Решение № 1460 от 14.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000501010 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 260395 от 28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 143/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. А. Д., на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда от 28.05.2019 г., постановена по НОХД № 892/2013 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, влязла в сила на 13.06.2019 г., които неимуществени вреди се състоят в претърпени негативни психически емоции, притеснения, стрес, душевни болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса, да заплати на адв. К. М. М. сумата от 715 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., както и да заплати по сметка на СГС сумата от 350 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение за вещо лице.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, е депозирана въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият съд е изброил общо, без преценка 1 на значението им, някои от елементите, влияещи върху обезщетението, но без да даде отговор на въпроса защо е приел, че определеният размер на обезщетението е справедлив – доколко съответства на общия критерий за справедливост. Счита, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и е в нарушение на чл.52 ЗЗД, както и на формираната съдебна практика по подобни случаи. Поддържа, че решаващият съд е ценил някои обстоятелства превратно, а други са съобразени несъответно на конкретната личност на увредения и на конкретната интензивност на преживените болки и страдания, на обществените представи за справедливост в аспекта на обществено-икономическите условия на живот към момента на настъпване на вредите. Счита, че решаващият съд не е съобразил продължителността на досъдебното производство. Наказателният процес е протекъл в разумни срокове, като производството е приключило на една съдебна инстанция. Не е доказано твърдението на ищеца, че наказателното производство е протекло за периода от 05.11.2009 г. до 16.06.2019 г. Твърди, че досъдебната фаза на наказателното производство е приключила през 2013 г., когато е внесен обвинителният акт. Независимо от това съдебната фаза е продължила два пъти по – дълго от досъдебната фаза. С оглед на това счита, че не е станал причина за продължителността на наказателното производство в която и да е фаза на наказателния процес.

Поддържа, че оправдателната присъда дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен претърпените от ищеца страдания, съгласно формираната съдебна практика. Решаващият съд не е обсъдил възражението му, че съгласно представената по делото справка за съдимост ищецът е бил осъждан трикратно. Счита, че наличието на други влезли в сила осъдителни присъди води до извода за по – нисък интензитет на търпените евентуални вредни последици, което не е отчетено то СГС. Наличието на две висящи производства, завършили с осъдителни присъди, сочат за невъзможност за отграничаването на страданията, а оттам и на вредите на ищеца. Счита, че решаващият съд е следвало да прецизира по кое производство какви болки и страдания е изпитвал ищеца, което не е сторено. Съдът не отчел също така, че ако има някакво засягане на неимуществената сфера на ищеца, то е значително по – слабо от претендираното и е в минимална степен. С ищеца са извършени абсолютния минимум процесуални действия и в двете фази на производството. Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените неимуществени вреди, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. Последното не е медийно отразено, както и липсват доказателства то да се е отразило върху професионалното развитие на ищеца. Решаващият съд е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза, като не е съобразил, че вещото лице е дало отговори за минал период, без наличието на актуална медицинска документация. Вещото лице е основало изводите си на анамнезата от ищеца.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивнта жалба от ищеца П. А. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че решаващият съд е изложил подробни съображения при определяне размера на 2 дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Счита, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е отчетено обстоятелството, че същият не влияе на продължителността на наказателния процес в съдебната фаза. Внесеният обвинителен акт очертава предмета на доказване, броя на лицата, които трябва да бъдат разпитани като свидетели и изслушани като вещи лица. Това се отразява и върху продължителността на съдебната фаза на наказателното производство. Твърди, че по другите наказателни производства, по които е постановена осъдителна присъда, не се касае за тежки престъпления, за които да е предвидено лишаване от свобода до 8 години и глоба във висок размер. Тъй като е съзнавал вината си по тези наказателни производства, не е страдал по тях. Счита, че от ангажираните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертиза е доказана силата и интензитета на претърпените от ищеца болки, мъки и страдания. Определеният от СГС размер на дължимото обезщетение счита, че е съобразен с ангажираните по делото доказателства, с тежестта на обвинението, личността на ищеца, социалното му и здравословно състояние, икономическата обстановка и др. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е инвалид с 95 % трайна неработоспособност, с необходимост от чужда помощ, тъй като страда от ДЦП. Независимо от това е бил обвинен за престъпление за упражнено насилие над здрав човек – престъпление по чл.213, ал.2, т.4 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 3 000 лв. до 5 000 лв. Наказателното производство е образувано по ДП № ЗМ 4429/09 по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 64411/2009 г. Ответникът е повдигнал и поддържал обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 892/2013 г. на СРС, НО, 116 състав. В резултат от воденото срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, свързани с унижения, притеснения и стрес, душевни и морални страдания от воденото срещу него наказателно производство. Общата продължителност на наказателното производство е от 05.11.2009 г. до 13.06.2019 г. На 04.11.2009 г. бил задържан за 24 часа, а на 05.11.2009 г. му било повдигнато обвинение. Твърди, че по време на наказателното производство изживял изключително силни чувства на страх, отчаяние, стрес от обвинението против него. Изпитвал притеснения и от факта, че тъй като не може да се самообслужва, ако му наложат наказание „лишаване от свобода“, няма да може да се обслужва сам в затвора, няма да може да оцелее физически и психически. Непрекъснато мислел по този въпрос в продължение на близо 10 години, което му нанесло силни душевни болки и страдания. Твърди, че изпаднал в депресия, затворил се в себе си, не искал да вижда никого. Изпитвал чувство на безпомощност и тревожност, както и обида и унижение от използваните спрямо него специални разузнавателни средства. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 3

