Решение № 167 от 24.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Сливен, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20232230104368 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Х. С. против Л. Х.

Д. с която се предявява положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба са въведени твърдения, че с нотариален акт № 110, том V, дело № 1690/1975 година на основание давностно владение бащата на страните Х. Х. Д. е признат за собственик на: 1. дворно място с постройките в него от 440 кв.м., представляващо парцел № IV- 26, кв. 2 по плана на с. *****, при граници: Х. Д. и от двете страни улици и 2. Дворно място от 550 кв.м., образуващо парцел № V-26, кв. 2 по плана на с. *****, при граници: Ю. Ю., Х.

Д. и път.

През 1990 година родителите им Х. и Р. Д.и, заедно с брат й Л. и неговата дъщеря се преселили да живеят в гр. Б., Турция, където на 03.11.1997 година починал баща й Х. Д., а майка им Р. живяла до 2006 година. През 2006 година, ищцата като американски гражданин, отишла до Турция и взела майка си Р. ДА.а да живее при нея и нейното семейство в САЩ, където през 2011 година, с нейно съдействие получила и американско гражданство. Там тя била изцяло на нейна издръжка. Ищцата и членовете на семейство й се грижило за 1 нея, като й осигурявали храна, подслон, медицинско обслужване и всичко, от което се нуждаела за един достоен живот. В този период брат й и сестра й не се интересували от нея. Дори не са звъняли за да разберат, как е, как се чувства, здрава ли е. Майка й имала отпусната пенсия в Турция, която се получавала от брат й Л., а пенсията й в България от сестра й З..

На 07.03.2015 година ищцата и майка й Р. се завърнали в Р България. Тя решила да се установи в процесния имот. От 1990 година в тази къща никой не е живял. При завръщането им имота бил в окаяно състояние и негоден за живеене. Майка й Р. се настанила при роднини, а ищцата наела майстори, които веднага започнали ремонт. Трябвало възможно най - бързо да приведат къщата във вид, удобен за живеене. Със собствени средства ремонтирала стаята до гаража, изградила тоалетна и баня, купила хладилник, легло, печка.

Изградила и чешма. След отпътуването си за САЩ при своето семейство, продължила да изпраща пари на майстори за ремонта на къщата. Постарала се да създаде нормални условия за живот на майка си, която от средата на 2015 година до смъртта си /15.09.2023 година/ живеела там. Брат й Л. не е заплащал нито за подобрения, нито да ремонтни дейности и обзавеждане на тази къща.

Едва след смъртта на майка й Р. /15.09.2023 година/ узнала, че приживе с НА № 40, том 4, peг. № 8804, дело № 491 от 21.07.2022 година майка й на основание давностно владение е придобила целия недвижим имот, представляващ ПИ № 16, кв. 7 по плана на с. *****, общ. Т., обл. Сливен, целия с площ 945 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 80 кв.м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 12 кв. м., гараж на един етаж, със застроена площ 32 кв. м. и стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 46 кв.м. Описания недвижим имот е идентичен с имотите описани в № 110, том V, дело №1690/1975 година.

На същия ден с НА № 43, том 4, per № 8813, дело № 494 от 21.07.2022 година Р., действаща чрез пълномощник Х. М. Д., с приложено към сделката пълномощно е продала собствеността върху процесния имот на брат й Л.. Към него момент, майка й не се чувствала добре и била на легло. На 04.04.2022 година претърпяла операция след счупване на таза, вследствие на падане, тъй като живеела сама. Ищцата не знае как е заверила нужното пълномощно за продажба на имота и дали въобще е разбирала, какво подписва и за какво се 2 отнася пълномощното, тъй като дори не говорила български език.

Нотариалния акт, с който майка й Р., чрез пълномощника си се е легитимирала като собственик на процесния имот при продажбата му е съставен по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК и не се ползва със доказателствена сила при оспорване на удостовереното с него придобивно основание. Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се извършва по специално регламентиран от закона ред, след разпит от страна на нотариуса на трима свидетели, не обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка се извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което оспорващата страна не е участвала.

Фактическият състав на чл. 79 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт в продължение най-малко на 10 години и това следва да е непрекъснато явно, несмущавано и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта, като това намерение да се доведе до знанието на останалите съсобственици. Майка й Р. е живяла в процесния имот от връщането си в България на 07.03.2015 година. В този смисъл същата не е упражнявала фактическа власт върху имота в срока изискуем от закона и не би могла да придобие по давност същия. Имота до завръщането им от САЩ бил необитаем и никой от наследниците не е живял в него.

Още повече, че във вътрешните отношения между съсобствениците макар майка й Р. да е живяла в процесния имот, същата се явява владелец на собствените си идеални части и държател на частите на останалите съсобственици.

