Решение № 65 от 22.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 70/2023
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 22.02.2024
- В сила
- 02.04.2024
- Състав
- Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.430 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43, ал. 3 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Стара Загора, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Д.а М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900070 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр с чл. 415 ГПК вр. с чл.430 ГПК.
В исковата молба се посочва, че въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК подадено от "У.Б." АД, PC - Стара Загора, гражданска колегия, е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу П.
Н. П. и „П." ЕООД.
Впоследствие е образувано изпълнително дело срещу длъжниците, а на 01.02.2023г. били уведомени с Разпореждане, постановено по ЧГД 2983/2021 г., че издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на съществуване на вземането срещу П. Н. П. и „П." ЕООД Посочва, че фактите между страните са следните:
Сочи, че П. Н. П. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „У.Б.“ АД, Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице с № 2076/TR72995422 от дата 21.10.2008 г. с разрешен размер на кредита от 76 600 евро и краен срок за ползване и погасяване - 20.10.2028г. Като солидарен длъжник по договора се е задължило дружеството - „П." ЕООД представлявано от управителя си - П. П.. На 25.05.2017 г. кредитополучателят е преустановил плащанията на дължимите по Договора вноски за главница лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава - 25.05.2017 г. до 1
25.10.2017г. С оглед на формираните просрочия и на основание чл. 17 от Договора във връзка с чл. 29 от Общите условия, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем, считано от 24.11.2017 г.
Твърди се, че за предсрочната изискуемост и размера на задълженията кредитополучателят и солидарния длъжник са уведомени с покана, връчена им по реда на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ ***. С поканата е даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението към Банката.
Сочи се, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК пред съда - 25.06.2021 г., размерът на задължението по Договора е:
Главница в размер на 61838,82 евро, дължима за периода от 25.05.2017 г. до 24.06.20 21г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Лихва върху редовна главница в размер на 3 999,19 евро, дължима за периода от 25.05.2017г. до 24.11.2017 г.
Лихва за просрочена главница в размер на 30 838,06 евро, дължима за периода от 25.05.2017г. до 24.06.2021 г.
Наказателна лихва за просрочие в размер на 11757, 97 евро, дължима за периода от 25.05.2017г. до 24.06.2021 г.
Такси в размер на 154,60 евро, дължими за периода от 21.10.2017 г. до 24.06.2021 г.
Ищецът сочи, че с настоящата искова молба претендира вземането на „У.К.“ АД по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице с № 2076/TR72995422 от дата 21.10.2008 г. срещу П. Н. П. и „П." ЕООД , като изцяло и предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е съобщена на кредитополучателите с връчена покана на 15.02.2021. В случай, че съдът приеме, че връчването на поканата, с която е съобщено за предсрочната изискуемост е нередовно, то упражнява правото от името на „У.Б.“ АД да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с настоящата искова молба, съгласно уговореното между страните в чл. 17 от Договора и във връзка с чл.
29 от Общите условия,които са неразделна част от договора.
Сочи се, че съгласно приетото от ВКС в Решение с № 10/25.02.2020 по дело № 16/2019 на ВКС, II т.о. "ако в исковото производство по реда на чл.
415. ал. 1 и чл. 422. ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането".
Позовава се на посочените съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, като с оглед допуснатите просрочия по кредита и на основание чл. 17 от Договора и във връзка с чл. 29 от Общите условия, упражнява правото на „У.Б." АД да обяви вземанията си по Договора за изцяло и предсрочно изискуеми с исковата молба и по делото ги претендира именно като такива.
2
Твърди, че към настоящия момент посоченото задължение не е изпълнено доброволно от длъжника, което от своя страна, обуславя интереса на „У.Б." АД да предяви настоящия иск за сумите описани по- горе.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „У.Б." АД има срещу П. Н. П. и „П." ЕООД валидно и изискуемо вземане в размер на:
Главница в размер на 61 838,82 евро, дължима за периода от 25.05.2017 г. до 24.06.20 21г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Лихва върху редовна главница в размер на 3 999,19 евро, дължима за периода от 25.05.2017 г. до 24.11.2017 г.
Лихва за просрочена главница в размер на 30 838,06 евро., дължима за периода от 25.05.2017 г. до 24.06.2021 г.
Наказателна лихва за просрочие в размер на 11 757, 97 евро, дължима за периода от 25.05.2017 г. до 24.06.2021 г.
Такси в размер на 154,60 евро, дължими за периода от 21.10.2017 г. до 24.06.2021 г.
Във връзка с т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС моли съда да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, от които 4250,50 лева - държавна такса и 4386,30 лева с вкл.
ДДС - адвокатски хонорар.
Претендира направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство за държавна такса и договорен адвокатски хонорар.