13.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, че наказателното производство е започнало спрямо ищеца на 05.11.2009 г., когато му било повдигнато обвинение. Не са ангажирани и доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото на ищеца обвинение.

Оспорва основанието за ангажиране на отговорността у по отношение на сочените от ищеца вреди в личен план, изразяващи се в затваряне в себе си и ограничаване на контактите. Поддържа, че това са решения на самия ищец, за които ответникът не носи отговорност. Ищецът не може да търпи вреди от използвани срещу него специални разузнавателни средства през време на използването им, а едва след узнаване за тях. Счита, че не носи отговорност и за разгласяване на наказателното производство, тъй като това не е сторено от ответника. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в завишен размер, който не е съобразен с изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост, както и с икономическия стандарт в страната. Поддържа, че наказателното производство в досъдебната му фаза е продължило в разумен срок, а оправдателната присъда дава морално обезщетение и компенсира до известна степен претърпените страдания, съгласно практиката на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

С постановление от 04.11.2009 г. по пр. пр. № 6441/2009 г. по описа на СРП, е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 31.10.2009 г., в ж. к. „***-1“, до бл.9, с цел да принуди Е. С. Ч. да поеме имуществено задължение в размер на 740 лв., го е заплашил с насилие – престъпление по чл.312а НК.

С постановление от 05.11.2009 г. по посочената преписка П. А. Д. е привлечен като обвиняем за това, че на 04.11.2009 г., в гр. София,, в ж. к.

„***“-1, в заведение „Кафе- бар Туборг“, в съучастие като извършител с Б. Д.

Й. – извършител и С. Т. В. – извършител, с цел да принуди Е. С. Ч. да се разпореди с вещ, на 04.11.2009 г., около 18.30 ч., в гр. София, ж. к. „***“-1, в заведение „Кафе-бар Туборг“, да предаде на П. А. Д. сумата от 740 лв., го заплашил с насилие – заплашил пострадалото лице, че ще бъде бито престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1, алт.1 НК. Определена е мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1 000 лв.

На 18.01.2013 г. СРП е внесла обвинителен акт срещу П. А. Д. за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, заедно с още две лица.

С присъда от 28.05.2019 г., постановена по НОХД № 892/2013 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, П. А. Д. е признат за невиновен в това, че на 04.11.2009 г., в гр. София, в ж. к. „*** 1“, в заведение „Кафе- бар Туборг“, в съучастие като извършител с Б. Д. Й. – извършител и С. Т. В. – извършител, с цел да принуди Е. С. Ч. да се разпореди с вещ, на 04.11.2009 г., около 18.30 ч., в гр. София, ж. к. „*** 1“, в заведение „Кафе-бар Туборг“, да предаде на П. А.