Определение № 2890 от 12.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2890 гр. Варна, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т.

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501032 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№ 93519/12.12.2023г. от „Транс Консорциум Логистик“ ООД, ЕИК 205139835, адрес: град Варна; „Гранд мобил“ ООД, ЕИК 202147353, адрес: град Варна,; Г. Т. С., ЕГН **********; Д. А. А., ЕГН **********; А. М. С., ЕГН **********, и М. С. С., ЕГН **********, всички чрез пълномощник – адв. Светозар Н.

– ВАК срещу Разпореждане № 39776/18.10.2023г. по ч.гр.дело № 13432/2023г. по описа на ВРС , с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по дело Заповед № 6362/18.10.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Изложени са аргументи, че извлечението от счетоводни книги не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, както и ,че вземането се основа на неравноправни клаузи в договора. Аргументите на жалбоподателите са развити в подробно изложение към частната жалба , приложено по делото с молба вх.№ 33177 от 22.04.2024г.

Отправено е искане за отмяна на разпореждането в частта за незабавно изпълнение.

В срока по чл. 276 от ГПК по жалбата е постъпил отговор от насрещната страна – „ ОББ“ АД, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага , че представения към заявлението документ по чл. 417 т.2 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като по делото не са ангажирани доказателства за противното. Излага ,че процесния кредит е сключен с юридически лица , за кредитиране на МПС/малки и средни предприятия/ клиенти, сключен за да обслужва професионалната им и или търговска дейност и не попада в обхвата на „специалната закрила „ на потребителите по смисъла на ЗПП.

Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юристконсулско 1 възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните аргументи.

Производството по ч.гр.дело № 13432/ 2023г. по описа на ВРС е инициирано по заявление на «Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „Транс Консорциум Логистик“ ООД, ЕИК 205139835, адрес: град Варна, район Приморски, ул. „Бели лилии“ № 26, ет.3, ап.6; „Гранд мобил“ ООД, ЕИК 202147353, адрес: ************., ЕГН **********, адрес: г*********; Д. А. А., ЕГН **********, адрес: ********., ЕГН **********, адрес: *********** и М. С. С., ЕГН **********, адрес: *********** за осъждането им да заплатят солидарно на банката суми, дължими по договор за срочен банков кредит № 147416/01.07.2019 г. за периода от 05.07.2022 г. до 04.07.2023 г., което вземане е обявено от банката за предсрочно изискуемо с връчване на длъжниците на уведомления , съответно на кредитополучателя „Транс Консорциум Логистик“ ООД, ЕИК 205139835 ,на солидарните длъжници М. С. С. и Г. Т. С.

– на 14.07.2023г., на Д. А. А. и А. М. С. на 06.06.2023г., на „Гранд мобил“ ООД, ЕИК 202147353 – 17.07.2023г., преди подаване на заявлението на 18.10.2023г.

В заявлението се сочи, че крайният падеж по договора е на 05.07.2024г., но задълженията са просрочени още към 27.04.2023г., когато е имало незаплатени 12 бр. погасителни вноски. Вземането си банката основава на обявена на длъжниците предсрочна изискуемост събразно чл.8.4 от договора за кредит, настъпила на 17.07.2023г.

Предмет на заявлението, уважено изцяло от заповедния съд, са сумите - 21 117,04 лева, представляваща изискуема главница по договор срочен банков кредит № 147416 /01.07.2019 г., / 10133,04 лева – редовно падежирала главница за периода 05.08.2022 г. до 05.07.2023 г. и 10 984 лева – предсрочно изискуема главница/, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; 941,39 лева, представляваща дължима изискуема редовна лихва за периода от 05.08.2022 г. до 16.07.2023 г. вкл.; 1433,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху редовно падежирала главница за периода от 05.08.2022 г. до 16.07.2023 г. вкл.; 368,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за предсрочно изискуема главница за периода от 17.07.2023 г. до 16.10.2023 г. вкл. и сумата от 109,84 лева, представляваща дължима комисионна за управление, дължима съгласно чл.3.2 от договор за срочен банков кредит № 147416/01.07.2019 г. за периода от 05.07.2022 г. до 04.07.2023 г.

Към заявлението са приложени иницииращите документи, а именно: договор за срочен банков кредит № 147416/01.07.2019 г.; извлечение от счетоводни книги на банката; уведомления до длъжниците; общи условия на банката.

С разпореждане от 18.10.2023г. съдът е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК за всички претендирани суми.

Издаден е бил изпълнителен лист срещу длъжниците, въз основа на който е било образувано ИД № 202389204000917 на ЧСИ Христо Георгиев под номер 892 в КЧСИ.

