Присъда № 11 от 11.05.2026, Окръжен съд - Сливен

Мотиви към присъда рег. №11 от 11.05.2026г. по ВНЧХД №198/2026г. на Окръжен съд- Сливен, изготвени на 12.06.2026г.

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба от повереника на частния тъжител срещу Присъда №11/11.05.2026г., постановена по НЧХД №1086/2025г. по описа на Районен съд- Сливен, с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. Д. К. за невиновен и оправдал за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК.

В жалбата се твърди, че обжалваната присъда е неправилна и необоснована. Иска се отмяна на присъдата изцяло и да се осъди подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК.

В допълнителните изложения към жалбата се твърди, постановената присъда е необоснована и незаконосъобразна. Излагат се доводи, че макар да е приел описаната в мотивите на присъдата фактическа обстановка съдът е постановил оправдателната си присъда с мотива, че инкриминираните изрази са лична оценка на частния тъжител Д. по отношение на поведението на подсъдимия К.. Тази оценка била резултат от мисловен процес и анализ на фактите от страна на частния тъжител Д. като резултат от ситуацията, в която се е озовал в качеството на участник в политически спорове между две враждуващи политически фракции.

Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и да се постанови нова присъда, с която да се осъди подсъдимият по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, както и да се присъдят на частния тъжител направените по делото разноски.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата, по съображенията изложени в изготвеното допълнение към нея, с което е обоснована незаконосъобразност на атакуваната присъда на РССливен. Поддържа искането да се отмени присъдата на РС- Сливен и предлага постановяване на осъдителен акт. Моли да се присъдят разноски за двете инстанции.

Частният тъжител се придържа в съдебно заседание към казаното от повереника му.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия изказва несъгласие с изложеното от повереника на частния тъжител в съдебно заседание, както и с частната жалба и допълнението към нея. Счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна деянието и правилно е бил оправдан от Районния съд. Претендира направените по делото разноски.

Подсъдимият К. в лична защита се придържа към казаното от защитника и моли да бъде потвърдена обжалваната присъда.

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по внесена тъжба на пострадалия С. Г. Д. против подсъдимия К. Д. К. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК.

По този повод било образувано НЧХД №1086/2025г. на РС- Сливен, завършило с постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно 1 производство.

С Присъда №50/11.03.2026г., постановена по НЧХД №1086/2025г. по описа на Районен съд- Сливен съдът признал подсъдимия К. Д. К. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК. За да го оправдае по предявеното му обвинение съдебният състав е приел, че не е извършено престъплението от подсъдимия.

Сливенският окръжен съд, след като обсъди изложените в протеста доводи, становищата на страните и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения 15- дневен срок от страна с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е осъществил деянието от субективна страна за необосновани и незаконосъобразни, поради което и на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК отмени оправдателната присъда на РС- Сливен и постанови нова, с която призна подс. К. Д. К. за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателствени източници, настоящата инстанция възприе за установени следните фактически положения:

На 12.05.2025г. около 20,30 часа в с. С. общ. Т., в сградата на младежкия клуб се провело общоселско събрание, на което присъствало ръководството на общ. Т., както и частния тъжител и подсъдимия. Обсъждали се проблеми, по които отношение взел и частния тъжител. След края на събранието болшинството от присъстващите напуснали сградата. Между частния тъжител и подсъдимия възникнал спор на висок глас, който прераснал в обиди от страна на подс. К. към тъжителя Д. изразени в думите- „Мръсен Циганин“, „Мама ти да еба“, „Ще те унищожа“. Наложила се намесата на полицейски служители, които присъствали на събранието. Те разделили спорещите.

Частният тъжител Д. се почувствал обиден и приел, че подс. К. е унизил честта и достойнството му с отправените изрази.

Свидетелката Т.С., служител в Община Т. останала да си събира нещата след събранието и чула израза „Циганин“, разпознавайки гласа на подс. К..

Два, три дни по- късно частният тъжител Д. й казал, че се почувствал обиден от този израз.

Св. З.З. през това време докато разговарял със св. С. и видял, че подсъдимият К. и частният тъжител С. Д. спорят на висок глас. Той също чул К. да изрича обидните думи „Ей Циганин Мръсен“, „Ще ти еба майката“, „Ще те унищожа“ и ги възприел, че са произнесени с арогантност, злъч и чувство 2 на безнаказаност. Единият от полицейските служители, началникът на РУ на МВР- Т., св. Д. тъкмо излизал от сградата като почти до входа чул викове и разбрал, че „става нещо“. Той се върнал и застанал между спорещите за да предотврати по- сериозен конфликт, а колегата му, св. М. извел подс. К. навън. Св. Д. разбрал от разговор с частния тъжител Д., че подсъдимият го е нарекъл „Мръсен Циганин“.