В отговора на исковата молба ответниците заявяват, че считат предявеният иск за допустим, но неоснователен и недоказан, поради което го оспорват.
Оспорват исковата молба, относно изнесените в нея факти и обстоятелства.
Не оспорват наличие на сключен между ответниците и ищеца Договор за банков ипотечен кредит № 2076/TR72995422 от 21.10.2008 г.
Оспорват претендираните от ищеца суми за лихви, такси и разноски, посочени в исковата молба, тъй считат, че същите са недължими.
Оспорват връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, извършено от ЧСИ ***, с per. № 870, с район на действие ОС Стара Загора, за всеки един от двамата ответници. Считат, че връчването не е извършено съобразно императивните разпоредби на ГПК, поради което не е породило действие.
Оспорват претендиралата сума, в размер на 61 838,82 евро - главница за периода от 25.05.2017 г. до 24.06.20 21 г. Считат, че същата е н еправилно изчислена.
Оспорват претендиралата законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Считат, че началната дата на дължимост на законна лихва е неправилно определена.
3
Оспорват претендиралата сума, в размер на 3 999,19 евро - лихва за редовната главница за периода от 25.05.2017 г. до 24.11.2017 г. Считат, че същата е изцяло неоснователна и недължима.
Оспорват претендиралата сума, в размер на 30 838,06 евро - лихва за просрочена главница за периода от 25.05.2017 г. до 24.06.2021 г. Считат, че същата е изцяло неоснователна и недължима.
Оспорват претендиралата сума, в размер на 11 757,97 евро — наказателна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 24.06.2021 г. Считат, че същата е изцяло неоснователна и недължима.
Оспорват претендиралата сума, в размер на 154,60 евро - такси за периода от 21.10.2017 г. до 24.06.2021 г. Считат, че същата е изцяло неоснователна и недължима.
Оспорват претендиралата сума в размер на 4 250 лева - държавна такса в заповедното производство. Считат, че същата е недължима.
Оспорват претендиралата сума в размер на 4 386,30 лева - адвокатски хонорар с вкл. ДДС в заповедното производство. Считат, че същата е недължима.
Поради гореизложеното, молят съда да отхвърли предявените искове за лихви, такси и разноски като изцяло неоснователни и недоказани.
В допълнителна искова молба ищецът заявява, че поддържа предявения иск, като ще се ползва от всички представени писмени доказателства.
По отношение на оспорванията на претендираните суми за лихви, такси и разноски намира същите за неоснователни поради следните съображения:
Посочва, че претендираните суми за лихва върху редовна главница се дължат на основание чл. 4.1а от Договора. Сумите за лихви за просрочена главница се дължат на основание чл. 4.2 от Договора. Относно претендираните суми за наказателна лихва същите се дължат на основание чл. 4.3 от Договора.
Сочи, че претенцията за дължимите такси се основава на чл. 5 от Договора.
По отношение на възраженията относно връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост, намира същото за неоснователно поради следните съображения:
Сочи, че поканата за доброволно изпълнение е връчена при спазване на всички предвидени правила в ГПК. Призовкарят към съдебния изпълнител е посетил 3 пъти адреса, посочен в поканата за доброволно изпълнение, като е констатирал, че лицето П. П. е качеството му на длъжник по договора и управител на дружеството „П." ЕООД не е открито на адреса и не може да се осъществи контакт с него. В тази връзка е залепено уведомление, като в рамките на дадения двуседмичен срок не се е появило лице, което да получи книжата в кантората на ЧСИ ***.
В случай, че съдът приеме връчването на поканата за доброволно изпълнение за нередовно при нарушение на предвидените правила в ГПК, 4 алтернативно посочва, че в исковата молба е обективирал волята си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като подобна възможност е предвидена в цитираната практика на ВКС, посочена в исковата молба.
Относно възраженията на ответника за претендираните суми за главница и тяхното изчисляване, намира същите за неоснователно поради следните съображения:
Посочва, че претендираните суми за главница са за периода от първото допуснато просрочение - 25.05.2017 г. до датата на входиране на заявлението - 24.06.2021 г. Сумата от 61838, 82 евро е формирана от 6 просрочени вноски за главница дължими на 25.05.2017 г., 25.06.2017 г., 25.07.2017 г., 25.08.2017 г., 25.09.2017 г., 25.10.2017 г., а след обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 24.11.2017 г. сумите се претендират като изцяло и предсрочно изискуеми.
Счита всички възражения на ответниците за бланкетни и формални, тъй като същите не са подкрепени с никакви писмени доказателства, поради което моли съда да ги остави без уважение.
С допълнителния отговор ответниците заявяват, че поддържат изцяло всички изложени твърдения и възражения в отговора на исковата молба.