Присъда № 2 от 14.01.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 556/2025
- Вид
- Присъда № 2
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 2 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 342 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37 т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1 т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 372 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ: Подсъдимият Н. П. И., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл. 343 ал. 1 б“в“, във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК, затова че на 07.11.2024 г. около 08.13 часа, в гр. Л., бул. България № 3, при управление на лек автомобил марка „Т. А.“ с рег. № ** **** **, негова собственост нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 от ЗДП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват“, като не следил непрекъснато пътната обстановка, в следствие на което, по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. Х., ЕГН **********.
В съдебно заседание наследниците на пострадалия М. М., И. Х. и Т. Г. бяха конституирани като частни обвинители в процеса с адвокат Д. – САК.
Производството по делото бе проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 372 т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Л. , зам. окръжния прокурор Д. поддържа обвинението, така както е предявено на досъдебното производство и с обвинителния акт. Изтъква, че подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелства, изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите. Счита, че от събраните по делото доказателства е изяснена фактическата обстановка , както и механизма на настъпилото ПТП. Сочи,че с деянието си И. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението за което е предаден на съд.
Излага, че е налице деяние, което е извършено по непредпазливост, като формата на вината е престъпна небрежност. По изложените съображения моли настоящата инстанция да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и наложи предвиденото в закона наказание „което е лишаване от свобода“. Изтъква, че при определяне размерът на наказанието съдът следва да има предвид чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващо вината обстоятелство, а от друга страна наложеното му наказание по административен ред за нарушение на ЗДП. Счита ,че следва да се отчете и поведението на пострадалия пешеходец, което е допринесло за настъпване на общественоопасния резултат. При тези съображения моли настоящата инстанция да му наложи наказание от пет години лишаване от свобода, чието изпълнение, след редуцирането му на основание чл. 58 ал. 1 от НК , да бъде отложено за срок от три години, при условията на чл. 66 от НК. Сочи,че за срока на лишаване от свобода ,следва да се наложи на подсъдимия и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на основание чл. 37 т. 7 от НК.
Процесуалният представител на частните обвинители в съдебно заседание моли настоящата инстанция да се произнесе с присъда ,с която да признае подсъдимия за виновен, поради това че е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Х.. Излага подробни съображения относно взаимоотношенията му с близките му. Сочи, че смъртта му, в резултат на ПТП е причинила непреодолима мъка и е нанесла непоправима загуба на наследодателите му. Изтъква, че подкрепя изцяло посоченото от представителя на обвинението ,като счита, че не е налице превес на смекчаващите пред отегчаващите вината обстоятелства и същите не следва да се коментират.
1
Защитникът на подсъдимия И. в съдебно заседание посочва ,че няма да се спира на фактическата обстановка, с оглед на обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК. Счита, че единствено в тази връзка следва да се обърне внимание относно причината за настъпилото ПТП и за настъпилия вредоносен резултат. Изтъква, че основната причина за станалото ПТП е самият починал, тъй като същият е предприел пресичане на неразрешено място ,независимо от обстоятелството , че на 30 метра оттам има пешеходна пътека. Сочи, че подзащитният му се е движел с 29 км/ч. Излага, че деянието е извършено на 07.11.2024 г., поради което следва да се приложи разпоредбата на закона в сила към този момент. Приема казаното от представителя на обвинението, че по отношение на И. е налице чисто съдебно минало. Налице е критичност към извършеното от началото на производството, като същия е дал обяснения от самото начало и не се опитал за забави разследващите. Счита, че налице съвиновно поведение от страна на пострадалия. Излага, че подзащитният му е очаквал ,че пострадалия ще спре на средата на пътното платно и ще му даде път, като по този начин е подценил тази ситуация. Счита, че това е неговата вина. Изтъква ,че при определяне на размерът на наказанието съдът следва да вземе под внимание и здравословното състояние на Х. . Изтъква, че от приложеното към делото експертно решение се установява ,че И. е със 100% зависимост то бъбречна диализа, като той ходи три пъти в седмицата за извършването й в гр. Плевен. С оглед на гореизложеното счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства , поради което моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и му определи наказание към минимума предвиден в закона.
Изтъква ,че посоченото отегчаващо вината обстоятелство – нарушение по ЗДП следва да се вземе под внимание при определяне на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“. Алтернативно, ако не приеме тези съображения съдът, моли да определи наказание „лишаване от свобода“ към минимума и на основание чл. 66 ал. 1 от НК да отложи неговото изпълнение.
Подсъдимият И. в съдебно заседание изтъква, че „не иска да ходи в затвора“.
От събраните на досъдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите М. Д., Б. Б., В. С., Б В. ,М. М., И. Х., Т. Г., заключенията на вещите лица Ц. К., Х. Х., И. С., д-р М. К., инж. Д. Д., и писмените такива , както и представените в съдебно заседание, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият Н. И. живеел в гр. Л.. Притежавал свидетелство за правоуправление категория „В“, „М“ и „АМ“и лек автомобил „Т. А.“ с рег. № ** **** **. Бил пенсионер по болест с диагноза „Терминала хронична бъбречна недостатъчност“.
Пострадалият Х. М. Х. ЕГН ********** също живеел в гр. Л., заедно със съпругата си, като й бил личен асистент. Бил пенсионер.
