Определение № 787 от 27.02.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 787 гр. Варна, 24.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20233100500311 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“, ЕИК ***************, с адрес гр. Варна, бул.

„**************“ № 11, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3848/07.12.2022 год., постановено по г р. дело № 5756/2022 год. по описа на РС- Варна, с което, въззивникът е осъден да заплати на Г. Л. И. от гр.

Варна, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4535, 12 лева, представляваща остатък от дължимо парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 41/30.01.2013 год. след като ищцата е придобила прво на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в хипотезата на придобит при същия работодател десет години трудов стаж, а именно за периода 14.03.1979 год. – 06.11.2019 год. през последните двадесет години, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба в съда – 09.05.2022 год. до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 1094, 82 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4535, 12 лева за периода от 01.01.2020 год. до 08.05.2022 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че в случая по отношение на ищцата е налице хипотезата н а по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ – прехвърляне на дейността на едно предприятие в друго, включително прехвърляне на материалните активи, в резултат на което неправилно е приел, че са налице предпоставките за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на още четири брутни трудови възнаграждения, съответно на сумата от 4535, 12 лева.

Според въззивника правото по чл. 222, ал. 3 , изр. първо предл. второ КТ 1 възниква когато работникът или служителят е работил при същия работодател и е придобил при този работодател 10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо той да е бил непрекъснат.

Въззивникът твърди, че в хода на производството не е оспорил, че се дължи обезщетение на ищцата по чл. 222, ал. 3 от КТ , но счита, че същото е в размер на БТВ за два месеца, а не за шест месеца, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Не е съобразена нормата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 31/1994 г. за увеличаване в някои случаи на размера на обезщетенията по чл.

1. В нарушение на материалния закон, съдът е приел, че в случая е налице универсално правоприемство между „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД – Варна (предходният работодател на ищцата ) и Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене " п р и Община Варна - работодателят, при когото е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Навежда, че съгласно установеното по делото, трудовото правоотношение на ищцата с предходния и́ работодател „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД – Варна е прекратено на дата 01.02.2013 год. и на същата дата е възникнало ново трудово правоотношение, но с друг работодател – ОП „Комплекс за детско хранене" при Община Варна. Твърди, че ПМС № 31/11.02.1994г. се отнася само до учрежденията и звената на бюджетна издръжка и стопанските и търговски предприятия само с държавно участие. Не е съобразено също, че по силата на приетото Решение № 577-9/ Пр. № 10 от заседание, проведено на 26,27.07.2012г. на ОбС – Варна, на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ е прекратил чрез ликвидация „Стопанска и спомагателна дейност" ЕАД – Варна. Твърди, че ищцата не е имала един и същ работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е налице и ун иверсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ. Общинското предприятие е структурна единица на Общината която не разполага със самостоятелност и правосубектност, за разлика от търговското дружество.

Наведени са и оплаквания, че неправилно е уважен и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забаава за минал период, като не е съобразено, че дори и да се приеме, че ответникът дължи на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. първо, предл. второ от КТ в размер на още четири брутни трудови възнаграждения, то това задължение е без срок, покана от ищцата липсва, поради което и ответникът не е поставен в забава за плащането му за период, предхождащ подаването на исковата молба.

Въз основа на изложеното счита, че обжалваното решение е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищцата Г. Л. И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на 2 доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“, ЕИК ***************, с адрес гр. Варна, бул.

„**************“ № 11, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 3848/07.12.2022 год., постановено по г р. дело № 5756/2022 год. по описа на РС- Варна;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 03.04.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3