Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1115 от 23.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 614/2021
Вид
Решение № 1115
Подписан
23.06.2021
В сила
23.06.2021
Състав
Жана Иванова Маркова, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Варна , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана Ив. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20213100500614 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 263831//01.09.2021 г. на „СТРОЙ - М62“ ООД, ЕИК 103869215, със седалище и адрес на управление ****** срещу Решение № 3758/07.08.2020 г., поправено с Решение № 261492/01.12.2020 г. , постановени по гр.д. № 12768/2019 г., на ВРС, XXVI с., в частта, с която е отхвърлен предявения иск за осъждането на „БАГРА“ ЕООД, ЕИК 813109769, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Народни будители“, № 10, да заплати разликата над присъдените 10905.40 лв. до претендираните 17892.36 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.08.2019 г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.

Въззивникът счита решението за постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и необосновано. Оспорва извода на съда, че общо дължимото възнаграждение 1 по договора възлиза на 23487.83 лв., без ДДС или 28185.54 лв., с ДДС, който извод не бил в съответствие с кредитираното от съда заключение на СТЕ и направените в него изчисления. Счита за неправилни изводите на ВРС, че уговорените между страните цени следва да бъдат намалени, в случаите когато те надхвърлят средните пазарни цени за 2019 г., посочени от вещото лице. Сочи, че при сключване на договора страните са постигнали съгласие относно размера на единичните цени, по които следва да бъдат остойностявани СМР и дейности, включени в Офертата, представляваща неразделна част от Договора и посочени в изготвения Протокол обр. 19 от 04.10.2018 г. По същия начин неоснователно били намалени единичните цени за изпълнените видове дейности в Протокол обр. 19 от 05.10.2018 г. Оспорва извода на съда, че дължимото възнаграждение по договора следва да бъде намалено със стойността на недовършената работа по отстраняване на бетонни стъпки от основата на сградата, в размер на 2460.00 лв. Сочи, че поначало възнаграждение за подобна дейност не е било начислявано и претендирано, тъй като не е било налице възлагането й с Договора. По същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част.

Претендира разноски. В с.з. чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „БАГРА“ ЕООД не депозира отговор по жалбата.

2. Въззивна жалба вх. № 280327/10.11.2021 г., уточнена с молба вх. № 276522/05.03.2021 г. на „БАГРА“ ЕООД, ЕИК 813109769, със седалище и адрес на управление гр. Варна, *** срещу Решение

№ 3758/07.08.2020 г., поправено с Решение № 261492/01.12.2020 г. , постановени по гр.д. № 12768/2019 г., на ВРС, XXVI с., в частта, с която е осъдено да заплати на „СТРОЙ - М62“ ООД, ЕИК 103869215, със седалище и адрес на управление ******, разликата над 5409.20 лв., с ДДС до присъдените 10905.40 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.08.2019 г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.

Въззивникът счита, че дължимата от него по Договора сума възлиза на 2

5409.20 лв., с ДДС. Излага коментар на заключението на СТЕ и счита за недопустимо експертизата да установява цена на изработка, при положение че такава е била уговорена между страните и посочена в сключения договор.

Сочи, че извършеното от съда тълкуване на разпоредбите от договора е неправилно и не съответстват нито на твърденията на ищеца, нито с възраженията на ответника. Твърди, че цената по договора е уговорена нацяло и не подлежи на преизчисляване на база единични цени. Сочи, че представените актове-обр. 19 не са подписани от него, т.е. отразените в тях количества и цени не са установени. Излага собствено тълкуване на разпоредбите от сключения Договор. Сочи, че свършената от ищеца работа не е била приемана. По същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на иска. Претендира разноски. В с.з. не се представлява.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемата страна „Строй – М62“ ООД депозира отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Излага коментар на релевираното оплакване досежно заключението на СТЕ и в заключение сочи, че то правилно е било кредитирано от съда при постановяване на решението. Сочи, че ответникът е разполагал с процесуални възможности, в случай че не е бил съгласен с даденото от експерта заключение, от които не се е възползвал. Счита за неправилно извършеното от въззивника тълкуване на разпоредбите на договора, касателно неговия предмет и сочи, че видно от договора сумата 24025.80 лв., без ДДС, не е крайно определена цена за изпълнение на възложената работа. От своя страна счита, че тази сума е била определена на база известните към момента на сключване на договора СМР и техните прогнозни количества. Излага допълнителни доводи по оплакванията във въззивната жалба и възприетото в решението на съда.

Съставът на Варненски Окръжен съд, по предмета на спора, съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „СТРОЙ – М62” ООД, ЕИК 103869215, с която е предявен иск за осъждането на „БАГРА” ЕООД, ЕИК 813109769, да заплати сумата 17892.36 лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждение за извършени СМР, по дължимо по Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г., обективирано в проформа-фактура № 119/01.11.2018 г., ведно 3 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника са страни по Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г., по силата на който на ищеца, в качеството на изпълнител, било възложено от ответника, в качеството на възложител, извършването на СМР по разрушаване на съществуваща двуетажна сграда за промишлени дейности и изхвърляне на строителните отпадъци от обект, с идентификатор ***, УПИ II 632 за обществено обслужване, кв. 80 по плана на 7-ми микрорайон, с административен адрес гр. Варна, ул.

„Охрид“ № 1. Уговорено било възнаграждение в размер на 28830.96 лв., с ДДС, съобразно КСС Приложение 1 – Оферта, неразделна част от договора.