На 07.11.2024 г. сутринта подсъдимият потеглил с лекия си автомобил към центъра на гр. Л. с цел да си закупи закуска от баничарницата, намираща се до Стоматологията. Движел се по булевард България. В процеса на 2 движение спрял на светофара, които се намирал на кръстовището в близост до РУ на МВР- гр. Л., тъй като той светел червено. След това потеглил на втора предавка, като се движел с около 30 км/ч. Максимално разрешената скорост в града била 50 км/ч.Пред него нямало други леки автомобили. Пътното платно било широко 12 метра, разделено с непрекъсната осева линия, с две ленти за движение, разделени с прекъсната осева линия. В посоката му на движене – гр. Троян лентата за движение била една, тъй като най –вдясно имало обособен паркинг. В обратната посока на движение към гр. Плевен имало две ленти за движение, като в този момент там се движели автомобили. Времето се характеризирало с разкъсана средна и висока облачност ,силен вятър, като видимостта не била намалена. Температурата била 0,9 градуса , вятърът бил от югоизток със средна скорост от 5м в секунда. Движейки се в собствената си лента за движение подсъдимият И. забелязал, че възрастен мъж пресича платното за движение от ляво на дясно, между два леки автомобила, гледайки в земята и с ръце в джобове. Въпреки това продължил движението си , мислейки, че пешеходецът ще спре на осевата линия. Това не се случило, при което лекият автомобил ударил с дясната част на предната си броня Х.. След това тялото му се прехвърлило през автомобила, шапката му и обувките му изхвърчали и той паднал на земята с лица към Стоматологията , в резултат на което си ударил главата. В този момент на десния тротоар по посока на движение на лекия автомобил /към гр. Троян/ се намирали свидетелите В. С. и Б В.. Същите работели в „******* ** ****** * ************** * *********“, офисът на която се намирал в непосредствена близост до Стоматологията на булевард „България“ 3. Веднага се обадили на телефон 112. Пристигнали полицейски и медицински екипи, като последния установил, че пострадалия Х. е починал на място.
От изготвената съдебно – медицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на Х. е тежката черепно-мозъчна травма – счупване на черепа в лява слепоочна кост, контузия на мозъка и разкъсване на твърдата мозъчна обвивка. Уврежданията са причинени от тъпа травма със значителна сила и според разположението си отговарят да са причинени от ПТП. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. В кръвта на пострадалия не е установено наличието на алкохол. Получените увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
От заключението на вещите лица, по изготвената автотехническа експертиза се установява описания по-горе механизъм на ПТП – движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия по булевард България в посока гр. Троян с около 30 км/ч. Движение на пострадалия пешеходец Х. от ляво на дясно, пресичайки пътното платно , при което дясната част на предната броня на лекия автомобил го е ударила, след което тялото му се е качило на предния капак на автомобила и паднало в дясно. Скоростта на лекия автомобил е била 29,7 км/ч, а на пешеходеца 3,6 км/ч, като подсъдимия е предприел ефективно спиране в момента на удара. При тази скорост на лекия автомобил „опасната зона“ за спиране е бил 16 метра, и се е намирал на 82,5 метра в момента в който пострадалия е започнал да пресича пътното платно, като видимостта е била над 100 метра. Когато лекия автомобил се е намирал на 20 метра от 3 мястото на удара, пострадалия на 2,5 метра от мястото на удара, подсъдимият е могъл да го възприеме и да спре преди мястото на удара. Когато пострадалия се е намирал на двойната непрекъсната линия в процеса на пресичане на пътното платно ударът е могъл да бъде предотвратен и от двамата участници в ПТП. Подсъдимият И. е реагирал на 10-11 метра от мястото на удара, но както бе посочено по-горе същият е започнал ефективно спиране към момента на удара . От своя страна пострадалия пешеходец не е спрял на двойната непрекъсната линия, въпреки че е могъл да възприеме движещия се в насрещната лента лека автомобил и е продължил движението си. Основната причина за настъпилото ПТП е ненавременната реакция за спиране от страна на подсъдимия И., в момента, в който той е видял пресичащия пешеходец и когато е възникнала по отношение на него опасността за движение, от една страна и от друга пресичането на пострадалия извън обозначените за това места.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Н. П. И., ЕГН ********** е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б“в“ , във връзка с чл. 342 ал. 1 във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК/ редакция ДВ бр.
67/2023 г./, като на 07.11.2024 г. около 08.13 часа, в гр. Л., бул. България № 3, при управление на лек автомобил марка „Т. А.“ с рег. № ** **** **, негова собственост нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 от ЗДП – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват“, като не следил непрекъснато пътната обстановка, в следствие на което, по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. Х., ЕГН **********.
От обективна страна И. е осъществил изпълнителното деяние, като при движението си с управлявания от него лек автомобил „Т. А.“ с рег. № ** **** ** нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Х.. Безспорно по делото се установява, че И. при движението си , с управлявания от него лек автомобил е възприел пресичащия от ляво на дясно пешеходец, имал е техническата възможност да го възприеме, когато е бил на 20 метра от него и да предприеме действия, за да избегне ПТП, но него е сторил, т. е същия не е контролирал непрекъснато лекия автомобил, който е управлявал. Налице е пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, което е довело до смъртта на пешеходеца Х..
Доказателства в тази насока са показанията на свидетелките В. и С., протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него, писмо изх.№ 2435/12.11.2024 г., на МВР, Дирекция „Национална система“ 112 и приложеният към него СД , съдържаш един брой аудиозаписи и три броя електронни картони, писмо изх. № 24-00-1091-1/20.11.2024 г. от Община Л. относно максималното допустимата скорост на движение в района на ПТП, писмо изх. № 90/20.11.2024 г. на НИМХ, филиал Плевен , Хдрометеорогична обсерватория Л., писмо с изх. № ИД- 32980/20.12.2024 г. с предоставен DVDR диск със запис на външни охранителни камери на клон на ОББ ,с адрес гр.