Решение № 305 от 05.05.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Варна , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга С. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20203110111581 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен иск от „В. и к. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В. срещу И. П. П., ЕГН: **********, с адрес *, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2215.90 лева, представляваща дължима главница за периода от 08.10.2017 г. до 08.10.2018 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен № *, за които са издадени фактури за периода от 10.10.2018 г. до 13.03.2020 г., за обект – имот, находящ се в *, в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 20.5.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и 279.34 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2018 г. до 12.03.2020 г., за което вземане по ч. гр. д. № 4979 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 2032/ 21.05.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „В. и к. - В.” ООД. В рамките на процесния период, от страна на ищеца са доставяни ВиК услуги в обекта на ответника, потребени, но незаплатени от последния.

Ответникът – И. П. П., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в 1 срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва факта на доставка на претендираните количества ВиК услуги, като в тази връзка твърди, че до м. август 2018 г. жилището не е обитаемо. Възразява срещу начина на отчитане на потребените количества ВиК – услуги, като намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила. Релевира възражение за погасяване по давност на вземането по давност. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния с ъ д и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 4979/ 2020 г. на ВРС.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.

В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. От това следва, 2 че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

В настоящата хипотеза, данните по делото (нотариални актове, заявление за промяна на партида, справка за недобора на частен абонат, карнетни листи, експертното заключение) установяват наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Видно от приложения на л. 63 карнетен лист з а обекта е определен абонатен № *, чийто титуляр към м. октомври 2017 г. е ответника.

Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги.

За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез писмено съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на карнетния лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради 3 което се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.

В конкретния случай , представеният на л. 63 от делото карнетен лист не съдържа подпис на потребителя или на негов представител. Подпис на на представител абоната е положен в констативния протокол от 19.10.2018 г., за подмяна на индивидуален водомер, съдържащ показания на стария водомер – * куб. м.. Подпис на абоната е положен и в приложеното на л. 65 уведомително писмо, в което също са посочени показанията на СТИ – * куб. м . С подписите, положени в протокола и уведомителното писмо, които са след показанията на водомера, абонатът удостоверява, че е запознат и е съгласен с с показанията на СТИ към момента на отчета – * куб. м.

Същевременно, следва да бъде отбелязано, че съобразно изискванията на Общите условия на ВиК оператора, подпис за абоната може да бъде положен не само от титуляра на партидата, но и от всяко друго лице, намерено в обекта и съгласно да се подпише след отчета.

В тази връзка, следва да се приеме, че представените протокол от 19.10.2018 г. и уведомително писмо, установяват основания за начисляване на посочените в същия количества на ВиК услуги за периода до 19.10.2018 г., в който попада и този, за който е издадена и процесната фактура.

Изложеното обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на количества ВиК услуги, възлизащи на стойност на 2215.90 лв. - задължение по фактура № */ * г., начислено за периода 08.10.2017 г. – 08.10.2018 г. Размерът на задълженията по посочената фактура е установен по безспорен начин от заключението на съдебно – счетоводната експертиза , кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.

По изложените съображения се налага извод за основателност на претенцията поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за установяване на вземане в размер на 279.34 лв., съставляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по всяка фактура, за периода 10.11.2018 г. до 12.03.2020 год., поради което и следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 100.48 лв. – разноски в заповедното производство , определени съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 338.18 лв. – разноски в настоящото производство, определени 4 съобразно уважената част на исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. П.

П., ЕГН: **********, с адрес * дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от управителя В. В. сумите отсумите, както следва: 2215.90 лв. (две хиляди двеста и петнадесет лева и деветдесет стотинки) , представляваща дължима главница за периода от 08.10.2017 г. до 08.10.2018 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен № *, за които са издадени фактури за периода от 10.10.2018 г. до 13.03.2020 г., за обект – имот, находящ се в *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 20.5.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и 279.34 лв. (двеста седемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2018 г. до 12.03.2020 г., за което вземане по ч. гр. д. № 4979 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 2032/ 21.05.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В. сумата от 100.48 лв. (сто лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В. сумата от 338.18 лв. (триста тридесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно заплатени от ответника по следните начини:

-чрез банков превод - по сметка с IBAN:*; BIC:*; открита в „Ц. к. б.“ АД -в брой на касите на „В. и к.-В.“ ООД посочени на www.vikvarna.com, на „И. о.“, на „Ф.“ или “И.“