Сочи, че посочените в представената оферта количества били прогнозни и изчисляването било извършено възоснова на представен от ответника „План за образуване на отпадъци“. Твърди, че възложените му СМР били извършени и образувалите се отпадъци били извозени като за извършената работа били съставени Протокол-обр. 19/04.10.2018 г. и Протокол-обр. № 19/05.10.2018 г.

Общата стойност на изпълнените по договора дейности била в размер на 35172.36 лв., с ДДС. От така дължимото възнаграждеине от страна на ответника били извършени две авансови плащания в размер на 7200.00 лв., на 25.09.2018 г. и в размер на 10080.00 лв., на 02.10.2018 г. Така незаплатена останала сумата 17892.36 лв., за което била издадена проформа фактура. Още сочи, че въпреки многократните покани до ответника да приеме извършената работа и да плати дължимото възнагарждение, последния не сторил това.

Сочи, че в размена между страните електронна кореспонденция ответникът не е възразил по количеството и качеството на извършената работа, а е направил предложение за намаляване и разсрочване на цената на изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозирал писмен отговор, с който оспорил иска като неоснователен. Твърди, че в сключения между страните договор, е уговорено събарянето на цяла сграда и извозването на отпадъците, а не отделни видове работи и количества, както и че посоченото възнаграждение било уговорено нацяло, а не като единични цени на отделни видове СМР. Излага, че съставянето на протоколи-обр. 19 било уговорено, че за доказване и остойностяване на количества работа, а за установяване на завършен етап, подлежащ на плащане, каквито били уговорките в договора.

4

Сочи, че съставените от ищеца протоколи не са били приети. Счита, че след извършените авансови плащания общо в размер на 17280.00 лв. с ДДС, разликата в размер на 11550.96 лв., с ДДС, би била дължима в случай, че ищецът бе завършил цялата му възложена работа. Сочи, че ответникът не премахнал бетонни стъпки и настилки, което наложило на друг изпълнител да бъде заплатена сума в размер на 2460.00 лв., за това. Не било извършено възстановяване на станите на съседните сгради, което също наложило ангажирането на друг изпълнител срещу сумата от 1140.00 лв. Тъй като ответникът не изградил на обекта зачакълен път с дървени траверси, били начупени тротоарни плочки, които ищецът не възстановил, поради което стойността за възстановяването им – 1500.17 лв., с ДДС, също следвало да бъде приспадната от дължимото възнаграждение. Отделно, незавършването на обекта в границите на уговорените срокове, наложило ответникът да заплаща тротоарно право в размер на 1041.59 лв., което представлявало вреда от ненавременното изпълнение, която сума също следвало да бъде удържана от възнаграждението. Така, след приспадане на посочените суми от дължимото според отвеника остатъчно възнаграждение по договора 11550.96 лв., с ДДС, оставала сумата 5409.20 лв., с ДДС, която ответникът счита, че дължи само след като ищецът изпълни задълженията си да представи окончателен приемо-предавателен протокол и данъчна фактура за сумата, последното квалифицира като възражение по чл. 90 ЗЗД.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Представен по делото е Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г., сключен между страните, по силата на който на ищеца, в качеството на Изпълнител е възложено от ответника, в качеството на Възложител, разрушаването и изхвърлянето на отпадъците на съществуваща двуетажна сграда за промишлени дейности, в имот с идент. ***, УПИ II 632 за обществено обслужване, в кв. 80, по плана на 7-ми микрорайон, находящ се в гр. Варна, ***. Страните договорили възнаграждение в размер на 24025.80 лв., без ДДС, съгласно приложена КСС Приложение № 1 – Оферта и Приложение № 2 – График СМР. Отчитането следвало да се извърши след подписване на двустранен Приемо-предавателен протокол за 5 действително извършени видове СМР, съгласно Приложение № 1.

Допълнително възложени СМР, невключени в Приложение № 1 – Оферта, подлежали на договаряне с Анекс към договора. (чл. 1, 2 и 3 от Договора).

Страните се договорили плащането да се извършва поетапно на всеки етаж, както следва: II етаж – 25 %, I етаж – 35 %, маза – 40 % от стойността на договора, по банков път, в срок от три дни, след завършване и представяне от страна на изпълнителя на подписан Акт-обр.19 и издадена данъчна фактура на изпълнените СМР. Срокът за изпълнение на договора бил 30 дни, съобразно Приложение № 2. (чл. 4 и 5).

Представен по делото е и Инвестиционен проект, с възложител „Багра“ ЕООД, за строеж: „Разрушаване на съществуваща двуетажна сграда за промишлени дейности в имот с идентификатор ***, УПИ II 632 за обществено обслужване, кв. 80 по плана на 7-ми микрорайон с административен адрес гр. Варна, ***“, Част: „План за безопасност и здраве“, фаза: „Технически проект“.

Представено по делото е и Маршрут за транспортиране на отпадъци от 14.09.2018 г. за периода 11.09.2018 г. - 10.10.2018 г., издаден от изададен от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване на Община Варна“ неразделна част от който е и Удостоверение № 809/05.09.2018 г., за насочване на строителни отпадъци и изкопни земни маси, издадено от Кмета на Община Варна, по отношение на процесния обект. Видно от представените електронни писма е, че вторият документ е изпратен на ищеца на 12.09.2018 г., а първия – на 17.09.2018 г.