Решение № 3988 от 22.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3988 гр. Пловдив, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330118550 по описа за 2023 година

Предявени са обективносъединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управелние гр. София, ул. Московска № 19 чрез ****** Д. против К. О. роден на ****** г. с адрес на пребиваване в РБългария-гр.

*******, ул. ******** № ***, ет. ***, ап.*** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 12402,82 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 14.12.2023 г. до окончателното й погасяване; 1919,67 лева договорна лихва за периода от 28.10.2021г.-13.12.2023г., 203,30 лева обезщетение за забава за периода от 28.10.2021 г.-13.12.2023 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2014 г. ищеца е предоставил на ответника потребителски кредит за финансиране на студентско обучение.

Първоначалната сума от 78233,20 лв. е намалена на 13.02.2015 г. на 7823.32 лева. Лихвения процент е фиксиран на 7 % годишно. Кредита се усвоява на части. Усвоена е на 08.12.2014 г. сума от 7823.32 лева за заплащане на такса за първи семестър. Договорен е гратисен период –крайния срок за полагане на държавен изпит за специалността. Същият е изтекъл на края на септември 2020 г. Първата паджирала дата е 28.10.2021 г. за вноска от 144 лв. Липсват погашения. Дължат се 26 вноски. Поради неплащане на три последователни вноски вземанията по договора се обявяват за предсрочно изискуеми.

В предоставения срок за отговор назначения особен представител на ответника адв. Ш. оспорва иска. Отрича предоставянето на заемната сума, 1 като оспорва представената справка. Оспорава настъпването на основание за предсрочна изискуемост на вземанията.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за кредит от 05.12.2014 г., погасителен план, ОУ, допълнително споразумение от 13.02.2015 г. уверение от 07.10.2014 г., заключение от 11.12.2024 г. по извършена СПЕ е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника в заем на сума от 78233,20 лв. за финансиране на обучението му като студент по медицина в ****** през учебната 2014/2015 г. с годишна такса от 8000 евро, за срок от 120 месеца, с гратисен период от една година, усвоим на части. Дължи се лихва от 7%. На 13.05.2015 г. страните са постигнали съгласие заемната сума да се намали до размера от 7823,32 лв.

От изготвеното заключение от 22.01.2025 г. по извършената ССЕ е видно, че заемната сума е усвоена на 10.12.2014 г. в брой след представяне на документ за заплащане на първа семестриална такса. Задължението от 12402,8/2 лв. е формирано от 7823,32 лв. главница и 4579,50 лв. капитализирана лихва. Размерът на просрочената възнаградителна лихва е 1771,05 лв. начислена е лихва за забава от 17 % , която е в общ размер от 366,34 лв.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Уважаването на предявеният главен иск по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ, съобразно отправените възражения от особения представител на ответника оспорващи притенциите по основание и размер, налагат при условията на пълно и главно доказване възникване на валидно правоотношение между страните произтичащо от договор за потребителски кредит при съобразяване на разпоредбите на ЗПК, предаване на заемната сума, настъпване падеж на задължението за плащане на договорените вноски, при липса на установени факти относно плащане на дължимите суми от кредитополучателя и в договорените срокове.

Съобразно събраните писмени доказателства, частни документи и заключението по извършената СПЕ, неоспорено от страните, което се 2 кредитира изцяло от съда като компетентно изготвено, съдът намира за доказано, че на 05.12.2014 г. между ищеца и ответника е подписано в писмена форма споразумение за предоставяне от първия на последния в заем сума от 78233,20 лв. за финансиране на обучението му като студент по медицина в ****** през учебната 2014/2015 г., която в последствие на 13.05.2015 г. е намалена на 7823,32 лв. Предвид това съдът намира, че между страните по делото е възникнало правоотношение с предмет предоставяне в заем на парични средства, което съобразно вида на участниците в него и целта на заемане на средствата го характеризира като договор за потребителски заем.

По тази причина постигнатото споразумение следва да отговаря на критерии въведени императивно в ЗПК, досежно форма и съдържание, за които е предвидено съдът да следи служебно. Извършвайки служебна проверка на клаузите на договора настоящия състав намира, че са спазени изискванията за форма, но са налице пропуски касаещи изпълнение на разпоредбите на чл. 11 от ЗПК относно задълженията на кредитодателя, гарантиращи яснота на договора за потребителя-заемополучател свързани с преценката за икономическа изгода от поемане на задължение за връщане на предоставената в заем сума. Така например в договора не е посочен размер на ГПР. На следващо място не е ясно върху, каква база се начислява лихвения процент от 7%. В договора не е посочен общия размер на дължимата договорна лихва, поради което съдът счита, че за заемополучателя остава неясно, какъв е размера на общото задължение по договора, още повече, че представения погасителен план е изготвен само на български език, за разлика от договора, който има превод на английски език, а ответника е чуждестранен студент, както и, погасителния план не е подписан от заемополучателя и не става ясно дали същия се е запознал с него, а и периода по него не съвпада с договорения.

Тези констатации сочат не само формално нарушение на чл. 10, ал. 1, т.9-22 от ЗПК, но и позволяват едностранно скрито увеличение на главницата, както се установява от изготвеното заключение по извършената ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно извършено, сочещо, че размера на притендираната главница е образуван от усвоената заемна сума и начислена върху нея капитализирана лихва за периода на договора, въпреки, че отделно се търси и договорна лихва за периода от 2021 г. до 2023 г. За пълнота следва да се отбележи, че макар да се представят Общи условия към договора, подписани от ответника, следва да се има предвид, че същите са на 3 български език, което също отново поражда съмнение, че заемополучателя е бил наясно с разписаните в тях правила. В договора не се посочват условия за начисляване на санкционна лихва поради което начислената такава от 17 % и притендирана от 203,30 лева - за периода от 28.10.2021 г.-13.12.2023 г . се оказва без основание.

С оглед формираните по-горе изводи и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен. Ето защо по аргумент на чл. 23 от ЗПК потребителят връща само предоставената в заем сума, в настоящия случай усвоената такава от 7823,32 лв. и не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради това исковете за заплащане на договорна лихва и санкционна лихва следва да се отхвърлят.

По делото не се установиха данни за извършени плащания от длъжника на суми в полза на ищеца по процесния договор, но независимо от това обстоятелство съдът намира, че не е налице основание за уважаване на предявения иск за притендираната главница в размера на получената заемна сума, тъй като вземането се търси на договорно основание, а в случая се оказа изначално липса на основание за получаване на заема. Ето защо иска следва да се отхвърли изцяло и по отношение на притендираната главница.

Неоснователността на притенцията за главница изключва дължимостта на обезщетение за забава, поради което следва да се отхвърли и иска по чл. 86 за присъждане на законна лихва върху притендираното вземане от 12402,82 лв. за периода от 14.12.2023 г. до окончателното погасяване .

Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представяне на доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявенте от „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управелние гр. София, ул. Московска № 19 чрез ****** Д. против К.

О. роден на ****** г. с адрес на пребиваване в РБългария-гр. *******, ул.

******** № ***, ет. ***, ап.*** искове за осъждане ответника да заплати на 4 ищеца сумата от 12402,82 лева(дванадесет хиляди четиристотин и два лева и 82 ст.) - главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 14.12.2023 г. до окончателното й погасяване; 1919,67 лева (хиляда деветстотин и деветнадесет леваи 67 ст.)- договорна лихва за периода от 28.10.2021г.13.12.2023г., 203,30 лева (двеста и три лева и 30 ст.)- обезщетение за забава за периода от 28.10.2021 г.-13.12.2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5