Решение № 1407 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100511205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 9726/ 27.54.2025г., постановено по гр. д. № 58572/2024 г. СРС,78 с-в е отменил на основание чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ Заповед № РД-25- 6/11.09.2024 г. на Ректора на Софийски университет ,,Св. Климент Охридски”, с която на С. Г. Г., ЕГН ****, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение между страните, възстановил е на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ С. Г. на заеманата преди уволнението длъжност ,,главен асистент” в катедра ,,Диференциални уравнения” към Факултета по математика и информатика при Софийски университет, осъдил е Софийски университет да заплати на С. Г. сумата от 18555,60 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 12.09.2024 г. до 12.03.2024 г., ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 3100,00 лева, а по сметка на СРС разноски в размер на 902,22 лева. Допуснато е предварително изпълнение на решението.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Софийски университет.

Въззивникът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при погрешно приложение на материалния закон. Намира за неправилен извода на съда, че неявяването на ищеца в продължение на 3 последователни дни на работа и на още един ден месец по-късно не представлява достатъчно тежко 1 нарушение на трудовата дисциплина, което да обуслови и най-тежкото дисциплинарно наказание. Дори и да не е бил ангажиран с лекционни занятия или упражнения, ищецът е имал други задължения по длъжностната си характеристика, които изискват присъствие в университета, а в случай че последният е нямал работа в посочените дни, то той е следвало да ползва платен отпуск, на какъвто той е имал право в размер на 48 дни годишно. На следващо място, въззивникът оспорва изводите на съда касаещи т.1 и т.2 от заповедта за уволнение. Посочва, че ректорът на университета е узнал за публикуването на статиите по т.2 от заповедта на 29.08.2024г. с доклада на декана на ФМИ, поради което срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спазен. Въззивникът посочва, че районният съд изобщо не е обсъдил нарушението по т.1 от заповедта касаещо некоректно попълване на данните в информационните системи на университета, което също представлява нарушение на трудовата дисциплина. Намира сроковете по чл.194 от КТ за спазени, като моли въззивния съд да отмени решението на СРС и постанови друго, с което отхвърли исковете на ищеца за отмяна на заповедта за уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. Г. Г. оспорва подадената въззивна жалба и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Посочва, че не е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина, че посочените в т.1 и т.2 от заповедта за уволнение нарушения са погасени по давност, че заповедта за уволнение е немотивирана по отношение на нарушенията посочени в т.3 и т.4. Посочва, че ищецът не е следвало да ползва платен отпуск, тъй като е бил ангажиран за работа в международни научни организации, а и липсва умисъл за извършеното, тъй като той е действал със съзнанието, че действията му са разрешени и позволени от ПУДСУ. Доколкото нарушенията са изолирани, а пропуските имат временен характер и са извършени по време на лятната ваканция, когато ищецът не е имал възложени работни ангажименти, обхващат един непродължител период от време и не са довели до засягане на важни обществени отношения, намира че се касае за малозначителност на извършеното, т.е. не следва да се ангажира дисциплинарна отговорност. Оспорва заповедта за уволнение като немотивирана, формална и неясна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно досежно приетото от съда, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на предвидената в чл.194 от КТ давност. Счита, че процесната заповед № РД-19-257/28.05.2019г. противоречи на правилника на университета, който му дава възможност свободно да публикува научните си изследвания в български и чуждестранен научен печат и да членува свободно в професионални, творчески и други сдружения в България в чужбина. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за липса на допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение . Претендира разноски.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По съществото на спора се установи следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа след незаконното уволнение, ведно със законната лихва.

Основните възражения на ищеца срещу заповедта за уволнение могат да се обобщят в няколко насоки - дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на срока по чл.194 от КТ за деяния, които не съставляват дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, в заповедта за уволнение дисциплинарните нарушения не са прецизно формулирани, в заповедта се прави препратка към документи, които не са приложени към нея и по които той не е могъл да даде становище, на ищеца не е даден достатъчен срок за писмени обяснения.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът С. Г. е работил като асистент в СУ, катедра „Диференциални уравнения“ , ФМИ по трудов договор от 02.10.2002г. , а с допълнително споразумение от 1.04.2011г. е назначен за главен асистент в същата катедра.

На 17.03.2023г. до Етичната комисия на университета е депозиран доклад на доц.дн И.М. , зам.-декан на ФМИ, в който се сигнализира за нарушения в публикации на ищеца, в които той е посочил като месторабота Университета Сорбона без да споменава, че е служител на Софийски университет.

На заседание на 23.03.2023г. Етичната комисия на университета е взела решение да извърши проверка по сигнала , като е уведомила ищеца за постъпилия доклад и му е дала възможност да се запознае с постъпилите към него материали, както и в 1 седмичен срок да изпрати отговор на комисията.

