Решение № 138 от 12.08.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Ямбол, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Д. Василев при участието на секретаря М.П.М. като разгледа докладваното от Г. Д. Василев Административно наказателно дело № 20242330200372 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Г. С. Л. от гр. Стралджа, обл. Ямбол против Наказателно постановление /НП/№ 23-0814-000288/09.02.2024 г. на Началника на РУ-Стралджа към ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушаване на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 мес. и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично в с.з., но чрез упълномощен адвокат пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно, защото собственикът на процесното МПС не е уведомил надлежно жалбоподателя, че му е изтекла и не е подновена полицата за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“/“ГО“/ за 2023 г. и регистрацията на автомобила е служебно прекратена, видно от показанията на разпитаните от съда полицейски служители. Прави се искане за присъждане на разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител пледира НП като законосъобразно да бъде потвърдено, като не се приемат доводите, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на МПС е служебно прекратена. Иска се присъждане на разноските по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 09.02.2024 г. на жалбоподателя е издадено НП, след като с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 05.01.2024 г. РП-Ямбол е отказала да образува 1

ДП против Г. С. Л. от гр. Стралджа, обл. Ямбол, затова, че на 29.10.2023 г., в 09,00 ч., в гр.

Стралджа, общ. Стралджа, обл. Ямбол, на ул. Димчо Русев до № 2 е управлявал МПС - л.а.

”Пежо 306” с рег.№ В 5626 НА, собственост на С.С.Р., което е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „ГО“ от дата 08.08.2023 г.

Нарушението било установено от свидетелите – полицейски служители от РУ-Стралджа при ОД на МВР-Ямбол Т. Д. и А. С.. При проведения разговор между жалбоподателя и полицаите било установено, че водачът на процесното МПС не е знаел, че л.а. е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „ГО“ за 2023 г.

Бил издаден АУАН, серия, GA № 1050751/29.10.2023 г., който с мотивирана резолюция бил прекратен на 01.11.2023 г., поради това, че според наказващия орган имало извършено престъпление от общ характер.

Началникът на РУ-Стралджа при ОД на МВР-Ямбол изготвил НП № 23-0814000288/09.02.2024 г., с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни наказания.

Гаранционен фонд и Сектор „Пътна полиция“/“ПП“/ при ОД на МВР-Бургас преди служебното прекратяване на регистрацията на л.а., собственост на фирмата на жалбоподателя са го уведомили, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно, видно от известие за доставяне връчено на собственика на 30.08.2023 г.

Табелите с регистрационния номер на процесното МПС и част 2 на свидетелството за регистрация на ППС не са отнемани по реда на ЗДвП до извършване на процесната проверка.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на двамата полицаи, които са логични, последователни и безпротиворечиви, НП, Постановление на РП-Ямбол, известие за доставане на писмо, че регистрацията е прекратена, разпечатка за прекратяване на регистрация на автомобил без застраховка „ГО“, – приети и прочетени по чл.283 от НПК от съда в с.з.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи с приети от съда писмени доказателства, установяващи изложените факти и обстоятелства в приета от съда фактическа обстановка.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

АУАН и НП са законосъобразно издадени. На жалбоподателя е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършил и какви административни наказания са му наложени.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че няма извършено нарушение от субективна страна по текста от ЗДвП, визиран в АУАН и НП.

2

Резонният въпрос в дадения казус е: "Наказва ли се с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното средство или водачът, на когото е предоставено МПС?".

В съдебната практика на районните и административните съдилища са оформени различни становища.

Според едното становище, когато собственикът на моторното превозно средство не е бил уведомен, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му, администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изречение първо, предложение последно от ЗДвП, водачът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Извършването на неправомерно деяние под формата на непредпазливост изисква знание за прекратената регистрация на управлявания от водача автомобил, а в случая не е налице надлежен юридически факт за узнаване на служебната дерегистрация на моторното превозното средство. При установено неизпълнение на законовите задължения от надлежните органи, не следва да се носи административнонаказателна отговорност. Ако деецът управлява моторно превозно средство без действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност"/“ГО“/, то той осъществява състава на друго нарушение управление на моторно превозно средство без сключена валидна задължителна застраховка "ГО".

Според второто становище, узнаването за прекратяването на регистрацията от собственика не представлява елемент от фактическия състав на дерегистрацията, поради което е ирелевантно за отговорността на водача обстоятелството дали е уведомен собственикът на автомобила, че е със служебно прекратена регистрация. Законодателят е предвидил задължение за административния орган да уведоми собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация, без законът да предвижда получаването на уведомлението като предпоставка за дерегистрацията. В качеството си на водач на моторно превозно средство деецът е длъжен да знае, че за управляваното от него моторно превозно средство не е налице сключена застраховка "ГО", както и да познава законовите последици от неизпълнение на това задължение. Най-малкото, което е могъл да направи деецът, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за "ГО".

Неизпълнението на това задължение е проява на небрежност, което обосновава вината на дееца.

Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд в ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2/05.04.2023 г. по Т.Д. № 3/2022 г., са изразили следното становище по горепосочения въпрос, което се споделя от настоящия съдебен състав единствено и само по силата на закона:

„Поставеният въпрос следва да се разбира - дали се носи

3 административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3 ЗДвП от водача, ако не е изпратено и съответно получено уведомление за служебно прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП или собственикът не е узнал за този факт по друг начин.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО" на автомобилистите.

Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "ГО", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба № 54/30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и т.2 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, както е в процесния случай. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, както и да уведоми лицето, на което предоставя за ползване МПС или изобщо да не го предоставя, още повече, че табелите с регистрационния номер на МПС и част 2 на свидетелството за регистрация на МПС е трябвало да бъдат отнети от контролните органи.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "ГО", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на 4 административното нарушение по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.11 от ЗДвП - табелите с регистрационния номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат, след като служебно е прекратена регистрацията на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност от страна на жалбоподателя - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

Регистърът по чл.4, ал.1, т.12 и ал.2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "ГО" на автомобилистите, е със защитена информация.

Неспазването на изрично записаното в закона задължение не само да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията, а и да се отнемат табелите с регистрационния номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство има правни последици. Макар собственикът да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, той не би могъл да съобщи този факт, ако е предоставил за ползване МПС преди това или е бил недобросъвестен и въпреки това е предоставил ППС на жалбоподателя. По делото не се събраха доказателства МПС да е спряно поради това, че регистрацията му е била прекратена, а поради това, че една от табелите с регистрационния номер е липсвала на мястото си. Това се установи и от разпита на двамата полицейския служители, че жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация на л.а. към момента на извършване на проверката.

Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97594926-af45-4a23-a897-82c3003b422d