Определение № 44003 от 08.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44003 гр. С., 08.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110158988 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на /..../ ЕООД, ЕИК /..../ срещу Ж. Д. П., ЕГН **********, с която /..../ ЕООД, ЕИК /..../ е предявило срещу Ж. Д. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

99 ЗЗД за признаване за установено, че Ж. Д. П. дължи на /..../ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 698,90 лева, представляваща главница по договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на “/..../“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 21.07.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, качеството на цедент и “/..../“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 83,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 21.05.2020 г.; 3/ сумата от 57,78 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.05.2020 г. – 24.04.2023 г., за които суми на 16.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 23848/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили писмени документи, които са относими, необходими и приемането им е допустимо, поради което и същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 23848/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

1

Искането на ответника за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство, със задачи формулирани в отговора на исковата молба е допустимо, относимо към предмета на делото и необходимо за изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното му решаване, поради което следва да бъде уважено. Следва да бъдат дадени указания на вещото лице, след извършване на справка в счетоводството на /..../ ООД и /..../ ЕООД, да посочи, дали по процесния договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, са извършвани плащания от името на ответника, ако да, то в какви размери, кога са извършени и какви задължения по договора са погасени с извършените плащания.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01.2024 г. от 09:45 часа , за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. Д.

П., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 698,90 лева, представляваща главница по договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на “/..../“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 21.07.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, качеството на цедент и “/..../“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането;

2/ сумата от 83,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 21.05.2020 г.; 3/ сумата от 57,78 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.05.2020 г. – 24.04.2023 г. На 16.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. Заповедта е връчена на длъжника на 11.09.2023 г., като в законоустановения срок от негово име е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тазу връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 25.10.2023 г.. Исковата молба е подадена на 26.10.2023 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, чрез Система за сигурно електронно връчване/.

Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителки кредит № 316274 от 21.05.2019 г., сключен между „/..../” ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д.

П., в качеството на заемополучател, е предоставил на Ж. Д. П. паричен заем в 2 размер на 1000 лева, който следвало да бъде върнат на 21.05.2020 г. Поддържа, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна лихва. Посочва, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора.

Посочва, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 21.07.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, качеството на цедент и “/..../“ ЕООД, в качеството на цесионер, /..../ ООД е прехвърлило в полза на ищеца вземанията си по процесния договор за кредит, за което се сочи, че ответницата е уведомена на 24.08.2022 г.

Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 698,90 лева, представляваща главница по договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на “/..../“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 21.07.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, качеството на цедент и “/..../“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 83,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 21.05.2020 г.; 3/ сумата от 57,78 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.05.2020 г. – 24.04.2023 г.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника Ж. Д. П., с който се оспорват предявените искове. Прави се възражение за нищожност на процесния договор за потребителки кредит № 316274 от 21.05.2019 г., сключен между „/..../” ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател по изложени в отговора на исковата молба подробни съображения. Прави се и възражение за нищожност на предявените в процесния договор за потребителки кредит № 316274 от 21.05.2019 г., сключен между „/..../” ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател неустоечна калуза. Поддържа се, че ответницата е заплатила сумата от 1218,00 лева по процесния договор за кредити, с което е изпълнила в цялост задълженията си по него.

Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

3

С оглед изявленията и твърденията на страните, съдът намира, че следва да бъде отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 21.05.2019 г. между страните в производството е сключен договор за потребителки кредит № 316274 от 21.05.2019 г., сключен между „/..../” ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, по силата на който „/..../” ООД е предоставил на Ж. Д. П. паричен заем в размер на 1000 лева.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валиден договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

ІІІ. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.

ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 23848/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производството, със задачи формулирани в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 250,00 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице П. А. Д., специалност:

Организация на производство и управление в транспорта. Оценка на недвижими имоти, Оценител на оборотни и дълготрайни активи. Достъп до класифицирана информация, с адрес: гр. С., ж.к. /..../, бл. /..../, вх. 2, ап. 29, тел. ***.

УКАЗВА на вещото лице, след извършване на справка в счетоводството на /..../ ООД и /..../ ЕООД, да посочи, дали по процесния договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „/..../“ ООД, в качеството на 4 заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, са извършвани плащания от името на ответника, ако да, то в какви размери, кога са извършени и какви задължения по договора са погасени с извършените плащания.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение указанията на съда, т.е. ако не внесе определения от съда депозит в предоставения срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл. 77 ГПК.

ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.