземлен имот, представляващ УПИ III, кв.

11, м.ж.к. „М.-2“, частна общинска собственост, целият с площ 660кв.м., актуван с АОС №1327 от 17.05.2006г. на район „М.“, при граници: север УПИ II-2104, изток – улица от 1 о.т.51а до о.т.51б, юг – улица от о.т.51 до о.т.51а и от запад – улица. Излага твърдения, че понастоящем имота е с идентификатор ************** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №18-4655-09.04.2014г. на началника на СГКК-София, с адрес АДРЕС с площ 660 кв.м, трайно предназначение -урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: квартал: 11, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

Излагат се твърдения, че упражнява владение по смисъла на чл. 68 ЗС върху процесния недвижим имот с идентификатор **************. Твърди се, че е заградил поземления имот с дървена ограда, в последствие извършвал строителни дейности и подменил оградата с метална. Твърди се, че е изградил тротоарни плочи върху едната част от земята, а върху другата посипал натрошен камък. Излага доводи за наличието на непрекъснато и необезпокоявано владение, продължаващо към датата на подаване на исковата молба. Твърди, че владението му е било обективирано спрямо ответниците, като същите не са били допускани до имота, поради което счита, че е единствен титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от СО, с който оспорва придобиването на правото на собственост по давност по отношение на ½ и.д. от правото на собственост върху процесния имот. Не се спори относно обстоятелството, че ищецът е придобил правото на собственост върху парцела в обем на 51,32% и.ч., въз основа на сключен договор за продажба на недвижим имот от 29.06.2006г. Излага правни доводи, че непрехвърлените идеални част от правото на собственост върху имота принадлежат на СО, за което са издадени Актове за общинска собственост № 430/06.08.1998 г., преактуван с АОС № 1327/17.05.2006 г., а след приемането на кадастралната карта е процесния имот относно е преактуван с АОС № 2110/03.04.2015 г.

Излагат се правни доводи, че спрямо процесният имот, представляващ частна общинска собственост, е действал мораториум, т.е. забрана за придобиване на правото на собственост въз основа на придобивна давност.

Твърди се, че през 2014г. и 2018г. ищецът подавал заявления за закупуване на правото на собственост в обем на ½ идеална част от процесния имот, от което извежда довода, че не е налице намерение за своене на останалите идеални части от правото на собственост върху процесния имот. Счита така предявеният иск като неоснователен и недоказан, поради което моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ДРУЖЕСТВО, с която оспорва изцяло предявения иск. Счита установителния иск за недопустим, тъй като са били налице предпоставките за защита на спорното право чрез осъдителен иск. Твърди се, че е собственик на 84кв.м. и.ч. от процесния имот, прилежащи части към трафопоста, въз основа на правоприемство от ДРУЖЕСТВО което дружество е придобило права от държавата. Счита, че дори да не се установи правото му на собственост на това основание, 2 то същото е придобито на основание давностно владение. Излагат доводи за многократно осъществяван необезпокояван достъп до обекта, респективно и по отношение застроената земя. Счита така предявеният иск за неоснователен и недоказан, респективно моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца вещно право на собственост в обем на 48,68% идеални части върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ************** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №18-465509.04.2014г. на началника на СГКК-София, с адрес АДРЕС с площ 660 кв.м, трайно предназначение -урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: квартал: 11, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС.

Правопораждащият фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително владение (упражняване на фактическа власт с намерение за своене) и 2) изтекла в полза на ищеца придобивна давност.

Правният спор, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск има, две форми – нарушаване или застрашаване на спорното право. След анализ на релевантните факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, с които се индивидуализира правният спор и се очертава обемът и видът на търсената защита, както и въведените от ответника възражения и правни доводи, се установява, че не е налице правен спор относно притежаваното от ищеца право на собственост върху 1) придобитото през 25.09.2000 г. право на собственост върху самостоятелен обект, представляващ Магазин в трафопост с р.з.п. 71,54 кв.м, състоящ се от търговска зала, склад, офис и санитарен възел, както и 51,32% и.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот; както и върху 2) придобитото през 29.06.2006 г. право на собственост в обем на 51,32% и.ч. спрямо поземлен имот, върху който е изграден и самостоятелния обект в трафопост, който имот представлява УПИ III, кв. 11, м.ж.к. „М.-2“, частна общинска собственост, целият с площ 660кв.м., актуван с АОС №1327 от 17.05.2006г. на район „М.“, при граници: север УПИ II-2104, изток – улица от о.т.51а до о.т.51б, юг – улица от о.т.51 до о.т.51а и от запад – улица.

