Решение № 21043 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21043 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110137633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Поддържа, че ответниците са собственици през процесния период на топлоснабдения имот – ..., находящ се в ..., за който се води партида с аб. № ....

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове срещу ответниците с връчването на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли да се приеме за установено, че всеки от ответниците – М. М. Р. и Н.

П. Р., дължи на ищеца следните суми, съответстващи на квотата му в собствеността върху имота от 1/2 идеална част, а именно: сумата 1612,81 лева – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., 1 сумата 12,67 лева – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /29.12.2023 г./ до окончателното изпълнение на главниците, сумата 253,84 лева – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,10 лева – мораторно обезщетение за забава за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответниците М. М. Р. и Н. П. Р., чрез назначения им от съда представител, оспорват предявените искове. Оспорват в имота да е потребена топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност, като сочат, че ищецът при определяне на размера на вземането си не е взел предвид коригирани справки, издадени от топлинния счетоводител, отразяващи действителното потребление на отопление и топла вода за имота.

Релевират възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, падежирали преди ... г. Молят за отхвърляне на исковете на наведените възражения.

Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М М. М. Р. и Н. П. Р., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.01.2024 г., разпореждайки длъжниците да заплатят претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжниците при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и във връзка с указания, дадени от съда, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения 2 с ищцовото дружество.

С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни обстоятелства между страните, че през процесния период ответниците са съсобственици на ..., находящ се в ..., и отговарят поравно за задълженията за стойност на доставена топлинна енергия до имота и цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинната енергия.

Възприетото в доклада на съда се потвърждава и от приложените по делото писмени документи – договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от ... г., сключен между ..., район „...“ и М. М. Р., и акт за сключен граждански брак № .../... г. между М. М. Р. и Н. П. Р., от които се установява, че ответниците са придобили по време на брака си правото на собственост върху жилището, в режим на съпружеска имуществена общност (арг. от чл. 19, ал. 1 от Семеен кодекс – обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.). Не са представени доказателства за промяна на собствеността по отношение на имота след този момент.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че имотът се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

От изложеното, съдът формира извод, че ответниците се явяват потребители за битови нужди на топлинна енергия, които получават топлинна енергия и я използват за собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № ....

Ответниците, като страни по договора за доставка на топлинна енергия, дължат цената й на топлопреносното предприятие поравно, доколкото не се твърди, а и установява жилището да се ползва за семейни нужди.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно. Общият топломер е преминал метрологични проверки, при които е констатирано, че е годно средство за измерване. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходните изравнителни периоди. След приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвяни изравнителни сметки. Дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативната уредба. За първия отчетен период – 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., до имота е осигурен достъп. На ответниците е изчислена и начислена топлинна енергия за отопление от щранг лира, отдадена от сградна инсталация /на база пълен отопляем обем 146 м3/ и за подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомер – 1 брой. Показанията са потвърдени от клиента чрез полагане на подпис в съставения формуляр за отчет. За втория отчетен период – 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., до имота не е осигурен достъп, за което е съставен протокол за неосигурен достъп и на двете редовни дати за отчет в СЕС. На ответниците е изчислена и начислена топлинна енергия от отоплителни тела – 3 броя, и 3 щранг лира, отдадена от сградна инсталация /на база пълен отопляем обем 146 м3/ и за подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомер – 1 брой, за периода 01.05.2021 г. – 26.05.2021 г., и на база брой лица ползватели за периода 27.05.2021 г. – 30.04.2022 г.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е 3473,16 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на всеки от ответниците е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в размер на 1736,58 лева.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 29.12.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след ... г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец ноември 2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал. 1 от Общите условия на .../, на 15.01.2021 г.

При уважаване на релевираното възражение за давност и съгласно изчисленията, направени от вещото лице в заключението по допуснатата съдебно – техническата експертиза, размерът на непогасеното по давност задължение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. е 3346,98 лева, като всеки от ответниците отговаря до сумата от 1673,49 лева.

Доколкото претенцията на ищеца срещу всеки от ответниците е до сумата 1612,81 лева и предвид обстоятелството, че не са представени доказателства за погасяване на задълженията, с оглед диспозитивното начало в процеса, исковете следва да бъдат уважени до предявените размери за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., като доказани и основателни, респективно да бъдат отхвърлени за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 23,96 лева за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г. /определено след уважаване на наведеното възражение за изтекла 4 погасителна давност/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл.

61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на т. 1 от раздел III от договора между ... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.