Определение № 11060 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11060 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110155114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 4б ЗДТ.

Постъпила е молба вх. № 23.02.2026 г. с искане за възстановяване на платените от ищеца държавни такси в заповедното производство пред РСКрумовград и в исковото производство по гр.д. № 55114/2025 г. на СРС, 76 с-в.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Производството по настояшото дело е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 475/2025 г. на РС-Крумовград.

С влязло в сила определение от 07.01.2026 г. производството по настоящото делото е прекратено, като същото е изпратено по правилата за родова подсъдност на СГС, където е образувано под № 345/2026 г.

Установява се от служебно извършените от настоящия състав справки в ЕИСС, че ищецът е предявил иска си за установяване на вземанията по издадената заповед и пред СРС /образувано в настоящото гражданско дело/, и пред СГС, /образувано в търг.дело № 2412/2025 г. на СГС, VI-21 състав/. Така образуваното пред СГС дело е № 2412/2025 г. на СГС, VI-21 е висящо, като на страната са дадени указания за отстраняване нередовности в исковата молба, в това число - за внасяне на държавна такса.

Образуваното т.д. № 345/2026 г. на СГС обаче, заведено именно въз основа на исковата молба, първоначално подадена пред СРС, е пректатено като недопустимо по реда на чл. 126 ГПК.

С оглед на това, съдът намира, че в процесния случай не се касае до хипотеза на внесена държавна такса погрешка или в двоен размер по едно и също производство, а страната цели връщане на дължимо внесена държавна такса по гражданско дело, което впоследствие е било прекратено от родовокомпетентния съд поради недопустимост на производството.

1

Задължението за внасяне на държавни такси, както и техния размер при водене на съдебни производства, е нормативно уредено в Глава VII, Раздел II от ГПК и в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Внасянето на дължимата държавна такса по сметка на съда, пред който е депозирана исковата молба или жалбата, е изискване за редовността на същата, като за това задължение на страната съдът следи служебно. Предвид обстоятелството, че неизпълнението на задължението за внасяне на държавна такса е основание за връщане на исковата молба, съответно - жалбата (след давани указания на съда) следва, че правните норми, регламентиращи внасянето им, са императивни, като в тази връзка законодателят в чл. 129, ал. 6 от ГПК е предвидил, че длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

В настоящия случай се констатира, че ищецът е внесъл дължимата държавна такса за водените по негова инициатива съдебни производства, като нито ГПК, нито друг нормативен акт, предвижда хипотеза, при която същите подлежат на възстановяване в зависимост от изхода на делото. Предвид това обстоятелство, молбата на страната за възстановяване на внесените от него държавни такси се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. /В този смисъл: Определение № 158 от 11.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2814/2015 г., II г. о., ГК, определение № 286/08.06.2016 г. по ч. т. д.

№ 1164/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 142/23.02.2010 г. по ч. т. д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 590/13.07.2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на ВКС, І т. о. и др/

По отношение на искането за възстановяване на внесената държавна такса за заповедното производство, компетентен да се произнесе е съдът, издал заповедта за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 58128/23.02.2026 г., подадена от Сдружение "Национална асоция за защита на потрежбителите", с искане по реда на чл. 4б ЗДТ за възстановяване на внесената държавна такса по гр.д. № 55114/2025 г. на СРС, 76 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване препис от настоящото определение.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на СГС за свързване с т.д. № 345/2026 г. на СГС.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3