Решение № 1753 от 24.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1753 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100511205 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Столична община, *** срещу Решение № 20050018 от 25.07.2022г., постановено по гр. д. № 19498/2020г. по описа на Софийски районен съд, 169 с-в, с което е признато за установено в отношенията между Столична Община и В.Б.П.-Г. (починала и заместена в хода на въззивното дело от Г. И. Г.), че В.Б.П.-Г. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „184-та“1 с площ 72 кв.м. на основание давностно владение.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилни изводи на СРС, че посочения имот е част от УПИ IX-167 по рег. план от 1958г.; че предмет на представения по делото АДС от 1955г. е само къща без дворно място. Посочва, че имота е бил придаден към държавен имот актуван с посоченото АДС (имот с пл. 1517, за който били отредени парцели XVIII, XI и X от кв. 6 по плана на вилна зона „Малинова долина 1 част“. Твърди, че прилагането на регулационния план от 1958 г. е настъпило.

Не било ясно защо се приема, че процесния имот е част от имот IX-167. Посочва, че с 1 регулационния план имота е бил изваден от имот 167 и придаден към имот пл. 1517,за който е отреден парцел X и е било доплатено обезщетение за 25 кв.м. земя.

Посочва, че даже да се приеме, че процесния имот е бил част от парцелIX-167 то искът пак е неоснователен, защото този парцел е придобит от ищцата чрез правна сделка, както и от нейните праводатели също чрез сделка, което изключва възможността да има придобиване по давност.

В срока за отговор на жалбата е постъпил такъв от адвокат Д.Г.. Оспорва се жалбата и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна по следните фактически и правни съображения:

С исковата молба от 26.05.2020г. ищцата твърди да е собственик по давност (с начало на давността 1997г.) на имот с идентификатор ***. Сочи, че този имот е бил част от стар имот с планов номер 167, който имот с пл. 167 бил в основата на парцел IX-167.

От събраните по делото писмени доказателства (Н.Акт на л. 10 -11 от делото на СРС) се установява, че праводателите на първоначалната ищца В. Г. (заместена от Г.

Г.), а имено нейните майка и баща Г.Т. и Б.Т., са придобили с договор за продажба УПИ IX-167 от Н.Ц. и В.Т., като имота е представлявал 842 кв.м. от кв. 6, м. Вилна зона 1-ва част- Американски колеж със съседи: улица, наследници на К.-Д., С. и С.К., Л.Ц., С.Л., С.Л. и Софжилфонд.

При продажбата през 1963г. продавачките Ц. и Т. са се легитимирали с Н. Акт за продажба от 1956г. и Н. Акт от 1960г. за придобит имот по регулация (л.7-11) от делото на СРС. В Н. Акт за придобиване по регулация се посочва, че Ц. и Т. са придобили по дворищна регулация 71 кв.м. от имот с планов 1518 с граници: улица, наследници на К.-Д., С. и С.К., Л.Ц. и самите Т. и Ц., като се сочи, че тези 71 кв.м. се придават към собственият им Парцел 9-167, кв. 6, м. Американски колеж, вилна зона 1 част.

От Н. Акт от 1956 г. се установява, че Л.Ц. е продал на Т. и Ц. (праводатели на праводателите на В. Г.) 900 кв.м. от своя земя цялата с площ 2600 кв.м. като съседи на продадената част от 900,00 кв.м. са самият Ц., наследниците на В.К. (съгласно На.акт на л. 10-11 това са Д., С. и С.К.) ; Т..

От заключението на приетата във въззивното производство, неоспорена СТЕ се установява (стр. 2, заключителна част, въпрос 1.1.), че по кадастрален план от 1950г. имота на Т. е бил с планов номер 1517, като се сочи и че това е имота по АДС от 2

1955г-предоставен на Софжилфонд.

Имота на наследниците на В.К. (съгласно Н. акт на л. 10-11 това са Д., С. и С.К.) е бил с планов номер 1518.

Имота на С.Л., С.Л. е бил с планов номер 1519, а имота на Л.Ц. е бил с планов 1520.

СТЕ посочва, че 900,00 кв.м. продадени от Ц. на Т. и Ц. са от имот планов 1520.

Именно този имот от 900 кв.м. според заключението на СТЕ (стр. 2, по въпрос 1.1) е бил попълнен в кадастралния план с планов номер 167 при съседи от изток: имоти с планови номера 1518 и 1519, от запад –имот планов 1520, от юг имоти с планови 1517 и 1518, като няма излаз на път/улица/.

Първият общ регулационен план според СТЕ е от 1958г, като за имот планов 167 е отреден общ парцел XII-1520 с имот планов 1520.

Планът е бил изменен през 59 и 60 г. като последица от съдебни решения. С измененията според СТЕ и изявленията на вещото лице при изслушването му 71 кв. м. от имот планов 167 са придадени към съседния имот планов 1517 за урегулиране на парцел XI-1517 (парцел X-1517,1518) а като обезщетение за взетите реални части от друг имот, а именно планов 1518 са били взети и към имот планов 167 са придадени 71 кв.м. за урегулиране на парцел IX-167 (собственост на праводателите на ищцата).

От СТЕ става ясно, че това е направено за придаване правилна форма на парцела и осигуряване излаз на улицата.

В комбинирана скица 4 към СТЕ се посочва, че процесния имот е по т. 4-5-6-4, както и по комбинирана скица 1 (съгласно изявлението на вещото лице в ОСЗ). Няма спор, че това е имота с идентификатор по ККР ***.

В ОСЗ вещото лице потвърждава заключението си и посочва, че процесния имот е придаден към имот 1517 и не попада в парцел IX-167. Бил е част от стария имот планов 167, но след регулацията е станал част от имот X-1517, като има имотно обезщетяване (място за място) и доплащане. Следователно регулацията е приложена и е настъпило вещното действие.