За да е налице правен спор е необходимо ответникът с действията си да оспорва правото на собственост на ищеца като го застрашава или нарушава. Следователно за да се приеме, че едно право е застрашено, което да обуслови правния интерес от предявяването на иск за установяване на неговото съществуване, е необходимо вещното право да бъде оспорено от ответника, например чрез снабдяването с титул за собственост. За да се приеме, че едно право е нарушено, то следва да са изложени твърдения, че ответникът е установил 3 самостоятелна фактическа власт с намерение за своене на общата вещ или по някакъв друг начин ограничава възможността на ищеца да упражнява своето право в пълен обем.

Ищецът не излага твърдения, от които може да се направи извод, че твърдяното от него право на собственост върху процесния поземлен имот в обем на 51,32% и.ч., придобито през 29.06.2006 г., е оспорено или нарушено от някой от ответниците, поради което настоящият съдебен състав приема, че не съществува правен спор, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, поради което в тази част исковата молба е върната, като определението е влязло в законна сила.

Следователно предмет на делото ще бъде твърдяното от ищеца право на собственост върху 48,68% идеална част от процесния недвижим имот, възникнало вследствие на осъществяването на фактическия състав на придобивната давност.

В тежест на ищеца да е установи в условията на пълно и главно доказване 1) че в рамките на десетгодишен период е упражнявал фактическа власт (corpus) върху ½ идеални части от процесния недвижим имот; 2) с намерение за своене (animus domini, animus rem sibi habendi), т.е. следва да се установи, че са извършвани действия, които по съдържание и обем съответстват на съдържанието на правото на собственост. Тези действия трябва да са от такъв характер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича правата на други лица върху същата вещ. ( Решение № 453 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2011 г.) 3) Кумулативно с двата признака, под влиянието на чл. 302 ЗИСС(отм.) и чл. 2, ал. 2 ЗД (отм.), в съдебната практика се приема, че владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.

(Решение № 705 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., I г. о., ГК), които факти подлежат на установяване от ищеца в условията на пълно и главно доказване.

В тежест на ответника – СО, е да установи в условията на насрещно и непълно доказване елементите на твърдения придобивен фактически състав на спорните идеални части.

В тежест на ответника – ДРУЖЕСТВО, е да установи в условията на насрещно и непълно доказване елементите на твърдения придобивен фактически състав на спорните идеални части.

След анализ на събрания доказателствен материал настоящият съдебен състав приема за установено, че ищецът е придобил правото на собственост, което включва в себе си и съответните идеални части от правото на строеж, арг. чл. 63, ал. 2 ЗС, върху самостоятелен обект - Магазин в трафопост с р.з.п. 71,54 кв.м, състоящ се от търговска зала, склад, офис и санитарен възел. Страните не спорят, но и от приложеният доказателствен материал се установява, че процесното помещение в трафопоста се намира УПИ с идентификатор ************** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №18-4655-09.04.2014г. на началника на СГКК-София, с адрес АДРЕС с площ 660 кв.м, трайно предназначение -урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, 4 стар идентификатор: ***, номер по предходен план: квартал: 11, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

Въз основа на валидно сключен договор за продажба на недвижим имот, представляващ частна общинска собственост, от 29.06.2006 г. ищецът е придобил 51,32% и.ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот, представляващ УПИ III, кв. 11, м.ж.к. „М.-2“, частна общинска собственост, целият с площ 660кв.м., актуван с АОС №1327 от 17.05.2006г. на район „М.“, при граници: север УПИ II-2104, изток – улица от о.т.51а до о.т.51б, юг – улица от о.т.51 до о.т.51а и от запад – улица, с идентификатор ************** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №18-4655-09.04.2014г. на началника на СГКК-София, с адрес АДРЕС с площ 660 кв.м, трайно предназначение -урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: квартал: 11, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.