Решение № 354 от 19.07.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Р., 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена И. като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500406 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С. Д. С., от с.Щ., общ.И., обл. Р., е обжалвал Решение № 359 от 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4860/2023 г. на Р.нския районен съд, с което с което е признато за установено по отношение на Р. Р. М., П. О. А., С. Д.

С. и Ц. Р. М., че Българската Държава, представлявана на основание чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните, е собственик на поземлени имоти с № 501.2315 и с № 501.2316 по кадастралния план на с. Щ., общ. И., обл. Р.. Излага съображения за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон., Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна

Българската

1 държава, чрез министъра на земеделието и храните, изразяват становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Производството по делото е образувано по искова молба от Българската държава, представлявана на основание чл.24,ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните против Р. Р. М., С. Д. С., Ц. Р. М. и П. О. А., всички от с.Щ., общ.И., обл.Р., с която са предявени искове да се признае за установено по отношение на ответниците, че поземлени имоти частна държавна собственост с №501.2315 по кадастралния план на с.Щ., обл.Р., одобрен със Заповед № РД-02-14-2158/15.12.2000 г. на МРРБ, с площ 3045 кв.м, за който е образуван УПИ IV в кв.158 с площ 3059 кв.м, който представлява прилежаща площ към сграда от стопански двор, при граници имоти №№ ***, ***, ***, *** и поземлен имот, държавна частна собственост с № 501.2316 в кв. 158 с площ 1.554 дка, като УПИ V има площ от 1554 кв.м, отреден за стопански двор, представляващ прилежащ терен, при граници имоти: №№***,***

,

***, *** са собственост на Българската държава.

Ищецът иска на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, вписан в СлВп-Р. с вх.рег. № **, том **, дело ****, в частта, с която С. Д. С., ЕГН********** е признат за собственик на прилежащите площи на ПИ № 501.2315 с площ 3.045 дка, като УПИ IV има площ 3059 кв.м. и е отреден за стопански дворове, при граници имоти №№ ***, ***,

***, *** и на поземлен имот № 501.2316 с площ 1.554 дка, като УПИ V има площ от 1554 кв.м. и е отреден за стопански дворове, при граници имоти №№***, ***; *** и

***, по кадастралния план на с.Щ..Посочена е цена на иска – 17887,70лв.

2

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че Българската държава е собственик на процесните недвижими имоти, по силата на чл.24,ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. чл.45,ал.10 ППЗСПЗЗ. Твърди се, че при извършване на служебна проверка е установено, че като собственик на имотите е вписан ответника Р. Р. М., който придобил имотите от П. О. А. въз основа на договор за покупко-продажба.При проверки в Имотния регистър установили, че П. А. е закупил имотите от С. С. и Ц. М. с нотариален акт от 25.08.2022г.Констатирано е, че С. Д. С. от своя страна се легитимира като собственик на двата имота с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, вписан в СлВп вх.рег.№8674/8.07.2022г. В исковата молба ищецът заявява, че този констативен нотариален акт е недействителен и следва да бъде отменен по отношение на поземлените имоти, описани в двата АЧДС, на които Българската държава е собственик.

Изразява становище, че последвалите разпоредителни действия по отношение на имотите, държавна частна собственост, са непротивопоставими на Българската държава, поради липсата на вещно-прехвърлителен ефект.

С разпореждане от 21.09.2023г. първоинстанционният съд е постановил на ищеца да се издадат съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с актуални скици и актуална данъчна оценка на имотите. Разпоредил е в двуседмичен срок ищецът да представи доказателства за вписване на исковата молба и да внесе съответната държавна такса.С разпореждане от 23.10.2023г. срокът за изпълнение на указанията е удължен.