Имота към който са придадени процесните 71 кв. е бил държавен. Този извод се налага при съобразяване на СТЕ (Вещото лице е посочило, че имот 1517 е предмет на АДС от 1955г.), като същевременно неправилно СРС е приел, че дворно място не е предмет на този АДС – в него изрично е описано обратното: „…и дворно място 2200 кв.м.“.

В АДС е посочено, че имота е предоставен на Софжилфонд, а Софжилфонд е записано като съсед на Парцел IX-167 в нотариалния акт от 1963г., с който В.Т. и Н.Ц. са продали парцел IX-167 на Г.Т.-майка на първоначалната ищца. В АДС има отбелязване още от 1973г., че той е за имот пл. 1517 и за него са отредени парцели 3

XVIII, XI и X от кв. 6 по плана. С оглед на горното следва да се приеме, че имота описан в АДС от 1955г. и последващите е този към който с измененията на регулацията е преминал и процесния по делото имот като придаваема част срещу обезщетение-идентична по размер част от друг съседен имот, а именно имот планов 1518, като е имало и доплащане на разлика в стойностите, внесена в БНБ - видно от нотариалния акт за придобиване по регулация. Именно описаните там 71 кв.м. от имот 1518 са преминали към парцел 9-167 в замяна на отнетите от него 71 кв. - преминали към държавния имот 1517, който впоследствие е станал частен общински (с идентификатор *** на основание §7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ 77/1991г.-незастроен парцел с отреждане за жилищно строителство-отреждането е изяснено от вещото лице в ОСЗ).

Следователно имота предмет на делото не може да бъде владян по давност при действието на чл. 86 ЗС до 01.06.1996г.

С § 1, ал. 1 ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.), считано от 31.05.2006г. се спира давността за придобиване на общински имоти, като мораториумът е в действие до влизането в сила на РЕШЕНИЕ № 3 от 24.02.2022 г. на КС на РБ по к. д. № 16/2021 г., с което е обявен за противоконституционен. Решението на КС влиза в сила три дни след обнародване, което е извършено с ДВ от 04.03.2022г. тоест е влязло в сила от 08.03.2022г.

С Решението на КС обаче е обявен за противоконституционен и § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.

7 от 2018 г. с която норма е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост за периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г.

Съгласно формираната съдебна практика (Решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о., ГК) периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г и периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г. следва да се зачетат за период на придобивна давност, ако е налице владение по смисъла на чл. 79 ЗС.

В случая обаче СГС не споделя изводите на СРС, че имота е бил владян от В.Б.П.-Г. (починала в хода на въззивното дело и заместена от Г. Г.).

СРС е стигнал до тези изводи въз основа на св. показания на свидетелите А. и Б., които обаче СГС намира за противоречиви и не ги кредитира, като установяващи явна и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за своене. Така св. А. посочва, че познава В. и дворното място като съсед. Дворното място на В. било с къща и било оградено, като триъгълника бил част от имота на В.. Било оградено с колове и тел. Съседен бил имота на общината. В триъгълника В. садяла домати и лук. Горните показания предполагат пряко възприемане на имота на В. и на процесния (наречен триъгълника) от свидетеля. По-долу в показанията си (на въпросите на адв.

4

Кожухаров) обаче свидетеля не може да каже дали има ограда между триъгълника и имота на В. и то при положение, че пак там посочва, че триъгълника бил ограден с колове. При положение че се касае за съседни имоти, за които св. сочи да е запознат с тях и да е виждал какво се сади в тях е нелогично да не знае дали има ограда между процесния имот (триъгълника) и имота на В. Г..

Показанията на св. Б. също не се кредитират от СГС. Свидетеля посочва, че имота на В. бил къща на два етажа и гараж и знаел, че бил заграден. Триъгълника бил заграден. После обяснява, че не знаел, че формата му била триъгълник, което противоречи на предното му изявление. Посочва, че го бил виждал, което обаче е нелогично с оглед на изявлението му, че формата била триъгълник, а после, че не знае, че е триъгълник. Първо посочва, че не знае дали има общински имот до имота на В., а след това, че: „…между имота на В., общинския имот и триъгълника е мрежа…“.

Обяснява, че триъгълника е заграден, а после, че „…отвън се минава, разградено беше.

Не мога да кажа откога е разградено“. Посочва, че имало две къщички за кучета, които били в „нейния имот“, но в двора на В. не били влизали кучета. Не става ясно ако се приеме, че кучешките колиби са били в имота на В. и (както се твърди в исковата молба) са гледани кучета, те не са влизали в имота на В. според свидетеля.

От друга страна св. К.-служител на общината-сочи, че колибите не са били оградени и са били в общинския имот, като е имало сигнали за безстопанствени кучета (по повод на които свидетеля е бил натоварен с проверка). Имало ограда между общинския имот и имота с къща. Двете колиби били извън оградата на имота с къщата.

Свидетеля Й. сочи също, че кучешките колиби са били в общинския имот и не са били оградени, като не е имало проблем с достигането до колибите, не е имало преграда.

Свидетеля не е затаявал обстоятелството, че е имал проблеми и конфликти с В.

(първоначална ищца) относно оградата на имот на сина му. Такива спорове не са основание за извод, че е заинтересован от делото, което няма за предмет негов или на сина му имот. Представените документи от прокуратурата също не са основание да не се кредитират показанията му.

Предвид горното не са доказани твърденията на ищцата, че имота бил ограден и го владяла като отглеждала кучета в него. Нейния имот явно е бил ограден, но в неговите рамки не е влизал процесния имот.