В срока по чл.419 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение ведно с частна жалба срещу незабавното изпълнение.

Съгласно чл.419, ал.3 ГПК, съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изречение първо и ал.3 както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител .

2

Изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна, в случая извлечението от сметка на банката –заявител; дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Извършва се и преценка за характера на договора за кредит, качеството на длъжника на потребител и наличието на приложими императивни правни норми, за чието съблюдаване заповедният съд следи служебно съгласно чл.7, ал.3 ГПК както и чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Въззивният съд констатира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2 от ГПК. Подаденото заявление е редовно от външна страна, в тази връзка удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Към същото е приложен документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК – извлечение от сметка както и договорът за кредит. Същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /12 бр., включващи главница, ведно с лихви/, общият размер на просрочената сума от 11162.27лева, посочен е и общият размер на непогасената част, конкретизиран по главници, лихви, комисионна за управление. В ЗПК както и в ЗКИ не се съдържат специални изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводните книги. Съобразно постоянната практика на ВКС, извлечението следва да съдържа достатъчно информация за претендираното вземане данни за длъжника, кредитора, договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. /Определение №130/24.02.2012г., ч.т.д.№11/2012 г., II т. о., ВКС/.

Относно възраженията, че вземането се основа на неравноправни клаузи в договора.

В пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, понятието „потребител", е дефинирано като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Сходно определение на същото понятие де съдържа в националното законодателство - пар.13 от ДР на ЗЗП, според което , потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В цитираната от жалбоподателя практика – Решение № 38 /23.06.2017г. по т.дело № 2754/2015г. на ВКС , първо отделение ТК, е прието ,че :„Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. Преценявайки посочените разпоредби и съдебна практика към конкретиката на настоящия правен спор, кредитополучателя „Транс Консорциум Логистик“ ООД, ЕИК 205139835, Г. Т. С. – солидарен длъжник по кредита, в качеството си на управител и съдружник в дружеството длъжник , Д. А. А. – солидарен длъжник по 3 кредита, в качеството си на съдружник в дружеството кредитополучател „Транс Консорциум Логистик“ ООД, ЕИК 205139835, А. М. С.- солидарен длъжник, в качеството си на управител на „Гранд мобил“ ООД, ЕИК 202147353 - солидарен длъжник по кредита към дата на усвояването, както и солидарно отговорното дружество, не са потребители по см. на пар.13 от ДР на ЗЗП.

Предвид изложеното, възражението, че вземането се основа на неравноправни клаузи в договора, следва да бъде разглеждано единствено по отношение на солидарно отговорния длъжник М. С. С..

Извършената служебна проверка на представените от заявителя договор за кредит и общи условия, не констатира очевидна неравноправност на клаузи в тях, установима в рамките на заповедното производство. Договорът е сключен в изискуемата форма, като всички негови клаузи са отразени по ясен и разбираем начин.

По отношение на оплакванията за неравноправност на клаузи, съдържащи се в чл 3.4.,3.5 8.2.1., 8.2.2., 8.3,8.4. от Договора и чл. 6,7, 13.2.3., 13.3.2. от ОУ, следва да се посочи, че чл. 3.4 , 3.5 , касаят неустойки и наказателни лихви, каквито със заявлението банката не е претендирала. Клаузите на 8.2.1., 8.2.2., 8.3,8.4. от Договора и 13.2.3., 13.3.2. от ОУ , касаят неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, поради което не попадат в хипотезата на едностранно увеличаване на лихвения процент. В чл.7 от ОУ са предвидени промени на лихвата в частта СБР/стойност на банков ресурс/, като в конкретната хипотеза длъжника не се позовава на приложени такива по отношение на срочен банков кредит № 147416/01.07.2019 г. Поради това, доводите в тази връзка не могат да обосноват извод понастоящем за приложение на неравноправни клаузи досежно лихвения процент по договора.

Относно неравноправност на клаузата на чл.6 от Общите условия, жалбоподателя е посочил , че „в договор за ипотечен кредит от 25.06.2007г. изобщо не е описана процедурата за изчисление на договорната лихва по кредита, респ. на всеки от елементите, участващи във формирането на лихвата. В последвалите допълнителни споразумения и новоприети общи условия съвсем лаконично е описана съответната процедура, но тя остава прекалено абстрактна, неясна и неразбираема за обикновения среден потребител. Не е ясно какво точно представлява индексът SOFIBOR, от какво зависи неговото изменение, какъв е размерът на надбавката и др.“ Посочения ипотечен кредит не е предмет на настоящото произнасяне , доколкото не фигурира в заявлението по чл.417 от ГПК , предмет на ч.гр.дело № 13432/2023г. по описа на ВРС.