На 13.10.2023г. по делото е постъпило „Уточнение на искова молба“ подадено от ищеца, в което се твърди, че „при издаването на документите“ установили, че ПИ № 501.2316 в кв. 158 по кадастралния план на с.Щ., като УПИ V има площ 1554кв.м и е отреден за стопански дворове, е бил обединен с друг имот, собственост на ответника Р. М.-501.2317, като е образуван нов имот №501.2573 по кадастралния план на с.Щ., одобрен със заповед №РД-09376/18.07.2023г. на кмета на Община И., с площ 4769кв.м като УПИ VII има площ 4769кв.м и е отреден за жилищно застрояване. В това „уточнение“ на искова молба, ищецът иска да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че поземлени имоти държавна частна собственост с №№501.2315 по кадастралния план на с. Щ., общ. И., обл. Р., одобрен със Заповед № РД-02-14-2158/15.12.2000 г. на МРРБ, с площ 3

3045 кв.м, за който е образуван УПИ IV в кв.158 с площ 3059 кв.м, който представлява прилежаща площ към сграда от стопански двор И поземлен имот държавна частна собственост с № 501.2316 в кв. 158 с площ 1554 кв.м, като УПИ V, отреден за стопански двор, представляващ прилежащ терен, който към настоящия момент е част от новообразуван имот № 501.2573 по кадастралния план на с. Щ., общ. И., одобрен със Зацовед № РД-09376/18.07.2023 г. на кмета на Община И., с площ 4769 кв.м, като УПИ VII има площ 4769 кв.м са собстевност на Българската държава. Ищецът иска още „на титулната страница на исковата молба да се чете цена на иска 15079лв“?вж.“Уточнение„вх.№29626/13.10.2023г. на л.77 от гр.д.№4860/23г. на РРС.

Представени са скици на имоти №№501.2315 и 501.2573; удостоверения за данъчни оценки на имоти №№ 501.2315 и 501.2573; вписана исковата молба вх.№27077/19.09.2023г.

С разпореждане от 19.10.2023г. съдът е постановил на основание чл.131 ГПК препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, да се връчи на ответниците. Независимо че „уточнение на искова молба от 13.10.2023г.“ не е предмет на разпореждането по чл.131 ГПК, от данните в съобщенията е видно, че на всеки от ответниците е връчен и „препис от молба уточнение“.

Отговор на исковата молба е постъпил само от ответника С. Д. С., който на първо място възразява, че ищецът не е доказал, че процесните имоти попадат в обхвата на изчерпателно изброените в чл.45,ал.10 ППЗСПЗЗ хипотези. Ответникът твърди, че е регистриран като земеделски производител с основна дейност отглеждане на едър рогат добитък. От 1996г. до предявяване на иска през 2023г. е владеел с намерение да свои явно, несъмнено, непрекъснато и спокойно и двата недвижими имота, находящи се в с.Щ.. В тези имоти е събирал и съхранявал необходимите за дейността му фуражи и е поддържал наличната си селскостопанска техника. Счита, че в негова полза е изтекла изискуемата от закона 10-годишна давност, въпреки спирането й по време на мораториума.На това основание с молба от 25.05.2022г. до нотариус с рег.№624 на НК е започнал „процедура по снабдяване с нотариален акт по давност“. Заявява, че от удостоверение издадено на 03.06.2022г. от Областния упраивтел е узнал, че за УПИ V-2316 4