Изтъква, че с Решение № 291/09.08.2010 година, постановено по гр.д. № 859/2009 година, II ГО на ВКС е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. Позовава се и на Решение №37 от 26.03.2018 година по гр.д. № 1969/2017 година на ВКС, в което е прието, че лице което упражнява фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за себе си или за друго лице, трябва да доведе тази промяна до знанието на собственика. Според ищцовата страна, за да се приеме, че Р. ДА.а владее само за себе си целия имот, е необходимо да обективира намерението същия да се 3 свои, като се извършват действия, които да достигнат до знанието и на трите й деца и да не оставят съмнение за новото намерение да се владее процесния имот. Намерението трябва да се обективира по явен и недвусмислен начин, с който се отрича собствеността на другите съсобственици. Такова действие за първи път е демонстрирано от покойната й майка Р. със снабдяването с констативен нотариален акт. Предвид разпоредбата на чл. 79 от ЗС обаче, от този момент не е изтекъл предвидения 10 годишен давностен срок за придобиване право на собственост.

По искане на ищцата с вх. № 7004004607/02.08.2021 година, отправено до Община Т. е декларирала процесния имот на името на всички наследници на починалия им баща Х. Д.. По този начин е декларирала намерението си да приема полагащите й се 1/3 ид.части от процесния имот. Тогава е заплатила и дължимите й данъци към Община Т..

В Решение № 270/20.05.2010 година, постановено по гр.д. №1162/2009 година на II ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване е необходимо промяната в намерението - фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашните собственици, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части. В този смисъл счита, че собственици на процесния имот след смъртта на майка й Р. Д.а са ответника Л. Х. Д. - 1/3 ид.ч., З. Х. И. - 1/3 ид.ч. и Н. Х. С.

- 1/3 ид.ч., като липсва придобиване по давност на нейната идеална част.

Съответно сделката за прехвърлянето на процесния имот на ответника Л. Х. Д. няма вещно-прехвърлителен ефект, в частта касаеща нейната идеална част от правото на собственост- 1/3 ид.ч., тъй като вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право и ако той не го притежава, не 4 настъпва и вещнопрехвърлителния ефект.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № I36, кв. 7 по плана на с. *****, общ. Т., обл. С., целия с площ 945 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 80 кв. м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 12 кв. м., гараж на един етаж, със застроена площ от 32 кв. м. и стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 46 кв. м.

В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Излага се, че исковете са изцяло неоснователни - както иска за отмяна на нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан в службата по вписвания като акт № 181 том XV, дело № 2787/2022 година, така и искът за отмяна на нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в службата по вписвания като акт № 184, том XV, дело № 2790/2022 година.

Сочи се, че Х. Х. Д. - баща на ищцата е придобил недвижимия имот, предмет на спора по давностно владение с нотариален акт от 07.02.1975 година при действието на Семеен кодекс от 1968 год./ Обн. ДВ. бр.23 от 22 Март 1968г., изм, ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.89 от 9 Ноември 197бг., изм, ДВ. бр.90 от 12 Ноември 1976г./ изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г,, отм. ДВ, бр.41 от 28 Май 1985г. Отменен с § 28 от заключителните разпоредби на Семейния кодекс - ДВ, бр. 41 от 28 май 1985 г., в сила от 1 юли 1985 г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 13от СК /отменен/ недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, като е предвидено изключение в разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от СК /отм./ за недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за 5 обикновено лично ползване или за упражняване на занятие.

Тъй като имотът е придобит от Х. Д. по време на брака, като това не е станало вследствие на наследяване, по дарение или чрез изпълнение на вещи в съпружеска общност / чл. 389а – 389 д от ГПК / отменен/ той е станал съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи Х. и Р. Д.и.

След смъртта на Х. Д. на 03.11.1997 година наследници по закон са съпругата му и трите му деца - Л., З. и Н.. По правилата на чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругата наследява част, равна на частта на всяко дете. Тъй като съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга, оставената от него част от наследството се разпределя по равно между съпругата му и трите му деца при следните квоти: 1/8 ид.части за Р. СА.а Д.а,1/8 ид. част за Л. Х. Д., 1/8 ид.част за З. Х. И., 1/8 ид. част за Н. Х. С., като останалите 4/8 ид. части са собственост на Р. Д.а като придобити по време на брака и те не се разпределят, т.е. нейният дял за имотите, придобити вследствие на открилото се наследство е 5/8 ид. части.

Или, ако в хода на процеса се докаже чрез методите и способите на ГПК че ищцата е собственик на идеална част от недвижимия имот, придобит от ответника чрез нотариален акт за продажба на недвижим имот, то нейната част от правото на собственост е 1/8 ид. част.