Свидетелят М. след събранието излязъл навън и чул женски глас, който извикал „К. удари Я.“. Влязъл незабавно в залата и видял подс. К. и частния тъжител Д. стоящи един срещу друг, а между тях началникът на Полицията, св. Д.. Св.М. не чул и не видял между двамата да е възникнал бой или обиди, тъй като бил извън основната сграда.

Свидетелите К., Т. и А. по време на събранието не са забелязали конфликт, а след края му излезли и към тях се присъединил след няколко минути подс. К.. Началникът на РУ на МВР- Т. вървял след тях.

С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК, тъй като на 12.05.2025г. около 22,00 часа, в с. С. общ. Т. е отправил публично срещу С. Г. Д. изразите „Мръсен Циганин“, „Мама ти да еба“, с които е унизил честта и достойнството му.

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд е приел, че въпросните изрази са лична оценка на частния тъжител Д. по отношение на поведението на подсъдимия К.. Тази оценка била резултат от мисловен процес и анализ на фактите от страна на Д. като резултат от ситуацията, в която се е озовал, в качеството на участник в политически спорове между две враждуващи политически фракции. Доколкото нямало обективни обстоятелства, които да опровергаят или да потвърдят верността на тези съждения и умозаключения, които били функция от правото на свободно изразяване на гражданите, те не можели да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението обида и не били елемент от неговия състав. Освен това от доказателствата по делото ставало ясно, че подсъдимият К. е счел себе си за „потърпевш“ от действията на частния тъжител по повод воденото наказателно дело с отправяните към него апели „да гласува правилно политически“. У подсъдимия К. не се съдържали представи за увреждане на доброто име на тъжителя. В обясненията си твърдял, че се познават от деца и са в приятелски отношения, т. е. не бил действал със съзнание за създаване на отрицателна оценка в обществото по отношение на тъжителя Д.. Резултат унизяващ честта и достойнството му не бил налице. По този начин първостепенният съд приел, че в действията на К. не се доказва умисъл за извършване на престъпление.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да даде вяра на разпитаните по делото свидетели Д. и М., тъй като те са последователни, безпротиворечиви, логични и взаимно се допълват. Техните показания кореспондират и с показанията на свидетелите С. и З., които са очевидци на случилото се. Относно показанията на свидетелите К., Т. и А. съдът следва да 3 ги кредитира дотолкова, доколкото от тях става ясно, че те не са видели и чули обедните изрази, тъй като са се намирали по това време извън сградата.

Безспорно е установено, че подсъдимият е казал унизителни за честта и достойнството на частния тъжител думи в негово присъствие, а именно „Мръсен Циганин“, „Мама ти да еба“ и тези думи сочат на съставомерност на деянието от обективна страна по смисъла на чл.146, ал.1 от НК. От обективна страна е налице пострадало физическо лице- частният тъжител С. Д., който лично и непосредствено е чул и възприел отправените към него думи. Така посочените думи „Мръсен Циганин“, „Мама ти да еба“ по своя характер са обидни и накърняващи честта и достойнството му и като такива са възприети и от самия пострадал.

Доколкото престъплението „обида“ е противоправно деяние и такава е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие и доколкото с обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел, то настоящият състав прие, че изричайки посочените думи подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението обида.

Критерият, въз основа на който се извършва преценка дали употребените от дееца изрази и извършените от него действия са с обидно съдържание е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. Налице е квалифициращият признак по чл.148, ал.1, т.1 от НК, тъй като обидата е нанесена публично и е станала достояние не само на частния тъжител Д., но и на свидетелите Д., С., З., които са се намирали в сградата, където се е провело общоселското събрание, т. е. обидата е нанесена и на обществено място в сградата на Младежкия клуб в с.

С. общ. Т..

Деянието подс. К. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е разбирал, че като отправя тези думи към частния тъжител Д., както и обстоятелството, че същите са възприети непосредствено от него и останалите присъстващи лица, ще го унижи, ще засегне неговата чест и достойнство публично пред присъстващите на общественото място, в Младежкия дом лица.

Съдът споделя изложеното от повереника на частния тъжител в допълнението на жалбата, че неправилно Районният съд е постановил оправдателната си присъда с мотива, че изречените от подсъдимия изрази били лична оценка на тъжителя Д. по отношение на Поведението на подсъдимия К.. Тази оценка била резултат от мисловен процес и анализ на фактите от страна на Д. като резултат от ситуацията, в която се е озовал, в качеството на участник в политически спорове между две враждуващи политически фракции. Доколкото нямало обективни обстоятелства, които да 4 опровергаят или да потвърдят верността на тези съждения и умозаключения, които били функция от правото на свободно изразяване на гражданите, те не можели да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението обида и не били елемент от неговия състав. Освен това от доказателствата по делото ставало ясно, че подсъдимият е счел себе си за „потърпевш“ от действията на частния тъжител по повод воденото наказателно дело с отправяните към него апели „да гласува правилно политически“.