/понастоящем ПИ №501.2316/ има издаден Акт за частна държавна собственост №5328/15.04.2013г. Ответникът твърди, че едва след като узнали за предприетите от него действия, директорът на Областна дирекция „Земеделие“ чрез Областния управител, актувал ПИ 501.2315 като частна държавна собственост на основание чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ.Счита, че процесните актове за ДС са констативни и не създават противопоставими на трети лица права.Изразява становище, че след влизането в сила на Решение за отмяна на мораториума на КС от 24.02.2022г. има множество издадени актове за държавна собственост , от което можело да се направи обосновано предположение, че процедурата по актуване като частна държавна собственост с правно основание чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ има кампаниен характер.Счита, че следва да бъде съобразено обстоятелството, че собствеността се придобива към датата на изтеклия 10 годишен непрекъснат срок, а в случая актовете за държавна собственост били издадени след волеизявленито на ответника, че е придобил имотите по давност. В отговора ответникът не е коментирал претенцията на ищеца заявена в „Уточнение на искова молба“ за новообразуван имот №501.2573, доколкото и съдът въобще не се е произнесъл по допустимостта/недопустимостта на същата.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Акт №5328 за частна държавна собственост от 15.04.2013г. съставен на основание чл.68 и чл.2,ал.1 от ЗДС във вр. чл.24, ал.1 и чл.27,ал.9 и ал.10 от ЗСПЗЗ, чл.45,ал.10 и чл.47,ал.1 от ППЗСПЗЗ, ищецът Българската държава се легитимира като собственик на Урегулиран поземлен имот - УПИ V 2316 в кв.158 по кадастралния план на с.Щ., с площ 1554кв.м, отреден за стопански двор, представляващ прилежащ терен към „Гараж“ и „Лаборатория“. В акта за частна държавна собственост е удостоверено, че имотът е предоставен за управление на Министъра на земеделието и храните.В част 13-Забележки, е отразено, че в имота са изградени „Гараж“ и „Лаборатория“ , собственост на ЕТ „И.К.“.

С Акт №7114 от 10.06.2022г., съставен на основание чл.68 и чл.2,ал.1 от ЗДС във вр. чл.24, ал.1 и чл.27,ал.9 и ал.10 от ЗСПЗЗ, чл.45,ал.10 и чл.47,ал.1 от ППЗСПЗЗ, с който ищецът се легитимира като собственик на ПИ №501.2315 по кадастралния план на с.Щ., с площ 3045кв.м, за който е образуван УПИ IV в кв.158 с площ 3059кв.м представлаяващ прилежаща площ към сграда от стопански двор.Правата за управление на недвижимия имот са 5 предоставени на министъра на земеделието.В акта е удостоверено, че в имота е изградена сграда №***-едноетажна масивна селскостопанска сграда със застроена площ 543кв.м.

С исковата молба са представени заверени преписи от нотариални актове, от които се установява, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №174 от 08.07.2022г. на нотариус рег.№624 на НК с район на действие Р.нски районен съд, т.II, д.

№356, вписан в СлВп-Р. вх.рег.№8674/08.07.2022г., акт №23, д.№5057, вторият ответник – С. Д. С. е признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти : 1.ПИ №501.2315 по кадастралната карта и кадастралния план на с.Щ., одобрен със заповед №РД-02-14-2158 от 15.12.2000г. на МРРБ, с площ на имота 3045кв.м, като УПИ IV има площ от 3059кв.м и е отреден за стопански дворове, заедно с построената в имота сграда, на един етаж, с площ 543кв.м и 2.ПИ №501.2316 по кадастралната карта и кадастралния план на с.Щ.,одобрен със заповед №РД-02-14-2158 от 15.12.2000г. на МРРБ с площ 1554кв.м и е отреден за стопански дворове. В нотариалния акт са описани представените документи, между които и Постановление и Протокол от 07.06.2022г. извършен по обстоятелствена проверка.С исковата молба е представен и нотариален акт №24 от 25.08.2022г. на ноариус №414 на НК, с район на действие Районен съд-Р., том III, д.256, вписан в СлВп-Р. с вх.рег.№10950/25.08.2022г., акт №124, т.31 с който С. Д. С. и Ц. Р. М./трети ответник/ продават на П. О. А. описаните по-горе недвижими имоти - ПИ №501.2315 и ПИ №501.2316, за сумата 9800лв.

Представен е и нот.акт №49 от 07.09.2022г. том III, д.256 на нотариус №414 по описа на НК, с район на действие РС-Р., вписан в СлВп - Р. вх.рег.