Определение № 1909 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1909 гр. Варна, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500715 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 1, вр. чл. 278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 104194/23.12.2024 г. от „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара „София“, бул.

„Брюксел“ № 1, срещу Заповед за изпълнение № 6300/07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 14066/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските, с която е осъден частният жалбоподател да заплати на заявителя О. И. Д. сумата от 480.00 лева за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, тъй като с извънпроцесуалното си поведение длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, евентуално присъденият размер е прекомерно висок. Жалбоподателят излага доводи за необходимост от провеждане на предварително рекламационно производство. Счита същото за задължителна предпоставка за допустимост на заповедното производство за ангажиране отговорността на въздушния превозвач в хипотезата на закъснял полет по смисъла на Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. На посоченото основание твърди, че не дължи разноски по образуваното заповедно производство. Обосновава становището си с твърдения за неспазване на т. 8.1. от Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004, съдържанието на чл. 134 ЗГВ и чл.135 ЗГВ, като счита, че следва да бъдат приложени субсидиарно, при условие, че не противоречат на целите и съдържанието на Регламента. Твърди се, че заявителят в заповедното производство не е спазил изискванията, заложени в посочените разпоредби.

Същият не е предявил рекламация пред въздушния превозвач, с което е възпрепятствал последния да разгледа претенцията в законоустановения двумесечен срок и да уведоми рекламанта за резултата от нейното разглеждане. Позовава се на постановките на Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 на СЕС. Искането е за обезсилване на процесната заповед 1 в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 24807/18.03.2025 г. от насрещната страна – О. И. Д., чрез адв. С. К., в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Оспорва се твърдението на длъжника, че същият не дължи разноски по заповедното производство, както и твърдението, че провеждането на рекламационно производство е задължителна предпоставка за ангажиране на съдебна защита на засегнатите права. Цитират се разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), както и Решение от 23.10.2012 година по съединени дела C-581/10 и C-629/10 СЕС. В тази насока се прави извод, че рекламационното производството не е задължителна предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за закъснял полет по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Счита, че длъжникът е имал възможност да релевира възражението си по чл. 414а, ал. 2 ГПК относно дължимостта на разноските на основание, че не е дал повод завеждане на делото, но не го е сторил и тази възможност се е преклудирала с изтичане на едномесечния срок за подаване на възражение по чл. 414а ГПК, поради което не е в правомощията на настоящия съд да разгледа направеното възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК. Оспорва се и твърдението на жалбоподателя, че не е дал повод за завеждане на делото, с оглед датата на извършеното плащане, която е след датата на образуване на заповедното производство. Намира за несъстоятелно оплакването, че длъжникът в заповедното производство не дължи заплащане на присъдените със заповедта разноски, тъй като заявителят не е отправил покана за доброволно изпълнение, в която ясно и недвусмислено да е заявил претенцията си, заедно с предоставяне на разумен срок.

Оспорва твърденията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Искането е за отхвърляне на частната жалба.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване.

По ч. гр. д. № 14066/2024 г. по описа на Районен съд – Варна в полза на О. И. Д. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6300/07.11.2024 г. за сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за вреди, дължимо на основание чл. 7, § 1, б. „А“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за закъснение с повече от три часа на полет № FB6746, по направление Анталия-Варна с разписание за 20.10.2024 г., час на излитане в 13.35 часа и час на кацане в 14.55 часа, опериран от „България Еър“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.11.2024 г., до окончателното й изплащане. Присъдени са в полза на заявителя и разноски в размер на общо 501.25 лева, от които 21.25 лева – държавна такса и 480.00 лева – адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие, обективиращ разписка за реално получаване на сумата от адвоката.

Видно от преписката по заповедното производство, срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение с правно основание чл. 414а, ал. 3 ГПК от длъжника, което с разпореждане № 2058/15.01.2025 г. по ч. гр. д. № 14066/2024 г. имащо характер на определение не е прието в частта за разноските.

Посоченото разпореждане не е обжалвано от длъжника и към настоящия момент е влязло в сила. По този начин въпросите, релевирани от длъжника във възражението по 2 чл.414а, ал.3 ГПК по разноските, са разрешени с окончателен съдебен акт и не следва да бъдат преразглеждани от настоящия въззивен съдебен състав.

Въпреки горното, частната жалба по чл.413, ал.1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските е изрично предвидено процесуално право на длъжника, упражнено в срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, доколкото тази частна жалба може да има за предмет и различни оплаквания от тези, лимитативно включени в предмета на чл.414а, ал.3 ГПК.

В процесния случай в частната жалба, освен оплакванията, че длъжникът не е станал повод за образуване на заповедното производство, които са разрешени с влезлия в сила първоинстанционен акт по чл.414а ГПК, е релевирано и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е допустимо и следва да бъде разгледано в настоящото въззивно частно производство.

Направеното възражение за прекомерност, настоящата инстанция преценява като основателно, поради следното:

С Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, § 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

От горното следва, че съдът може да използва Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир, а не да обвързва по абсолютен начин произнасянето си в частта за разноските с посочените в нея размери. С оглед тази констатация, съдът счита, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възнаграждението, а именно – фактическа и правна сложност на делото.

В процесния случай, за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява на първо място, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание. На второ място, съдът съобрази размера на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение, съпоставено с размера на присъденото обезщетение в размер на 250.00 евро, както и значителния брой заявления с участието на процесуалния представител на заявителя, при което работата на адвоката се изчерпва с попълването на бланка. Самото притезание в размер на 250.00 евро не изисква детайлна предварителна работа на адвоката, с оглед обстоятелството, че размерът на обезщетението е предварително определен.

С оглед изложеното и отчитайки всички гореописани обстоятелства, съдът намира, че адекватният и справедлив паричен еквивалент на предоставената адвокатска услуга е в размер на 100.00 лева, която отразява вида на производството, материалния интерес, както и практическата и правна сложност на делото.

3

Поради това, заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските, с която на заявителя е присъдена сумата над 100.00 лева до претендирания размер от 480.00 лева адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение № 6300/07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 14066/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта относно присъдените в полза на заявителя О. И. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 100.00 /сто/ лева до присъдените 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя О. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Т., бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара „София“, бул. „Брюксел“ № 1, за разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 100.00 лева до присъдените 480.00 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4