Ищецът е депозирал отговор на 4.04.2023г., в който е посочил, че сочените от доц.М. публикации са разработени със средства на Френския национален център за научни изследвания (CNRS) и Френската национална агенция за научни изследвания (ANR) с подкрепата на университета Сорбона в Париж. Доказателства за това твърдение не са описани, посочени или приложени.

Видно от представеното от ответника Становище на Етичната комисия, комисията е извършила проверка в профила на ищеца в Информационна система за научната дейност на СУ „Авторите“ и е установила, че той е посочил една и съща идентификация в платформите SCOPUS и Web of Science – тази, която има в системата ORCID , и в която като своя месторабота той е посочил Университета Сорбона в Париж, както и лична, а не служебна, 3 електронна поща. При извършената проверка в профила на ищеца в SCOPUS са установени 18 публикации, в които той е посочил за своя месторабота Университета Сорбона. От тези 18 публикации 12 присъстват в профила му в Web of Science, и 5 в профила му в „Авторите“. В становището на комисията са посочени конкретно 5-те публикации на ищеца в „Авторите“, като видно от списъка те са публикувани през периода 2019-2021г. Проверката на комисията е установила и 5 записа за книги, които всъщност се отнасят до 2 книги, като една от книгите е с двойна принадлежност - СУ и Сорбоната, публикувана е през 2019г. и присъства в профила на ищеца в „Авторите“. Установени са и 4 публикации от конференции от 2013г. и 2015г. , като 2 от тях присъстват в профила на ищеца в „Авторите“ и са с посочена двойна месторабота - СУ и Сорбоната. В друга публикация, която присъства в профила му в „Авторите“, ищецът е посочил като месторабота единствено университет в Саудитска Арабия. Изводът на комисията от проверката е , че поне за 9 от записите , които ищецът е включил в системата „Авторите“ , е посочена месторабота различна от СУ. В становището се посочва, че ищецът е нарушил принципите от Етичния кодекс на СУ, които изискват почтеност, коректност, съзнание за принадлежност към академичната общност, за добросъвестност, както и Заповед № РД 19-257/28.05.2019г. на ректора на СУ, според която при публикуване на български и международни издания преподавателите и изследователите към името си на автори следва да посочват своята принадлежност към Университета чрез пълния си адрес, включващ своя факултет, департамент или център, както и името на Университета. Етичната комисия също е посочила, че невярната информация относно институционалната принадлежност при представяне на текстове за публикуване в научни издателства може да се разглежда като форма на измама от автора и да въведе в заблуждение, което би имало тежки последици за автора на публикациите и би нанесло щети на престижа на университета като изследователска институция. Накрая в становището, етичната комисия е препоръчала на ректора на университета да наложи на ищеца дисциплинарно наказание. Становището е адресирано до ректора на СУ, до декана на ФМИ, до подалия сигнала доц. М. и до ищеца.

Становището е изпратено на ищеца на 23.05.2023г. от деканата на ФМИ на електронната му поща /на личният му и на служебният му мейл адрес/ с молба да потвърди получаването му. Той не го е сторил, но е отговорил на същото писмо, че според него не е проблем да има афилиация Университета Сорбона, Париж, Франция в статии, книги и др., освен СУ.

Посочил е, че има трудов договор в Сорбоната, както и договори с докторанти и специализанти от цял свят, които минават през Сорбоната. Посочил е, че официална проверка на договорите може да се направи чрез Интерпол при подадена молба, че договорите са лични и е забранено да се показват публично, тъй като са свързани и с финансова част. Посочил е, че развива новите умове от цял свят чрез проведени конкурси в Париж под контрола на AMS /вероятно се касае за Американското математическо дружество/ и EU, Агенция за национални научни изследвания в Париж, и център за международни научни изследвания и проекти, Париж. Ответникът е представил и друго електронно писмо от ищеца от 14.09.2023г. в което той уведомява декана на ФМИ, че тези дни са излезли две 4 негови статии с негови докторанти. Адресът му е само в Париж, независимо, че той е посочил два адреса – в София и в Париж при изпращането им. Посочва, че главите редактори на журналите са премахнали адреса му в София, като е оставен само адреса му в Париж. В електронно писмо от 15.09.2023г. до декана ищецът посочва, че друга статия, различна от посочената в предходното му писмо, е била отпечатана същата седмица, като е онлайн достъпна от края на май 2023г. и е публикувана само с парижкия му адрес. Посочва, че е изпратил статията с двата адреса - Париж и София. Отново главният редактор е отрязал адреса в София с мотив „разпореждане от AMS базирано на негативизма на българите срещу СГ“. Посочил е също, че основния носител на авторските права е Университета Сорбона.